Съвременното поле на урбанистично знание и опит, което днес е необходимо, изисква интегриран подход и знания поради променящата се и усложнена градска среда и необходимост от регенерация.

Знанието по урбанизъм трябва да съответства на процесите на планиране в търсене на дългосрочен устойчив ефект върху средата, тъй като градското обновяване е цялостна и комплексна визия и дейност, имаща за цел да допринесе за промяна както на физическите и екологичните условия в градската среда, така и на икономическите исоциалните. Това е едно от основните послания на провелата се в София заключителна конференция проект CОSTC20 "Арена на урбанистичното знание" по междуправителствената програма за европейско научно и технологично сътрудничествоCОST с участието на урбанисти от 22 страни, експерти в процесите на градско планиране.

Идеята за арена на урбанистичното знание е платформа за даване на необходимата информация по отношение на градоустройството като иновации и приложение при планирането. Това са както теории, методи и инструменти за трансдисциплинарни знания, така и управление и комуникация. В това отношение методологията, теориите и дейностите се отнасят не само към производството и генерирането на знания, а също така и към управлението на това знание и използването му в градските проекти и законодателство.

Изследват се примери от различни държави с цел да се проучат модели за интердисциплинарен и мултикултурен диалог, за комуникации и трансфер на урбанистични знания. Примерите са свързани с мащабни градски проекти. Това са градска регенерация на зоната около реката в Гьотеборг, обновяване на транспортна инфраструктура – изграждане на нови жп гари или реконструиране на съществуващи, както и реновиране на пътна инфраструктура и жп ареали – Лиеж, Виена, Бърно и Лондон.
Тази конференция е подкрепа за урбанистичното планиране във всички страни от Източна Европа, където с промените преди 20 години беше унищожена системата за устройствено планиране, защото подсказва възможностите за постепенното й възстановяване на основата на диалога и с участието на обществеността, каза проф. д-р арх. Веселина Троева, контактно лице по проекта от българска страна. По думите й на арената на урбанистичното знание като инструмент в съвременната практика се отрежда значима роля и възможностите за приложението на подобен подход към развитието на нашата столица.

Арх. Клара Кардия, професор по урбанизъм в Техническия университет на Милано, разграничи два модела за взимане на решения при градско планиране:
- Първият модел е традиционен и не цели взимането на решение след широко обсъждане. Планът се изготвя от експерти и се реализира.
- Вторият модел цели да се проектира, след като се проучат много мнения и гледни точки. Той е свързан с комплексно решение.
Важно за планирането е да се създаде процес на взимане на решения, което може да отнеме много време, но ще се избягнат грешки, каза арх. Клара Кардия. Това не означава да се питат различни хора, а да се проучат интересите, различните гледни точки и да се намерят възможности за полезните идеи. Вторият подход изглежда по-скъп и отнемащ повече време, но европейският опит показва, че вложените в този процес средства спестяват много повече финансов ресурс, отколкото след допускане на грешки при първия модел.

Кнут Стрьомберг, архитект и урбанист,професор по градско проектиране и развитие в университета Чалмърз, Гьотеборг, Швеция, е един от създателите на т.нар. Градска лаборатория Гьотеборг.
Градската лаборатория е създадена с дългосрочната цел и трябва да допринесе за развитието на интердисциплинарните подходи към урбанистичните изследвания чрез сътрудничество, взаимно учене и изграждане на капацитет при интегриране на урбанистичните изследвания, градската политика и образованието – развитие на тясно сътрудничество между академичния сектор, бизнеса, политическия и административния сектор и гражданите.
Разработеният нов подход се основава на принципите на проучване на широко обществено мнение по подобие на коментирания от проф. Клара Кардия втори модел. Става въпрос за проект в Гьотеборг, Швеция, за обновяване на част от града от едната страна на реката. Първата фаза от проекта е изпълнена и реализирана. Обществената оценка е била, че проектът не е успешен.
Приложен е моделът на планиране чрез изготвяне на план от експерти и реализация. Във втората фаза се взима решение да се приложи нов подход, който е по-труден, но дава възможност за по-широко познаване на процесите и потребностите на градската общност. Поканени са били всички желаещи граждани и институции да изразят своите виждания за града. Общо 10 000 души са представили аргументирани предложения за това какво биха искали да се случи в старата част на града. От Градската лаборатория са имали задача във втора фаза да изготвят и структурират основните идеи. Общо шест месеца е продължил процесът на обработване на мненията, като по това време е имало нарастващо нетърпение и недоверие от страна на гражданите, които са очаквали да получат отговор на своите предложения. Планът е изложен за разглеждане наскоро. Предстои проучване на допълнителни становища, след което - изготвяне на окончателния план.