Общините са най-засегнати от кризата
Необходимо е по-ефективно усвояване на средствата от еврофондовете
"Общините са най-потърпевши от кризата", каза Христо Михайловски, изпълнителен директор на Българската агенция за кредитен рейтинг, по време на втория международен икономически форум "Дунав", който се проведе на 20 и 21 октомври в Монтана. Той допълни, че най-засегнати се оказват разходите за инвестиции поради сериозния спад на собствените приходи. Ситуацията допълнително се усложнява от факта, че по показателя брутен вътрешен продукт на човек от населението ние сме на едно от последните места в Европа (4000 евро), като значително изоставаме от страни като Сърбия и Хърватия. Според него лек срещу кризата е възможността общините и частният сектор да работят заедно по различни проекти, но един от основните проблеми пред европрограмите е, че не се използват достатъчно ефективно.
Европейското финансиране
"Необходимо е да се ускори усвояването на средства и да ги използваме по ефективен начин, особено сега, в условия на глобална рецесия. Официалната справка показва, че към 3 септември 2009 г. изплатените средства към бенефициентите са около 2%, а от програмния период 2007 - 2013 г. е минало около 40% от времето", заяви Никола Христович, председател на Съюза на инвеститорите.
Така например в Северозападния регион, който включва Видин, Враца, Ловеч, Плевен и Монтана, до момента по оперативна програма "Регионално развитие" са сключени 40 договора на обща стойност 67 млн. лева, което е 14% от общо сключените договори и 9% от общата стойност, а платените средства са 9 млн. 432 хил. лева. Това каза Боряна Войчева, началник на отдел "Северозападен район за планиране" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Тя допълни, че до края на годината предстоят нови покани към общините за набиране на проекти за подркепа на устойчивото развитие чрез подобряване на градската среда с общ финансов ресурс 80 млн лева, като крайният срок за подаване на предложения е 8 януари следващата година. Покана до всички общини ще бъде отправена и за подаване и за внедряване на мерки за енергийна ефективност, включващи изграждане на инсталации и съоръжения, които са основани на алтернативни възобновяеми енергийни източници. Ще могат да се извършват и на одити за енергопотребление на общинска образователна инфраструктура.
Партньорство между общините
"Сътрудничеството между отделните общини е много важно и се надявам в Северозападния регион да работим в партньорство и да си сътрудничим по големи инфраструктурни проекти", заяви Тони Милева, заместник-кмет на община Враца, по време на панела "Местно самоуправление и регионално развитие" на форум "Дунав".
Тя допълни, че за тази част от страната обичайно се твърди, че има лоши пътища, но през последните години се забелязва една осезаем промяна, свързана с децентрализацията. Друг проблем е, че Северозападът е характерен със слаба урбанизация и с липса на град с население над 100 хил. души, който да организира и да се превърне в район на растеж. Освен това населението във всички градове намалява, като изключение прави единствено Козлодуй.
"Като оценка на социално-икономическото развитие бихме могли да направим опит да бъдем малко по-балансирани като регионални структури, защото териториалните различия между регионите не са толкова изразени количествено. Европа е предприела мерки срещу кризата и милиарди евро ще бъдат употребени и насочени към споделени проблеми за заетостта. За да бъдем успешни в социално-икономическите промени, трябва да следим изпълнението на специфичните задачи, които са заложени в плановете за регионално развитие, и да наблегнем на трансграничното сътрудничество. Трябва да работим не само за инфраструктурата, но и за опазването на природното и културното наследство", каза още Тони Милева.
| През миналата година Враца е подготвила проекти за около 200 млн. лева През миналата година община Враца е подготвила проекти на обща стойност около 200 млн. лева. Най-важният от тях е Интегрираният проект за воден цикъл на Враца, който в момента е в оценителна комисия, която трябва да вземе решение до средата на ноември. "Администрация на Враца успя да го направи за няколко месеца. Проектът се преработва няколко пъти с помощта на консултанти по "Джаспърс", в резултат на което инвестицията се увеличи почти три пъти. Много се надявам това да е един от проектите, с които ще се гордеем", заяви Тони Милева, заместник-кмет на община Враца. Общината има реализирани проекти, изпълнени по фонд "Козлодуй", учреден през 2000 г. с цел компенсация на затворените реактори на АЕЦ "Козлодуй". За 496 хил. евро е направено уличното осветление в града и за същата сума са санирани няколко сгради. Общините Мездра и Враца имат успешен проект за изграждане на регионално депо за твърди битови отпадъци, като през миналата година са спечелили проект по оперативна програма "Околна среда" за техническа помощ за неговото разширяване. По същата програма общината и дирекцията на природен парк "Врачански Балкан" са спечелили проект по мярката за биоразнообразието. По оперативна програма "Регионално развитие" са работи и върху съвместен проект с общините Козлодуй, Мизия, Мездра и няколко италиански общини, който е свързан с развитието на туризма. Общината има и няколко успешни проекта, които поради изчерпване на финансови ресурс по конкретните мерки не са били класирани. |
| В община Каварна инвестициите в инфраструктура са 100 млн. евро През последните пет години на територията на община Каварна в инфраструктура са инвестирани над 100 млн. евро. Това каза кметът на общината Цонко Цонев и допълни, че средствата които са успели да мобилизират през тази година въпреки кризата, са много големи. Използват се на първо място собствени средства, европейските програми, публично-частни партньорства и емитиране на облигационни емисии. "Изградихме комплекс "Калиакра" с инвестиция около 10 млн. евро, като довеждащият път е направен със средства на общината и на инвеститора. 400 хил. лева бяха осигурени от общинския бюджет, а 200 хил. лева - от инвеститора. Вторият публично-частен проект е за голямото голф игрище в Каварана на "Трейш енд клифс". Проектът беше предоставен от инвеститора. Общината от своя страна кандидатства по европейските програми, за да изгради пътя. През тази година инвестициите в инфраструктура са в размер на 24 млн. лева, което е един абсолютен рекорд. 10 млн от тях са предоставени от на американската компания AES, която инвестира в изграждане на ветроенергиен парк, но освен това изградиха пътища на стойност 10 млн. лева, които са собственост на общината", заяви още Цонко Цонев. Емитирането на облигационни емисии е осигурило на Каварна ресурс от 6 млн. лева, които след одобрение на общинския съвет и успешно обществено обсъждане ще бъдат инвестирани в изграждането на нова община и в инфраструктура в Каварна и околните населени места. "Другият източник са собствените приходи, които за съжаление намаляват най-вече поради невъзможността да се събират местните данъци и такси. От няколко години сме въвели един много ефективен принцип - който не си плаща данъците, не получава услуги, защото, след като на нас не ни е погасявано дадено задължение, ние не считаме, че не дължим услуга. Тази мярка определено има ефект, като търсим начини за по-голяма събираемост на местните данъци и такси, но трябва да споделя, че процедурите са изключително сложни и изплащането на задълженията към общината може да се забави с години. Необходима е промяна в законодателството и много по-опростени процедури", допълни Цонко Цонев. През следващата година в Каварна ще се увеличи данъкът за прехвърляне на недвижим имот (на 3%) и такса смет, защото след изграждане на регионалните депа за отпадъци общините от Добричка област ще трябва да си извозват боклука на разстояние от 40-50 км. |