Г-н Колев, какви конкретни задачи си постави областното представителство на Камарата на строителите в България за решаване през 2009 г.?
- Наскоро областното представителство проведе редовното си общо годишно събрание. На него беше направен отчет за едногодишната дейност на управителния съвет и бяха дискутирани основните проблеми пред строителните фирми в областта. Беше приет и подробен план за работа през настоящата 2009 г. Основните задачи са групирани в седем направления. Например по отношение на електронно-информационното обслужване ще създадем подробна база данни за състоянието и възможностите на строителния бизнес в област Стара Загора. Планирали сме да събираме информация за нелоялни колеги, които изпълняват строежи, без да спазват законовите разпоредби. Към уебсайта на КСБ - ОП Стара Загора, ще създадем специален форум за обратна връзка с нашите членове.
По отношение на регионалното сътрудничество планираме още по-тясно взаимодействие и съвместни инициативи със сродните браншови структури в областта като КИИП, КАБ, БТПП и други. Ще подпомагаме двете професионални гимназии по строителство и ще организираме презентации на строителните фирми пред младежите. През настоящата година сме си поставили за цел да подпишем договори за сътрудничество и с други общини от областта по подобие на този, който вече имаме с община Стара Загора, тъй като ние имаме немалко фирми от общините Казанлък, Раднево, Гурково и други. Нова амбициозна задача си поставихме за тази година по посока на по-нататъшната консолидация на строителните фирми и организационното укрепване на областното представителство. Тя е свързана с организиране на по-компетентна защита на професионалните права и защита интересите на нашите членове и тяхното достойнство.

Кои са основните проблеми пред фирмите - членове на КСБ в Стара Загора?
- Разбира се, че в тази кризисна година най-големите проблеми пред строителните фирми ще бъдат осигуряването на заетост на персонала в условията на рязка промяна на пазарната среда и осигуряване на финансови ресурси в условията на усложнено и по-скъпо банково кредитиране. В тази ситуация за съжаление ще се ограничат инвестициите за технологично обновление, работна среда и повишаване на квалификацията. Това не е добре, защото българските строителни фирми по тези показатели все още не са достигнали европейските стандарти.
Друг проблем, който вероятно ще споходи част от строителните фирми, ще е невъзможността да се поддържат високите нива на заплащане от миналата година. Но това ще има и своя оздравителен ефект, защото за съжаление част от колегите раздаваха необосновано високи заплати, несъобразени нито с качеството, нито с производителността на труда.

Каква е осигуреността с поръчки на фирмите във високото строителство?
- Този въпрос според мен има два отговора. Единият отговор е свързан с осигуреност на реални поръчки и обекти като намерение за строеж. Безспорно е, че те са по-малко, отколкото миналата година. Разбира се, някои фирми са с по-голяма осигуреност, но като цяло определено ще имаме спад на поръчките във високото строителство. И това най-добре личи от резкия спад на издадените разрешения за строеж от общинската администрация от началото на годината.
Но вторият отговор на този въпрос е още по-неприятен, защото реално планираните строежи за съжаление ще бъдат забавени или замразени поради тоталното оттегляне на банките като партньори на инвеститорите в имоти и на строителните фирми. Силно се надявам тази тяхна политика да бъде преосмислена следващите месеци, защото ние сме като скачени съдове и сме си взаимно необходими.

Как работят пътностроителните дружества?
- В нашето ОП има голямо представителство на пътностроителните фирми. Може да се каже, че като цяло в момента те работят с нормално натоварване, въпреки че в началото на годината имаха проблеми със замразяване на някои от планираните и започнати обекти. Всъщност колегите са по-притеснени за следващите години поради забавянето на тръжните процедури на новите големи инфраструктурни проекти и ако това не се случи в следващите няколко месеца, има реална опасност да спрат работа в началото на 2010 г.

Какво е нивото на междуфирмената задлъжнялост и разплащанията с инвеститорите?
- Това е друга болна тема, която допълнително мъчи и усложнява отношенията между фирмите. Ако нормалният срок за разплащане е 30-45 дни, в момента поради ликвидните затруднения, които изпитват почти всички строители и инвеститори, той отива на 60, 90 и повече дни. А в някои случаи разплащанията се бавят повече от 6 месеца. И ако не се намери някакво "отпушване" до няколко месеца цялата "верига" ще забоксува много сериозно.

Има ли все още фирми от сивия сектор, които да не са регистрирани в Централния професионален регистър?
- Това, което със сигурност може да се каже, е, че след влизането в сила на Закона за Камарата на строителите и създаването на Централния професионален регистър една огромна част от така наречените сенчести фирми бяха принудени да излязат на светло. Това е един от най-големите ефекти на закона и на КСБ, която го приведе в изпълнение, независимо че има какво да се подобри по отношение на самите процедури. Към днешна дата в нашата област има 210 регистрирани строителни фирми, а в национален мащаб те са 5200. В КСБ получаваме сигнали, че все още има някои малки фирми, които продължават да се промъкват тук и там, без да поемат съответните данъчни задължения. За да изчезнат съвсем обаче, трябва и държавните контролни органи да са по-прецизни и взискателни и най-вече възложителите да изискват от избрания строител съответното удостоверение от ЦПРС.

Имат ли фирмите в Стара Загора капацитет за работа по европейски проекти, кандидатстват ли и как се справят с процедурите и различните изисквания по търговете?
- Да, мисля, че по-сериозните старозагорски фирми се справят с процедурите и търговете по европейски проекти. Например фирмата, която представлявам аз като изпълнителен директор – "ЗСК Боруй" АД, през миналите години изпълняваше три програми, по които получи финансиране от Европейския съюз в областта на човешките ресурси и за повишаване на конкурентоспособността. Пътностроителните компании Пи Ес Ай и Ес Би Ес спечелиха търгове по програма "Транзитни пътища" и програма ФАР, фирма "Вито-95" – по оперативна програма "Човешки ресурси", и други.

Как се осъществява координацията и работата с общинската администрация?
- Определено може да се каже, че между общинската администрация и ОП на КСБ има изградени добри механизми на взаимодействия. Първият от тези механизми е намерил израз във формален акт – миналата година двете страни подписахме меморандум за сътрудничество. В него заедно сме поели доброволно задължения с цел обединените усилия да доведат до стимулиране на инвестиционната дейност, строителството и балгоустройството, както и за решаване на възникнали социални, градоустройствени и други проблеми в общината.
Но аз съм по-доволен от другата неформална форма на сътрудничество и контакти. Няма никакъв проблем във всеки  момент ние да се чуем или видим с кмета, със заместник-кмета по строителната дейност или някои от началниците на отдели и да коментираме въпроси от взаимен интерес. Друг е въпросът, че нашите мнения понякога се разминават, но това е в реда на нещата. Важното е, че вече имаме постоянен диалог. Нещо, което преди години го нямаше. Много повече обаче може да се иска и от двете страни за търсене и реализиране на проекти, например по линия на публично-частното партньорство или други съвременни форми за привличане на частния бизнес като съинвеститор на общински обекти.

Какво може да направи държавата, за да стимулира развитието на строителния сектор и да облекчи административните процедури?
- Още през ноември миналата година от страна на КСБ бяха предложени на вниманието на правителството редица мерки за компенсиране на отрицателното въздействие на кризата върху строителния сектор. Много малко от тях обаче реално се възприеха и се доведоха до решения, като например намаляването на сроковете при кандидатстване по европроекти. За строителния бизнес е важно да се създадат ясни правила за действия и отчетност, по-бързо разплащане на строителството, по-опростени процедури при спорни въпроси. Очакваме държавата да формулира приоритетите за развитието на икономиката през следващите години. Очакваме опростяване и облекчаване на някои административни процедури, в това число и разрешенията за строеж. Искаме ясни правила в данъчното облагане, които да важат за всички еднакво. Важно е също така да се формулират и контролират правата и отговорностите на всички участници в инвестиционно-строителния процес от тръжните процедури до окончателното завършване и разплащане на строежите. Изцяло в правомощията на държавните органи е също така да се съкратят сроковете за разплащане към строителните фирми от бюджетните обекти.
Така че много са нещата, които държавата би могла да направи за стимулиране на строителния сектор.