Средата изисква отговорно отношение като едно цяло

Погледът на урбаниста към територията на целия град и към отделния имот заслужава внимание, проучване и прецизност

Още в началото на миналия век се обръща сериозно вниманието на обществото към градското планиране като дейност с общочовешка значимост. Създаването на устройствен план подчинява ежедневието на много хора, затова дейността изисква сериозна проучвателна, изследователска, анализаторска и не на последно място творческа работа. В "Харвард" тази година празнуват сто години от създаването на специалността урбанизъм.
В България тя има седемгодишна история. Погледът на урбаниста към територията на целия град и към отделния имот изисква еднакво внимание, проучване и прецизност. Това припомниха студенти и преподаватели и проектанти, отбелязвайки Световния ден на урбанизма 8 ноември.

Според арх. Йордан Тангъров, един от най-дългогодишните проектанти и изследователи, в областта на устройственото планиране, урбанизмът не е само чертеж, а изисква пространствено и органично мислене. Той даде като пример Холандия, където следват принципа да гледаме на цялата територия като на един градоустройствен план и на малката градина като на голяма архитектурна задача.

Остра е нуждата от урбанисти. Те са необходими и за обществото и за проектантската общност, каза заместник председателя на Съюза на архитектите в България арх. Тодор Булев. Архитектите приемат, че урбанизмът е част и трябва да е в съзвучие с архитектурата, затова е естествено приемането на урбанистите в Камара на архитектите в България (КАБ), каза председателят на КАБ арх. Петко Йовчев.
Утвърждаването на професията, налага по-голяма трудност на първите, подчерта още арх. Йовчев, но отговорността, която изисква всяка една част от града е отговорност за всички. Първите магистри урбанисти са вече в практиката, затова е важно да се осмисли какво е настоящето и бъдещето на урбанизма и на професията на урбаниста, подчерта проф. д-р арх. Александър Александров. По думите му всичко, което се случва в развитието на територията показва, че всяка държава трябва да обърне повече внимание на планирането.

Необходимостта от специалисти в областта на устройственото планиране и регионалното развитие в общински и държавни структури, а и в частни фирми проличава, както поради съвременните процеси протичащи при изработването на програмите на регионално и общинско ниво, при подготовката на проекти по оперативните програми на Европейския съюз, така и при актуализиране на общите и подробни устройствени планове. Преди периода на прехода тези процеси се извършваха планово от големите проектантски организации. Закриването на големите научноизследователски и проектантски организации в страната след 1989 г., както и ограниченият брой ниско платени задачи в областта на градоустройството в периода до 2004 г. доведоха до силен отлив на кадри и загуба на квалификация. Връзката както в убедеността за необходимостта от устройствените планове, така и по отношение на подготовката на кадри изостава до постепенното осъзнаване на важното им значение.

Специалността "Урбанизъм" е въведена преди шест години в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) - през есента на 2002 г., след успешно приключил проект по програма ФАР-ТЕМПУС с партньори от Великобритания (Шотландия) и Ирландия, финансиран с 120 000 евро заедно с още 11 проекта, избрани от 78 предложения. Най-големи усилия за създаването на специалността полага проф. д-р арх. Веселина Троева, дългогодишен ръководител на катедра "Градоустройство" в УАСГ.
Така се дава шанс да се реализира една идея, обсъждана в продължение на повече от 30 години. Обучението започва първоначално с четири годишно редовно обучение на образователно-квалификационна степен бакалавър, която от 2006-2007г. е последвана от магистърска програма.

Добре е да се осъзнае необходимостта от разнообразни магистърски програми, подчерта проф. д-р арх. Веселина Троева. Същевременно израстването на студентите между двете дипломни сесии – за бакалавър и магистър е показателно, подчерта също арх. Троева. Тя потвърди увереността си в бъдещето на професията не само, защото подобни специалисти са необходими за всяко устройствено планиране, а и защото вижда желанието на студентите за успех.
На практика има три поколения магистри урбанисти. Знанията и уменията, които специалността развива са съобразени с изискванията на няколко авторитетни институции в Европа – Съвета на урбанистите, Кралския институт на урбанистите във Великобритания, Асоциацията на европейските училищата по планиране.
Постепенно едно от най-важните събития в развитието на специалносттае включването й в Единната класификация на професиите в България, в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления. От тази година урабанистите са приети и като членове на професионалната Камара на архитектите в България.
Прилагането на Европейската перспектива за пространствено развитие (ESDP) налага необходимостта от високо квалифицирани кадри.
Днес един от дебатите, който върви на страниците на Асоциацията на европейскитее дали професията трябва да бъде регулирана.
Студентите по урбанизъм от различни курсове представиха в изложба свои проекти от различни области – регенерация на градска среда, развитие на извънградски територии, на производствени територии, решаване на проблеми в силно урбанизирана градска среда като паркирането и организиране на жилищни групи. Какви са коментарите и очакванията на студентите за това, което учат, зададохме няколко въпроса на самите тях.

Въпроси
1.Какво в професионалната ви подготовка днес ви вълнува, интересува или тревожи?
2.Бихте ли променили или допълнили с нещо програмата си по обучение по урбанизъм?
3.Каква е вашата визия за българските градове?

Студенти от специалността "Урбанизъм"

Добре е студентите да участват в международни проекти
Българските градове, заслужават да разкрият потенциала си

Силвия Чакърова, ІV курс
1.Всичко ни вълнува и тревожи, особено доколко се вписваме в съвременното разбиране за урбанизъм и това, което е практика в страните от Западна Европа. Трябва да обърнем повече внимание на процесите, които се случват тук в България, защото самите европейци се интересуват от нещата, които стават в страната ни. Тревожи ни доколко ще може да реализираме това, което учим, задаваме си въпроси доколко то съответства на европейските стандарти, както и дали това, което ние бихме предложили в професионалната си практика ще се хареса на хората.

Магдалена Кирчева, ІV курс
1.Хората, които отговарят за планирането и създаването на устройствени планове и законодателството, недооценяват как урбанизмът дълбоко засяга развитието на градовете като структура, но и на всички хора. Трябва да се промени мисленето, да се опитаме да гледаме не еднопосочно, а перспективно.

Пламен Апостолов, ІІІ курс
1.Вълнува ме дали ще бъдем конкуретноспособни на пазара на труда, когато завършим. Това много зависи от начина на мислене как ще ни приемат архитектите. В България не е чак толкова голяма възможността да се контактува с чужди организации, с университети в чужбина.

Гергана Стайкова, ІІ курс
1. Малко ме тревожи това, че липсва основна информация за студентски проекти, в които бихме могли да участваме. Както и това как ще се реализираме, но продължавам с оптимизъм, защото вярвам в по-доброто бъдеще и може би, за да помогнеш на тези, които идват след теб. Затова и участвам в Асоциацията на студентите по урбанизъм.

С.Ч.
Урбанизмът обръща внимание на всичко. Бих желала да повече знания за географските информационни системи, тъй като те са много важни за урбанизма, за да може да използваме информацията в полза на по-добри планове. Необходимо е повече приложение в практиката, повече съвременно изражение на предметите, които учим. Хубаво би било да има повече международни проекти. Ако е налице интереса на чужди студенти да идват и работят по проекти в България, както дойдоха австрийски, франски студенти, така е добре да бъдат изпращани и български стуненти в чужбина и да участваме в международни проекти.

М. К.
2.Хубаво е да има практики и създаване на комуникационна мрежа между самите университети, но не само между преподаватели, а да се включват студентите. Разбирасе хубаво е това да не остава като добро намерение на хартия, но да стане практика и да дава добри плодове. Трябва да има връзката между студентите в Европа, да се създават форуми, свързани с урбанистичното планиране. Ние студентите нямаме връзката с чуждестранните университети.

П.А.
2. Може би в началото е необходимо да се изучават повече съвременни компютърни програми. Това би ни помогнало за доброто представяне на проектите.

Г. С.
2.На този етап предметите като модули, които изучаваме се припокриват с тези, които има и в чуждестранни университети. Известни затруднения има с намирането на достатъчно литература.

С. Ч.
3.Вярвам, че мнаго скоро Българските градове ще имат стратегие за устройствено развитие. Това, което урбанизмът предлага – планирането чрез планове и програми ще е основно в българските градове. Надявам се, че няма да наблюдаваме повече, това което се случваше досега - стихийно и неконтролируемо развитие. България ще изгради позиция, за развитието си като цялостна територия и отделни градове, които ще достигнат европейските. Затова не се отказвам от специалността и се ентусиазирам, че това ще стане.

М. К.
3.Следващите пет години си представям нашите градове изправени пред сериозни проблеми и то не защото, не се полагат усилия и не се пряват планове и страхотни проекти, въпреки това незаинтересоваността на тези хора, от които зависи изпълнението проваля доста перспективни намерения. Хората, от които зависи развитието на градовете трябва да обърнат внимание на приоритетите за градско развитие, на програми за решаване на проблемите и в законодателно и в устройствено естество.

П. А.
3.В бъдеще очаквам да се разкрие потенциала на всеки град – неговата уникалност и неповторимост, културно наследство. Да се експонира това, което е духът на всеки град, а не да се говори колко много ще се застроява. Надяван се на едни по-зелени градове с повече социални прострастнства.

Г. С.
3.Градовете в момента се саморазвиват, саморегулират и устрояват и ако това не бъде овладяно вероятно ще продължи. Всеки град действително има свои уникални черти и трябва това да се съхрани. Всичко зависи от хората. Но вярвам, че градовете ще запазят баланса в развитието си, въприки негативните неща, и това зависи от хората, които го обитават.

Потребителски вход