Как да бъдат определени проекти за градско обновяване
Необходима е интеграция на планови ресурси и политикa за постигане на устойчиво развитие
С цел да се подпомогне обновяването на градската среда за по-добро икономическо, социално и физическо развитие на градовете е необходимо идентифицирането на подходящи проекти за съответната територия. Как да се направи това, какви законодателни промени са необходими и по какъв начин всички заинтересувани и участници в процеса на градско планиране – държавни и местни власти, неправителствени организации, частният сектор, могат да си партнират?
Отговор на тези въпроси дава научното изследване "Модел за интегрирано градско обновяване" на ст.ас. арх. Милена Ташева, която представи доклад в рамките на международната научно-приложна конференция на Университета по архитектура, строителство и геодезия миналата седмица. Изследването предлага теоретичен модел за интегрирано градско обновяване. Той е илюстриран чрез план за действие, който доказва практическото му приложение в процеса на идентифициране на проекти за градско обновяване.
Планът за действие съдържа четири основни стъпки - идентифициране на всички възможни проекти за градско обновяване на градско равнище, определяне на група проекти, които отговарят на изискването за интегрирано обновяване, определяне на територии за приоритетна намеса, избор на реалистичен, изпълним, финансово обезпечен и устойчив във времето проект/проекти и сформиране на партньорство за реализацията им. Първият етап - идентифицирането на всички възможни проекти за градско обновяване, включва проучването на състоянието на териториите в упадък и на приоритетите, залегнали в плановите документи за развитието на града. Трябва да се идентифицират два вида локализации – такива, на територията на които има най-много проблеми, и територии, нуждаещи се от незабавна интервенция. В набора от идентифицирани градски територии е възможно да попаднат територии в упадък, територии с нереализиран потенциал, зони с негативни тенденции в развитието, територии, населени от проблемни общности. Във втория етап - "Определяне на зони за въздействие или тематични области", се осъществява интегрирането на информацията относно идентифицираните в първия етап два вида локализации и се прави проверка относно проектната готовност за всяка територия. Идентифицираните в първия етап територии се подлагат на тест за допустимост, като основните критерии са: наличие на актуални планови документи и наличие на съответни отреждания за конкретните територии (или предвидени дейности) в действащия общ устройствен план или подробен устройствен план и предвидени дейности в общинския план за развитие. В трети етап "Определяне на територии за приоритетна намеса" се избират проектите, които отговарят на изискването за приоритетна намеса. Необходимо е да се направи проучването на пазарните условия, възможностите за формиране на публично-частни партньорства в сферата на градското обновяване и проектната готовност. Териториите за приоритетна намеса трябва да отговарят на определени критерии: възможност за покриване на пазарни дефекти, обществена значимост, брой засегнато население, потребност от незабавна интервенция. Четвърти етап "Партньорства" представлява избор на пилотните проекти, сформират се партньорства и при нужда се институционализират. В края на този етап следва да се направи обективен избор на реалистичен, изпълним, финансово обезпечен и устойчив във времето проект. Въз основа на проведените анализи се дават предложения за институционалната структура на фонда за градско развитие, определят се пилотните проекти, съгласува се административният капацитет, избират се лидерите, мениджърите и водещите професионалисти в партньорството.
Арх. Милена Ташева: Най-съществено е стартирането на програма JESSICA в България
Арх. Ташева, във вашата разработка посочвате препоръки за законодателни промени, какви са те? - Необходимите законодателни промени могат да се разделят на следните групи: промени в системата за планиране, които включват насърчаването на стратегическото планиране, преосмисляне на либералното отношение към собствеността на земята, въвеждане на механизми за регулиране на нарушената йерархия на устройствените планове и непоследователното провеждане на устройствена политика. Необходими са промени, свързани със специфични планови инструменти, които да насърчават и улесняват процесите на градско обновяване. Тук може да се добавят и инструментите (закони), насочени към регламентиране на процедурите, свързани с формирането на партньорствата. Трябва да се включат и законодателни промени, свързани с регулирането на жилищните пазари, мотивация за предоставяне на достъпни жилища, въвеждане на по-високи данъци върху непродаваемите имоти и едновременно стимулиране на различни форми на владеене на жилището. Важно за управлението на териториите е запазване на поземлените резерви за бъдещи мащабни реконструкции и подмяна на сградния фонд посредством ефективни и спешни мерки за преустановяване на преуплътняването на панелните жилищни комплекси. При вземането на управленски решения от най-съществено значение за бъдещето на градското обновяване ще бъдат стартирането на програма JESSICA в България и пренасочването на средствата от неоткритата операция 1.2. "Жилищна политика" на приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие" на оперативна програма "Регионално развитие". Не по-малко важна е подкрепата при създаването на фондовете за градско развитие. Друго важно решение е свързано с намаляване степента на припокриване в обслужването и програмната осигуреност на процесите и на отделните проекти за обновяване. Най-същественото предимство при координирането на всички финансирани по грантови схеми и от различни оперативни програми за една територия е създаването на единна управленска структура.
Какво трябва да направят отделните институции? - За развитието на институциите се препоръчва създаването на структури към общините, които да се занимават с изготвяне, поддържане, управление и прилагане на устройствени планове. Тези структури може да бъдат урбанистични дирекции със съответен капацитет и политическа самостоятелност. Това до голяма степен би улеснило процеса на планиране и би намалило корупцията и възможностите за спекула със земя. Потенциална пречка за осъществяването на тази промяна е, от една страна, подценяването на темата за институционализацията на процеса на планиране в политическите и професионалните среди, и, от друга – липсата на подобни структури и традиции на местно ниво (дори и по време на централизираното планиране). Подходящо е и създаването на подобни ядра (агенции или корпорации за градско развитие) за реализацията на по-мащабни инициативи за градско обновяване. Методическата подкрепа от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството също е важна за осигуряването на капацитета за подготовка на проекти и програми за градско обновяване. Въпреки че се подготвят в продължение на една година, методическите насоки за изготвянето на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие все още не са приети и обявени официално. Подобни планове са необходима и задължителна основа за провеждане на градското обновяване. Те следва да включват реалната пространствена и времева координация и интеграция на различни политики и планови ресурси за постигане на устойчиво градско развитие с участието на всички заинтересувани страни. От основно значение е да бъдат включени всички ведомства, компании и организации.
Не всички общини имат необходимия капацитет за подготовка на проекти. - Местните власти ще бъдат улеснени чрез въвеждането на практики по градско обновяване при независима от централната и местната власт институционализация на партньорствата. Общините ще участват, като поемат ролята на свързващи звена между различните държавни институции (министерства и агенции) и заинтересуваните групи, и ще оказват съдействие при административното обезпечаване на устройствените процеси. Липсата на опит и административен капацитет в общините ще бъде компенсирана чрез привличането на професионалисти за управление на партньорствата и проектите за обновяване. Работата на управленските структури на партньорствата съвместно с урбанистите от общините (при създаване на урбанистични дирекции), които координират развитието на територията и инфраструктурата, би отразила по-добре стратегическата визия върху развитието на конкретната територия. Конкретна препоръка към общинската политика за обновяването на териториите за обитаване е създаването на поземлени банки за реализиране на обществено инициирани проекти. Те ще гарантират осигуряване на резерв от територии и оборотни жилища за социални програми, за реализиране на поетапно обновяване и саниране на жилищните комплекси. За обновяването на жилищните територии е препоръчително и да се изследват мащабът и териториалното разположение на общинските поземлени ресурси и терени в жилищните комплекси, както и предвидените терени за жилищно строителство по социални програми.
Арх. Милена Ташева е завършила Университета по архитектура, строителство и геодезия и има магистърска степен по градоустройствено планиране и жилищна политика, Международна магистърска програма по управление (International Modular Masters in Management prоgramme) на Университета Хъмбърсайд (Великобритания). Участвала е в разработването на много устройствени планове за територии като Пловдив, КК Пампорово, Созопол, Бургас, Ардино.
