Г-н Краваров, как се отразява икономическата криза върху община Банско и трудно ли се управлява в условия на криза?
-  Кризата се отрази доста отрицателно върху бюджета на община Банско и в сравнение с миналата година собствените приходи са със 7 млн. лева по-малко. Това засега не е голям проблем за нашата община, тай като имахме остатък от предходната година в размер на 6 млн. лева, което ни позволява да реализираме инвестиционната си програма за 2009 г.
Аз лично смятам, че тази кредитна и финансова криза ще се отрази най-силно на т.нар. богати общини.

През последните години на територията на община Банско се наблюдаваше истински бум по отношение на инвеститорския интерес, като някои от обектите се реализираха, други са в ход. Каква политика следва общината за привличане на инвеститори?
- Намаляването на инвестиционния интерес поне за сега според мен се отразява положително, защото с темповете, с които се строеше в Банско, наистина щеше да се получи презастрояване. За да поддържаме инвеститорския интерес, ние имаме своя политика, а именно: строителство на втора кабинкова въжена линия от град Банско до Бъндеришка поляна; разширяване на ски зона Банско в районите на Църна могила и Южното плато; развитие на Банско като летен център - изграждане на ролбан за летен биатлон с дължина 3.5 км, който ще бъде един от най-модерните в Източна Европа и спортно-туристически център на площ от 100 дка (общината вече е осигурила терена), който ще съдържа: четири тренировъчни футболни игрища, от които едно с изкуствена настилка и осветление; плувни басейни;  писта за лека атлетика; тенис кортове; много функционална закрита зала, която да се използва за много видове спорт и други...

Наблюдавате ли спад на инвеститорския интерес?
- Кризата действително се отрази неблагоприятно, не можем да отречем, че има спад в търсенето на земи за строителство и готови жилища въпреки понижените цени. Съществуват много незавършени строителни обекти поради липса на инвестиции.

Инфраструктурата винаги е била сочена като един от проблемите на общината. Кои са по-големите инфраструктурни обекти и проекти с европейско финансиране, върху които работите към момента?
- По отношение на инфраструктурата смело мога да заявя, че Банско не е имало и няма да има проблеми с питейната вода, канализацията и електрическото захранване. Проблем с инфраструктурата е налице единствено в благоустрояването на  новите квартали, но смятам, че до 2-3 години и това ще бъде напълно разрешено. Пример за големи инфраструктурни проекти, които вече са реализирани, са: подмяна на водопроводната мрежа - тръбите са подменени с полиетиленови по програмите ФАР и САПАРД; изграждане на резервоар за питейна вода по програма САПАРД; допълнително водоснабдяване на Банско, Кремен, Филипово по програма ПУДООС на Министерството на околната среда и водите. По същата програма се изработват колекторите 1 и 7 в град Банско.
Готови са интегрираните проекти за Банско и Добринище, които включват подмяна на канализационната мрежа и изграждане на пречиствателни станции. Общата стойност на двата проекта е 50 млн. лева. Те ще бъдат внесени за одобрение през септември.

Предвиждате ли реализиране на проекти чрез публично-частни партньорства?
- Изключително много държим за работа в насока на публично частното партньорство. Тук се работи в сферата на спорта, туризъм, екология, култура и разработване на проекти за алтернативни енергоизточници.

По време на пресконференцията на Асоциацията за развитие на планинските общини вие казахте, че е необходим държавен контрол върху частните инвеститори. Какво според вас е нужно да се предприеме?
- По отношение на контрола на частните инвестиции мога да заявя, че не съм привърженик на плановата икономика, но считам, че големите частни инвеститори - ЧЕЗ, БТК, за бъдеще и ВиК, трябва да бъдат контролирани чрез нов закон, защото закона за енергетиката е направен в полза на частните инвеститори.

Немалка част от общинския бюджет се заделя за реклама на Банско като туристическа дестинация, но това са мерки на местно ниво. Какво е нужно да се предприеме на централно?
- По отношение на рекламата на централно ниво мога да кажа, че държавата до сега не отделяше необходимите средства за реклама на туристическия бизнес. Държавната агенция по туризъм няма нужния бюджет, за да може да организира тази дейност. Малко е неудобно и неприятно, когато отидете на туристическо изложение в Москва и Солун и видите щандове на частни фирми, които представят България, по-добре организирани, от нашата държавна агенция. Считам, че задължително трябва да имаме министерство на туризма, ако искаме България да се развива като туристическа дестинация.

Банско е една от най-атрактивните туристически дестинации у нас. Какви ще бъдат следващите стъпки по отношение на бъдещото развитие на общината?
- Банско ще продължи да се развива като туристически зимен център, като наша основна цел е и в бъдеще съвместно с Българската ски федерация и правителството да организираме състезания от световен мащаб, защото това е най-голямата реклама за един зимен център. Кръгът от Световната купа жени, който се проведе през февруари, беше гледан от 200 млн. зрители.
За нас е чест да бъдем домакини на кръг от Световната купа за мъже през 2011 г. Около 2000 зимни курорта в света се борят да бъдат домакини на световни състезания по ски, но само около 30 са имали тази възможност и Банско е, разбира се, в това число. Мога да кажа, че едни от най-добрите писти като профили и обработка са в Банско. Акционерно дружество "Юлен" през изминалите 10 години доказа, че има технически и кадрови потенциал да поддържа ски зона Банско на световно ниво. Считам обаче, че бъдещето на Банско е в развитието му като летен туристически център в следните области: спорт и рекреация, културен и религиозен туризъм, археологически и балнеоложки туризъм, селски и екотуризъм; развитието на град Добринище като зимен и летен балнеолечебен център. Добринище е една неразработена мина, но вярвам, че в близките 5-6 години там ще се случват положителни неща.

Кризата значително ограничи инвестиционните възможности и към момента инвестициите се реализират след обстоен икономически анализ. Смятате ли, че е възможно отделните общини да се конкурират помежду си за привличане на инвеститори?
- Общините и сега се конкурират по между си, но в това няма нищо лошо. Грешката според мен е, че много планински общини в България тръгнаха по пътя на Банско и казваха, че те ще направят зимен
суперкурорт, факт е обаче, че за 10 години такъв не съм видял и доколкото ми е известно, не се и изгражда. Някои общини, като Велинград например, се ориентираха съвсем правилно и започнаха да използват своите природни дадености. Мисля, че този град ще се обособи като СПАа център на европейско ниво. В много общини, където тези намерения не можаха да се реализират, и сега говорят, че Банско им пречи. Аз съм 10 години в общината и досега не съм се интересувал от развитието на други общини, напротив, винаги съм бил отзивчив към проблемите на другите колеги и съм помагал със съвети и консултации, когато е било необходимо.