В края на 2009 г. или до пролетта на 2010 г. ще бъде приета окончателно новата европейска директива за сградите по отношение на тяхната енергийна ефективност. На 14 октомври ще се проведе тристранна среща на представителите на Европейския парламент, на Европейската комисия и на шведското председателство във връзка с одобрението на подготвения за второ четене вариант на директивата относно енергийната ефективност на сградния фонд. Ще бъдат уточнявани крайните срокове за въвеждане на директивата по видовете сгради, както и праговете, под които евродирективата няма действие. Шведското председателство предлага 93 поправки, които трябва да осигурят по-ефективен подход към сградния фонд с оглед пестенето на енергия и опазването на въздуха и околната среда. Те ще проправят и пътя за сградите с нулево потребление. Промяната е свързана с по-сурови мерки към новото строителство. Според действащата директива на контрол подлежат новите обществени и жилищни сгради с площ над 1000 кв.м. Тези ограничения оставят над 75% от сградния фонд на Европа извън обхвата на директивата, обясни за "Строителство Градът" арх. Валентин Димитров. Сред главните спорни въпроси е датата на приложение на директивата. Националните правителства настояват за по-дълъг период за въвеждане на документа. Първоначалното предложение беше до края на 2010 г., но отделни правителства настояват за отлагане на приложението на директивата при жилищните сгради с две години и с три при обществените.
Тези въпроси бяха обсъдени на семинар, организиран от "Енергиен център София" (ЕЦС) на тема "Устойчиво развитие на сградния фонд: слънчева енергия и оценка на жизнения цикъл на сгради". Политиката за приложението на този вид енергия в сградите в България изостава в сравнение с направеното от държавата за използването на други източници, дори и на възобновяемите (ВЕИ). Според инж. Виолета Грозева това важи и за действащата национална стратегия до 2015 г.  Обществото обаче все повече оценява ролята на алтернативните източници на енергия за отоплението на жилищни, общински и хотелски сгради. Експертна оценка на ЕЦС за броя монтирани слънчеви колектори в страната показва все по-масовото им приложение по Черноморието и някои от планинските курорти, както и от отделни общини. В Черноморец всяка трета къща е със слънчев колектор. Средно годишно в България се инсталират по 8000 кв.м слънчеви колектори, а от 2002 г. до днес  са достигнали 80 хил. кв.м площи. Общините използват програми за енергийна ефективност за обновяване на административни сгради, болници, детски заведения. До 2015 г. се очаква слънчевите колектори да достигнат 120 хил. кв.м.
Възможностите за финансиране чрез еврофондовете предвиждат 100% помощ по програмата за развитие на селските райони при обновяването на детски градини, общежития и други сгради. Общините обаче срещат проблем с подготвянето на качествени проекти за използването на възможностите от еврофондовете. Европейските програми осигуряват също финансова помощ до 70% за проекти на стойност до 1 млн. евро по мерките за подпомагане на микропредприятия, както и в подкрепа на производителите в селските райони. Средства в тази област по специална схема осигуряват също фонд "Козлодуй", фондът за енергийна ефективност и др.
Според инж. Грозева възвращаемостта на средствата, вложени за монтаж на слънчеви колектори и слънчеви инсталации, вече се постига за 5-6 години. Според нея оскъпяването на сградата с тях е от порядъка на 0.5-0.8% в развитите страни, а за България има прогнози за 3 %. По изчисления на ЕЦС на база наблюдавани сгради се е установило, че оскъпяването е 1 на сто на апартамент от 100 кв.м.