Благоевград е основен трансграничен център на страната и в новите геополитически условия тази му роля нараства както във функционален, така и в териториален аспект. Определено може да се каже, че градът и общината са едни от създателите и най-активни участници в тези процеси. Общата граница на общината с Македония и близостта до граничните райони на Гърция е условие и за бъдещо развитие и разширяване на трансграничното сътрудничество. Всички тези параметри на развитието на града определят важното място на Благоевград в националната йерархия на селищната мрежа, се посочва в проекта на общия устройствен план.
В проекта са определени две зони на влияние.

Зоната на активно влияние на град Благоевград
(вътрешна зона), включваща общините по долината на река Струма – Симитли, Кресна,Струмяни, Сандански, Петрич (област Благоевград), както и самата община Благоевград. Тя се лимитира в рамките на транспортна достъпност от 30 до 60 минути. Зона на регионално влияние на град Благоевград. Тук се включват общините Кочериново и Рила от област Кюстендил и общините от област Благоевград по долината на река Места, където планината и реката са сериозен делител по отношение на транспортната достъпност.

Териториално-урбанистичната структура в зоната на влияние е представена от три характерни типа територии:
- природни територии без населени места
- централни територии с изявени градове-центрове
- периферни територии с малки населени места без градове-центрове.
Природните територии без населени места (поради планинския характер) заемат значителна част от територията на зоната – около 2460 кв. км, или 38%. Това са предимно територии над 900 – 1000 м н.в. в планините Рила, Пирин, Западни Родопи, Беласица, Огражден и Малешевска. В тях се срещат само отделни туристически селищни образувания и обекти без постоянно население.
Централните територии с изявени градове-центрове заемат равнинните части в долините на реките Струма и Места, където са градовете Благоевград, Петрич, Сандански, Гоце Делчев и гравитиращите към тях по-големи и по-малки равнинни села, както и малки градове.
Периферните територии без изявени градове-центрове заемат планински и полупланински части с малки села и махали, отдалечени от градовете-центрове. Там протичат процеси на обезлюдяване и отмиране на населени места. Това са предимно териториите до западната, източната и южната граница на зоната, както и някои вътрешни периферни територии. Площта на периферните територии е 3455 кв. км, или 54%.
Природо-географската структура в зоната е формирала

две ясно обособени части – западна по долината на река Струма и източна по долината на река Места. Западната част по долината на Струма заема площ  3521 кв. км, а източната част по долината на Места – 2928 кв. км. Долината на Струма обхваща териториите на общините Благоевград, Симитли, Кресненското дефиле, общините Кресна, Струмяни, Сандански и Петрич. В долината на Места влизат общините Разлог, Банско, Белица и Якоруда, Гоце Делчев, Хаджидимово, Сатовча и Гърмен.
Долината на Места е по-слабо населената част и степента на урбанизация в нея е по-ниска в сравнение с тази в долината на Струма. Основното направление на урбанистично развитие е по долината на река Места – Якоруда - Белица - Разлог - Банско - Гоце Делчев - Хаджидимово. От двете страни на направлението по долината се оформя мрежата от малки населени места.
Град Гоце Делчев е изявен град-център с организираща роля за четирите общини в Неврокопското поле – Сатовча, Гърмен, Хаджидимово и Гоце Делчев. В северната част на долината организираща роля има град Разлог.
Опорната мрежа от населени места се е формирала по оста север – юг в долината на река Струма и отчасти по долината на река Струмешница.
Благоевград е основен урбанистичен център в северната част на зоната. В южната част на зоната по долината на Струма се намират два силно изявени града-центрове, които балансират Благоевград – Петрич и Сандански.
Петрич е град с преимуществено местоположение за трансгранично сътрудничество и обмен с две съседни държави (Македония и Гърция). Има добре развита лека промишленост - текстилна, шивашка и обувна, главно с чужди капитали, оживена погранична търговия и добре развит частен бизнес.
Сандански е другият изявен център в южната част на зоната. Той се развива главно като лечебно туристически център с богато природно и културно наследство.
Концептуална схема на регионалните връзки, свързани с перспективното развитие на град и община Благоевград
Благоевград формира двустранни агломерационни процеси със съседните общини – Симитли, Кочериново и Рила (област Кюстендил), и отчасти с Разлог. През Благоевград преминава и основният поток към разрастващата се туристическа дестинация Банско.
Така общината формира кръстопът с четири посоки на потоци от хора и стоки:
- на север – София
- на юг – Гърция
- на запад – Македония
- на изток – туристическа дестинация Банско.
Тази позиция предполага пълно и равномерно усвояване на местните териториални, антропогенни и икономически ресурси, както и привличане на нови инвестиции.
Концепцията за пространствено и функционално развитие на град Благоевград се базира на развитието му като основен регионален център, интегриран в мрежата от останалите опорни градски центрове.