В България всеки град си има прозвище. От няколкото, които се борят за титлата град на моловете, Стара Загора със сигурност е в първата тройка и уверено съперничи на Русе или Варна с един съществуващ, два в строеж и поне още един планиран. Съмненията, че всички могат да просъществуват във вида, в който са планирани, засега не отказват предприемачите, които залагат на 150-хилядното население на града и още 200-те хиляди потребители, живеещи в областта.
Техните планове се базират на желанието на търговците да се разрастват в нови местоположения, особено тези в сегменти като модата и бързооборотните стоки, където веригите бързо се развиват в последните няколко години.
"Основно интерес има от фирми от чужбина, които търсят добри условия и имат ресурса да влязат дори в този момент", казва Давид Давидов от Colliers International, консултантска фирма за имоти, която и в момента управлява първият търговски център в града - "Парк мол". Това са търговски вериги, които имат възможността да работят и на загуба известно време, но да се сдобият с пазарен дял сега, от който да спечелят по-късно. "За съжаление това не е достатъчно да работи един търговски център", бърза да уточни Давидов. За това са нужни и местните марки, и франчайзърите на западните, които в момента се въздържат от отварянето на нови обекти заради кризата.
По думите му резултатите на търговците в "Парк мол" до момента показват, че моделът на потребление в повечето градове е коренно различен от този в София. Това, че хората имат с 20% по-ниски доходи, съответства на значително по-малко пазаруване в маркови магазини за мода и обувки или харчене в заведенията в мола.
"Не смятам, че този град, както и всеки друг с подобен размер, има нуждата, капацитета и покупателната способност за повече от един търговски център", казва Давидов.
Майкъл Хансбъргър, който отговаря за бизнеса с имоти в Българо-американския инвестиционен фонд, е съгласен, че пазарът вече е презастроен с този тип имоти.
Фондът, създаден от Съединените щати по закон за подпомагане на икономиките в преход, чрез дружеството със специална инвестиционна цел "И Ар Джи Капитал – 3", завършва комплекс от търговски сгради, в който е привлякъл веригите за търговия със стоки за ремонти и строителство bauMax, за мебели - "Айко", и за бързооборотни стоки - "Меркатор". Първите два са завършени, а последният предстои да отвори по-късно тази година.
Хансбъргър казва, че са били привлечени от пазара, тъй като "изглеждаше динамична икономика, един от следващите поред градове след София".
Но в него вече присъстват всички основни играчи в търговията с бързооборотни стоки, магазините от типа "направи си сам" и бяла и черна техника. Давидов казва, че има какво още да се предложи от марките облекла или обувки в по-ниските ценови категории. Но според него те няма да са достатъчно за още търговски центрове, които да бъдат успешни.
Кризата препъна голяма част от инвестициите както в София или Варна, така и в по-малки областни центрове като Видин, Благоевград или Добрич. За момента Стара Загора изглежда едно от малкото изключения. За два от проектите строителството е в ход, а за трети се очаква да започне.

Бизнес имоти
За разлика от търговските центрове останалите сегменти на бизнес имотите остават сравнително неразвити. Няколкото офис сгради, построени в Стара Загора в последните години, са стигали цени до 1000 евро на квадратен метър при продажби, казва Красимира Димитрова от агенцията за недвижими имоти "Явлена". Но този пазар е замръзнал от месеци. Тя добавя, че бизнесът по-рано е започнал да усеща кризата спрямо купувачите на жилища и е насочил наличните си средства към дейността си вместо към придобиване на активи.
Офиси сега се продават между 600 и 750 евро на кв.м, най-вече на вторичен пазар – от инвеститори, които са купували с цел препродажба или фирми, които имат нужда от свежи пари. Наемният пазар почти отсъства във вида, в който го има в по-големите градове, като типичните нива според Димитрова варират между 3 и 5 евро на кв.м на месец.
Най-големият проект в този пазар в града е "Бизнес парк Стара Загора", от който вече е изградена значителна търговска част – шопинг мол и хипермаркети на "Мосю Бриколаж" и "Технополис". Офисите и логистичният център предвидени за следващите му етапи, обаче още не са започнати.

Жилища
Както при търговските центрове Стара Загора не избягна бума на жилищния пазар и цените често растяха с двуцифрени проценти на тримесечия, подхранвани от ръста на доходите и растящия достъп до кредит. Пикът в поскъпването им е 15.5% в последната четвърт на 2006 г. и 10.3% в първото тримесечие на 2008. Средната цена достига 1500 лева на кв.м в първата половина на 2008, но спадове в следващите три тримесечия я свалят до 1151 лева, надолу с повече от 23% по данни на Националния статистически институт.
Красимира Димитрова от "Явлена" казва, че спадът почва преди около 10 месеца и е бил плавен. Донякъде за това е допринесло и оскъдното в сравнение с други градове ново строителство. По данни на НСИ силен ръст в разрешенията за строеж на нови жилища в областта има едва от края на 2007 г.
Според Красимира Димитрова повечето продажби са реализирани още на зелено. "Малко са сградите в момента с много непродадени апартаменти", казва тя. Затова и "натискът върху (цените на) новото строителство не е голям".
В същото време по думите й са малко и строителните предприемачи, които са склонни да стартират нови проекти в момента.
Както в цялата страна и в Стара Загора обновяването на жилищния фонд забавя темпото си. С 482 жилища на хиляда жители и 2.07 души на един имот градовете в областта са малко под средните стойности за страната.
Колебаейки се около 600 евро на кв.м, цените на апартаментите също са около средните за страната. Двустаен апартамент може да се намери в диапазона 35 хиляди – 45 хиляди евро, а тристаен – за 45 хиляди – 55 хиляди евро.
Според Красимира Димитрова купувачите са се върнали на пазара в последните месеци след "мъртвия" януари, но са много по-малко отпреди. Повечето разполагат с пари в брой и заемат сравнително малки суми – най-много 40 до 60% от стойността на имота. Затова Красимира Димитрова казва, че на мода са малките сделки.
Панелни жилища почти не се продават, не на последно място и заради това, че банките ги кредитират много по-неохотно. Нейната оценка е, че цените им са паднали с повече от пазара като цяло – до 30-35%, но при малко информация за реализирани продажби. Спадовете са били по-малки при старите тухлени жилища – до 30% и при новото строителство, където цените са потънали с между 15 и 20%.
"Към новото строителство все още има интерес", казва Красимира Димитрова.
Някои инвеститори вярват, че има място и за нещо повече. Местната фирма "Симдар" изгражда първи етап на квартал с повече от 300 жилища – къщи и апартаменти, близо до Тракийския университет, засега единственият, който предлага алтернатива на живота в града за старозагорци. Британски инвеститори имат  планове и за голф комплекс близо до града, надявайки се да привлекат част от чуждестранните мениджъри на големите енергийни компании в региона, местни бизнесмени и купувачи на втори жилища от чужбина. Въпросът е дали старозагорци ще свикнат да живеят извън градския център по-бързо, отколкото свикват да пазаруват в новите търговски центрове.