Към изменението на проекта за общия устройствен план на София след направени проучвания са изготвени специализирани схеми. С тях се предлагат територии, за които е необходимо да се приложат специфични правила на застрояване.
Също така се предвиждат зони и терени за прилагане на специфични правила и норми в отклонение от общите.

Целта е да се съобразят параметрите за усвояване и застрояване с различни специфично действащи фактори на средата като екологични, социално икономически и други. В проекта е изготвена и специализирана схема с територии, за които е необходимо да се изработят нови цялостни планове за регулация и застрояване (ПРЗ).
Тези специализирани схеми са направени за първи път в проекта, дело на общинското предприятие "Софпроект – ОГП". Необходимостта от изготвяне на цялостни планове за територии е важна, за да се осигури липсваща инфраструктура, коментира главният архитект на София Петър Диков.

По отношение на терените със специфични правила и норми в зони с предимно нискоетажно застрояване е предвидено да не се допуска свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота. Тези зони са Жилищни малкоетажни – означени като Жм1, 2, 3, обществено обслужващи – Оо1 и 2, спорт и атракции Са. Те получават допълнително означение в графичния материал със звезда *.
Такива територии има например в подвитошката яка, каквито са вилна зона Симеоново, Малинова долина, в северните територии в землището на Нови Искър. За такива специфични територии, които нямат изградена инженерна инфраструктура задължително е необходимо да се изготви и цялостен подробен устройствен план в обхват на цялата устройствена зона, който да включва и схеми на инженерни мрежи.

В общите правила зона Жм има показатели за плътност на застрояване 30% и 25%, коефициент на интензивност за застрояване (Кинт) 1-0.8 и минимално озеленена площ 60. Със специалните изисквания към устройствените параметри те са съответно на 20% за плътност на застрояване, 0.5 за интензивност на застрояване и 70% - озеленяване.
Специална територия е и санитарно-охранителната зона на язовир Искър. Тук Жм3* е с показатели за плътност на застрояване 10%, коефициент на интензивност на застрояване 0.1 при общи показатели – 10%-20% плътност, 0.1-0.5 интензивност.

Цялостни планове се предвиждат за територии, които попадат в различни устройствени зони по общия план, но в повечето случаи са в периферните разширения на строителните граници на София и другите селища в общината. Някои от тях все още нямат утвърдени в практиката имена, по тази причина са им дадени работни такива, се посочва от проектантския екип. Специално са определени териториите за прилагане на правилата на чл.16 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). При него се предвижда отнемане на до 25% от всеки имот за нуждите на публична инфраструктура. Такъв план с цел осигуряване на инфраструктура ще бъде направен за вилна зона Симеоново. Налага се и строителна забрана, за да не бъде извършено строителство преди осигуряване на необходимите площи за инфраструктура.

Други специфични случаи са съществуващите урбанизирани територии, които са застроени отдавна, без да са регулирани. Съществуват отделни поземлени имоти или групи от имоти, за които са направени частични устройствени планове. За да могат да се развиват устойчиво в бъдеще е необходимо за тях да се изработят поне цялостни планове за регулация, коментират също проектантите.

Практиката, наложила се след 1990 г. да се разработват и процедират подробни устройствени планове "на парче" съобразно инвестиционната инициатива на отделните собственици на имоти, показа твърде много недостатъци. В редица случаи това доведе до невъзможност за осигуряване на нормална гъстота и профили на уличната мрежа, съответно на мрежите на инженерната инфраструктура, още по-малко за нови обекти на социалната инфраструктура или публично озеленяване. Стигна се до ситуации, в които се оказва изобщо невъзможно осигуряване не само на канализация, но дори на транспортен достъп.
Това е особено силно изразено в територии, където собствеността е възстановена "в реални граници" с план за земеразделяне и няма общински земеделски пътища. По тези причини през последните години стана очевидно, че всички нови територии, предназначени за урбанизация, следва да бъдат осигурени с цялостни планове за регулация и застрояване (ПРЗ), които да предвидят не само урегулирани поземлени имоти за жилищни функции или такива от пазарен тип (производствени, търговски, складови и пр.), но и целия останал набор от нормативно необходими елементи, свързани по принцип с публични инвестиции – транспортна мрежа, техническа и социална инфраструктура и съответното озеленяване.

Липсата на достатъчно общински финансови средства и възможности за обезщетяване с други недвижими имоти доведе до сериозни затруднения за прилагане на някои вече отдавна влезли в сила ПРЗ, например Манастирски ливади-изток и др. С прилагането на чл.16 от ЗУТ терените, предназначени с ПРЗ за публични функции стават общинска собственост веднага след влизане в сила на плана. Така се избягват усложненията, свързани с необходимостта от отчуждаване и обезщетяване и значително се ускоряват сроковете за реализация на публичната техническа и социална инфраструктура. С тази практика се създават предпоставки да се улеснят и ускорят и частните инвестиции в отделните имоти. Задължително се съобразяват не реалните граници на имотите, а само размерите им и инвестиционните намерения на собствениците. Всичко това са предпоставки за постигане на по-висококачествена и естетически издържана среда, коментират също проектантите.

Изчисленията показват, че за територии със стойности на коефициент на интензивност на застрояване над 2, максималните засега 25%, с които могат да бъдат редуцирани имотите при регулиране, не са достатъчни за покриване на нормативно необходимите площи за публични функции – улична мрежа, присъща социална инфраструктура, локални спортни и озеленени терени. Очевидно при нисък коефициент гъстотата на населението е по-ниска, а озеленяването вътре в имота по-голямо. Тогава и необходимата площ на терените за социална инфраструктура е относително ниска. Обратно, при висок Кинт гъстотата на обитаване значително нараства, трафикът по уличната мрежа изисква по-широки профили, а необходимите терени за социална инфраструктура и озеленяване стават по-големи и всичко това не може да се вмести в максималните 25%. В практиката на други редица държави този процент може да стига доста по-високи стойности – например в Германия той е 30%, а в Турция – 35%.