България може да достигне минимума от кадри след около 30 години
Продължавам да вярвам, че на България освен архитекти и инженери са необходими и урбанисти. Продължавам да твърдя, че при сегашния прием на студенти в специалността "Урбанизъм" и при сегашните ограничени възможности за реализация, критичният минимум от кадри за страната ни ще бъде достигнат едва след около 30 години. Средно за Европейските страни това се определя на 1 млн. души население. Данните сочат значителни различия между отделните страни – от 30 до 300 регистрирани урбанисти на 1 млн. население, реализиращи се като проектанти, преподаватели, администратори, консултанти и изследователи. Съотношението на урбанистите спрямо архитектите, изчислено на базата на бройката на практикуващите специалисти в момента в развитите страни, по данни предоставени от Кралския институт на урбанистите, се движи между 1:1.7 (Великобритания) и 1:2.3 (САЩ). Продължавам да вярвам, че подготовката и реализацията на тези кадри в България не може и не трябва да се оставя само на стимулите на пазара.
От една страна в България има нужда от повече урбанисти, от друга, трябва да се създаде добро съотношение между практикуващи архитекти, строителни инженери, ландшафтни архитекти и урбанисти. Затова отговорните държавни институции трябва да дадат своята заявка за потребността от специалисти с необходимите знания и умения в областта на устройственото планиране и градско развитие. В това отношение Министерство на регионалното развитие и благоустройството може да изиграе много съществена роля за институционализиране на урбанистичната дейност в съответствие с практиките в развитите страни.

Новата специалност трябва да се интегрира към българската действителност

Времето на прехода от последните десетилетия оказа влияние върху особеностите на българския урбанизъм. Промениха се социално-икономическите отношения, което рефлектира върху фундаментите на устройственото планиране. Всъщност това е една много сериозна черта на прехода, която има отражение и в теорията и в практиката на урбанизма. Другото съществено, което следва да се отбележи е присъствието в практиката вече и на първите урбанисти бакалаври и магистри, които са възпитаници на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Те са новите играчи в сферата на устройственото планиране.
Досега, проектантите-урбанисти по силата на историческите обстоятелства бяха предимно архитекти, които се занимаваха с градоустройство и в рамката на социалистическите доктрини, те разработваха териториите на българските градове и села. Всички планове са правени с участието и на икономисти, социолози, нжененери, т.е. работеха различен вид специалисти, но доминиращо, водещото беше участието на архитектите. Това определи архитектурното начало и подход при планирането на населените места и териториите. Сега излизат нови специалисти урбанисти, които покриват специфична интердисциплинарна сфера на познанието. Сега тази самостоятелна професия на урбанизма трябва да се интегрира по максимално добър начин в специфичните условия и традициите на българския урбанизъм. Оттук зависи и нейното бъдещо развитие и еманципиране. При създаването на образователния пакет на урбанизма в България сме ползвали чуждия опит, най-вече този във Великобритания. В същото време трябва да отчитаме и особеностите на България, защото градоустройството ни се е развило повече под френско, немско и съветско влияние. Английския тип урбанизъм е повече основан на икономиката, на социологията, докато традиционният за нас урбанизъм повече борави с пространството. Тези специфики трябва да се имат предвид за българския урбанизъм, за неговото развитие, както и поуките от много сложните условия на прехода, какъвто фактически в чужбина не е имало. Така, че стремежът ни е да проучим реалното включване на завършилите урбанизъм в урбанистичната практика и съответно да направим изводите за необходимия баланс между реализъм и теоритичност, между традиционализъм и модерност. Като важното за нас е - векторът на промяната, който е заложен в образованието по урбанизъм да не се губи.