Нормативната база в българското законодателство създава противоречия
Професор Танчев, какво влияние оказва кризата върху община Стара Загора?
- Световната финансова криза няма как да не влияе върху икономиката на страната ни, в частност и върху икономиката на местно ниво. Засега община Стара Загора е една от стабилните общини – наблюдават се процеси, породени от кризата, но развитието й е устойчиво. Това до голяма степен гарантира по-плавен преход в преодоляването на общите за страната ни проблеми, породени от кризата. Управленският екип на община Стара Загора разработи конкретна антикризисна програма, с която не правим чудеса, не можем и да създадем защитен щит. Мерките са разумни и с мисъл напред.
Съществуват ли механизми, чрез които общините биха могли да се противопоставят на това влияние и необходима ли е държавна намеса?
- Разбира се, има такива механизми. Те са колкото универсални, толкова и конкретни – общи правила, които се базират на специфичното развитие на всяка една община. Общото е преоценката на инвестиционните програми, свиване на разходите в различните направления и търсене на възможности за икономии - дотолкова, доколкото това няма да наруши цялостния ритъм на работа. Все пак община Стара Загора остава голям инвеститор, от работата на който зависят важни за живота на общността услуги – ремонти, поддръжка на инфраструктура и изграждане на нова, чистота, озеленяване и др. Търсим всички възможности, които се предлагат с разработването и кандидатстването с проекти – това дава възможност и да се "освобождават" средства от общинския бюджет в инвестиционната програма - в областта на образованието, културата, социалните дейности и т.н. От началото на новия мандат досега са спечелени 15 проекта за общо 28 392 000 лева. Тази година започва работата по проекта "За децата на Стара Загора" за ремонти в образователната инфраструктура за около 6 милиона лева, както и по проекта за ремонт на пътя между селата Калояновец и Ловец за около 5 млн. лева. И двата проекта са спечелени по оперативна програма "Регионално развитие".
Наблюдава ли се спад в инвестиционната активност на територията на общината и очаквате ли да намалее броят на инвеститорите?
- По-скоро се усеща, но аз считам, че не е толкова силно изразен, защото една голяма част от обектите в процес на строителството – главно търговски и жилищни – продължават да се изграждат . Малко са фирмите, които са спрели изцяло да строят – да не кажа, че такива няма в региона. Намалява до известна степен интензитетът, но аз определено считам, че Стара Загора е община, която има ресурс, има възможности да устои на кризата и да не намалява като цяло своята инвестиционна активност – и в града, и в селищата.
Кои сфери на икономическо развитие са приоритетни за общината?
- Приоритетни са всички сфери на работа на общината, защото градът е като жив организъм. Стремим се да подкрепяме тези, които реализират конкретни идеи в посока на икономическото развитие на града и общината. Старозагорски регион има приоритети, традиционно установени във времето. Известно е, че сме развит енергиен район, "енергийното сърце" на България. Казвайки го, съзнавам че с тази дейност, енергетиката, е повече приоритет на държавата. Същевременно обаче една голяма част от хората, които живеят в общината, работят в комплекс "Марица-изток" и аз считам, че това е голяма ценност за региона-всяко правителство и власт винаги ще обръщат достатъчно внимание на развитието на този отрасъл, а хората ще търсят тук работа и реализация. Още повече че и се намираме в една трудна ситуация, в която поради намаления брой на атомните реактори и отлагането на пуска на новата атомна централа, Комплексът "Марица-изток" ще продължи да бъде значим енергиен център. Що се касае до общинските приоритети, те винаги ще бъдат едни и същи – качествени услуги, добра инфраструктура, ремонти на учебни, здравни и социални бази, чистота, обществен ред и сигурност и др.
Кои са основните проекти, върху които работите към момента?
- Ако ме питате за работата по спечелените проекти пред оперативна програма "Регионално развитие" – работим по два големи проекта в момента, за ремонти в образователни заведения и ремонт на пътя между селата Калояновец и Ловец. По тази програма е и спечеленият ни проект за развитие на регионален туризъм – съвместен проект с община Сливен, община Лариса, Гърция и Департамент Де ла Дром, Франция. На 10 юни бе първата копка на индустриалната зона край село Еленино – по проект на общината пред програма ФАР и др. Но това са само основните проекти, и то в работна фаза.
На територията на община Стара Загора през последните години се реализираха множество инвестиционни проекти и тя се превърна в атрактивна инвестиционна дестинация. В условията на икономическа криза как според вас трябва да се разпределят ролите на централната и местната власт, за да се осъществяват конкретните инвестиционни намерения и да се привлекат нови инвестиции?
- За мен Стара Загора е бил и ще бъде един естествен притегателен център за инвеститори. От съществено значение е, че община Стара Загора винаги им е оказвала пълно съдействие. От началото на мандата ми – година и половина – ръководството на община Стара Загора е направило срещи с повече от 50 големи инвеститора, някои от които вече са и реализирали своите намерения. Тези срещи ни дават възможност не само да се запознаем с идеите на потенциалните инвеститори, но и да разберем какви са техните реални проблеми, да окажем съдействие и да подобрим инвестиционния климат на място. Много деликатен въпрос тук е как да се разпределят ролите между централната и местната власт в процеса на търсене и привличане на инвеститори. За съжаление според мен нормативната база в българското законодателство създава противоречия и затруднява този процес. Дори да имаме като местна власт желанието да окажем съдействие, ние се затрудняваме от нормативни документи и нерешени въпроси в законодателен аспект. Силно се надявам на новия парламент и с новото правителство, с натрупания опит на България като член на ЕС и с наложените ни изисквания оттам – нещата да се променят към по-добро.
Смятате ли, че нормативната и административната среда в момента благоприятстват привличането на инвестиции предвид глобалната икономическа криза и какви конкретни мерки може да вземе общината?
- Смятам че на национално ниво невинаги благоприятстват. Уверен съм обаче, че на местно ниво с онези мерки и подходи, които предприехме преди време – търсене на контакти с местните представителства на камарата на строителите, с камарата и със съюза на архитектите, с други браншови организации с интерес към инвестирането – създаваме една благоприятна среда за взаимодействие и съдействие. Макар да знам, че това не е достатъчно.
Приемането на закон за публично-частното партньорство ще даде ли шанс на общините за по-успешно реализиране на инвестиционните им намерения?
- Определено да. Досега говорим много общо и условно за това партньорство, без никаква конкретика. От една страна, както са сега, общините имат по-голяма свобода да правят, каквото преценят за добре. От друга страна пък, в процеса на "правенето" при свобода влизат в много сложни юридически казуси и там, където вече се създават проблеми, те много трудно се и решават. Според мен един закон ще даде възможност по-точно и по-ясно да се конкретизира такова взаимоизгодно партньорство. Община Стара Загора е много внимателна, не сме се ангажирали досега на този принцип с фирми, които проявяват такъв интерес за обществено-частно партньорство.
| Професор Светлин Танчев е завършил Тракийския университет в Стара Загора през 1979 г., след което чрез конкурс става преподавател по генетика. През 2007 г. получава званието професор. В продължение на два мандата – от 1999 до 2007 г., е ректор на Тракийския университет. Автор е на повече от сто и десет публикации, книги, сборници, монографии и др. Специализирал е в английския колеж "Харпър Адамс" и в университетите в Брага, Португалия и в Лимерик, Ирладия. От 2007 г. е кмет на община Стара Загора. |