Министерският съвет прие проекта за изменение на общия устройствен план (ОУП) на Столична община на редовно заседание на 16 декември, съобщи правителствената пресслужба.

Това е основният документ, който определя териториалното развитие на града за следващите 20 години.

В съответствие с разпоредбите на Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО) и решение на Столичния общински съвет от 19 юли 2007г. разработеното изменение, дело на общинското предприятие "Софпроект – ОТП", бе направено в две фази – предварителен и окончателен проект. Направените промени са в обхват определен със ЗУЗСО. Очаква се решението на Министерски съвет да се публикува в Държавен вестник.

По думите на главния архитект на София Петър Диков ОУП е основният антикризисен документ на столицата, защото подобрява транспортната система, дава възможности за развитие на инвестиционни проекти и същевременно е антикорупционен документ, защото регламентира и прави публични устройствените предвиждания за територията.

Сега предстои разработване и приемане на рамкова програма и специализирани програми, в които трябва да се заложат конкретни проекти.

Една от основните причини, поради която бе наложено извършване на изменението, бяха настъпилите промени в демографското развитие в периода 2003-2006 г. Въпреки че бе готов през 2003г. (при главния архитект Стоян Янев), реално ОУП не бе приет. Според данни на регионална служба ГРАО населението на общината по "настоящ адрес" към 15 март 2007 г. е 1.381 млн. души и надмина демографската прогноза на ОУП – 2003 г., която бе планирана за население от 1.3 млн. души към 2020 г. Това, както и повишеното ниво на моторизация на населението доведе до проблемите в транспортно-комуникационната система и паркирането. В периода от 2001 г. до 2006 г. при липсата на действащ актуален ОУП бяха допуснати редица застроявания в зелени площи и междублокови пространства.

Във връзка с разработването на изменението е направено изработване на "Актуализация на прогнозата за демографско развитие на Столична община до 2030 г." Прогнозата е изработена на базата на официалната статистическа информация и тенденциите в демографското развитие. Актуализираната демографска прогноза до 2030 г. за постоянно живеещо население е разработена в три варианта - "А", "Б" и "В".

Вариантите "А" и "Б" са близки по стойности и се очаква демографското развитие до 2030 г. да се реализира по техните сценарии. При изменението на ОУП оразмеряването на инфраструктурата на функционалните системи се базира на вариант "Б".

Териториите с чисто жилищни устройствени функции (означени с Жг, Жк, Жс, Жм, Жм1, Жм2, Жм3 и Жв) нарастват много малко спрямо тези в предходния план. Нарастването е с 263.97 ха, което прави 1.712171%. Жилищните зони с малкоетажно застрояване с ограничителни параметри (Жм3) имат най-значително увеличение - с 249.60 ха. Те са концентрирани най-вече в контактните с природен парк "Витоша" територии, тези в охранителната зона на яз. "Искър", граничещите със зоните по "НАТУРА 2000", в охранителните зони на минералните извори и в северните територии. Намаляват жилищните зони с преобладаващо комплексно застрояване (Жк) – със 17.2 ха. Жилищните зони с преобладаващо средноетажно застрояване намаляват (Жс) със 160.71 ха. Жилищните зони с преобладаващо малкоетажно застрояване намаляват (Жм) с 236.65 ха.

Потенциал по отношение на обитаването представляват и централните устройствени зони (Ц1, Ц2 и Ц3) с обща площ около 458 ха. В централните устройствени зони принципно няма ограничения за процентното съотношение между жилищни и нежилищни функции, така че самите нужди и търсенето в условията на пазарната икономика биха определили развитието, се посочва в плана.

За общия жилищен потенциал на София много силно значение оказва увеличението на териториите със смесени многофункционални устройствени зони – Смф, Смф1 и Смф2.
Общо за Столична община тези територии нарастват с 1402.54 ха (около 44%) спрямо тези в предходния план.
Както при централните устройствени зони, и в Смф зоните няма стриктно разпределение на жилищни и нежилищни функции, което означава, че при увеличени нужди от жилища те могат да бъдат обезпечени.

За периода след хоризонта на плана (след 20 години) се резервират т.нар. далекоперспективни територии. По отношение на система обитаване са предвидени значителни територии, които са в околоградската зона на София и са само с устройствени зони за нискоетажно застрояване (Жм, Жм1, Жм2, Жм3) и вилни зони Жв, което е в съответствие с тенденцията за все по-голямо търсене в бъдеще на висококатегорийно обитаване в природни и екологични зони. Например за далекоперспективни жилищни зони с преобладаващо малкоетажно застрояване (Жмд) са предвидени 483.78 ха. Най-много - 720 ха, са далекоперспективните жилищни зони с малкоетажно застрояване с ограничителни параметри (Жм3д). Териториално далекоперспективните зони са насочени най-вече в северната част на града (Старопланинската яка).

Съществени промени в плана са свързани с преструктурирането на производствените зони на града.
В София има обособени три производствени района – северен ("Илиенци", "Задгаров", "Военна рампа", "Хаджи Димитър – Малашевци"), югоизточен ("Хр. Ботев", Слатина, "Искър", Горубляне) и западен ("Захарна фабрика", "Орион", "Обеля"). Предвижда се тяхното преструктуриране чрез възможностите на регенерацията, като предназначението им се променя в смесени многофункционални зони. Тази промяна е направена и за територията на МК "Кремиковци".

В областта на зелената система почти всички градски паркове запазват своята площ. Продължава и концепцията за развитие на отдиха. Въпреки това има промени, които предизвикаха и основните критики към плана от страна на гражданските сдружения и неправителствени организации. Направени са промените, свързани с няколко зони. Едната е теренът на "Софияленд", който получава отреждане за смесена многофункционална зона.
Територии с площ около 32 ха северно от р. Суходолска се изключват от площа на Западния парк като отреждане за спорт и атракции и се предвиждат за далекоперспективно малкоетажно жилищно застрояване. В Южния парк - трета част, е предвидено строителство на спортна зала на площ около 3 дка. Същевременно се премахва транспортната връзка на бул. "Никола Вапцаров" с бул. "Гоце Делчев", която трябваше да премине през Южния парк.
За всички жилищни комплекси в плана са предвидени възможности за локални паркове и градини чрез изграждане на нови и благоустрояване на съществуващите.