Преструктуриране на съществуващите производствени зони и стария товарен жп ареал - това е една от целите на новия общ устройствен план на град Попово и землището му. На 28 април в община Попово се проведе обществено обсъждане на плана във фаза предварителен проект, както и на екологичната оценка към него. Неразделна част от плана е схема на транспортно-комуникационната система.
Планът след проведена обществена поръчка е дело на колектив на проектантско бюро "Форум-Александров" ЕТ с ръководител проф. д-р арх.Александър Александров, който представи разработката. Екологичната оценка е разработена от "Рекоинженеринг" с ръководител колектив инж. Вили Дашинова.
На практика това ще бъде първият общ устройствен план на града. Подобен проект започва да се разработва през март 1987 г., но е приет само предварителен проект. Предвижването му в следваща фаза – окончателен проект, не се изпълнява и градът се развива до днес без общ план.
Попово е разположен в североизточната част на България и попада в област Търговище. Общата територия на общината е 833.2 кв. км, от които 60.1% са обработваеми земи и 22.6 % е горски фонд. По официални данни към 2006 г. постоянното население на общината е 36 348 души. От тях 20 186 живеят в град Попово. Населеното място има благоприятно географско разположение спрямо главните инфраструктурни коридори. Намира се в средата на един триъгълник, затворен от главен път Е-85 (Велико Търново – Русе), Е-70 (Варна - Шумен – Русе) и Е-71(Велико Търново - Търговище – Шумен – Варна), чрез които се осигурява достъп до граничния контролно-пропускателен пункт в Русе. През територията на общината преминава централната жп линия София – Варна.
Основната цел на общия устройствен план е чрез средствата на устройственото планиране и управление на градското развитие да се повиши качеството на жизнената среда. Реализирането на тази цел е свързано с конкретни задачи за територията, чието развитие във времето е свързано с конкретни социално-икономически и исторически особености на развитието на града.

Развитие на територията на града
Попово е обявен за град на 10 юни 1883 г. с Указ №246, публикуван в 62 брой на Държавен вестник. На 6 ноември през същата година е осветена новопостроената сграда на околийското управление (днешната сграда на историческия музей).
Откриването на поповската жп гара през 1899 г. предопределя нарастването на градската територия на юг и постепенното формиране на производствената зона в непосредствена близост до железопътната линия на изток. Постепенно градът се превръща в първостепенен земеделски, търговски и икономически център за района.
До втората половина на XX век Попово нараства бавно и спокойно, като запазва своята компактност. Застроява се с жилищни сгради, разположени в озеленени дворове. В центъра на града се съсредоточава значителна търговско-занаятчийска зона. Построяват се няколко значими административни, просветни и транспортни сгради. Центърът на града се оформя около площад "3-ти март" и площад "Александър Стамболийски".
След 60-70-те години градът претърпява промени. Той разширява своята територия с изграждането на многобройни индустриални предприятия, които се обособяват в промишлената зона, разположена основно в източната част на града. В старата част на населеното място индивидуалното парцелно застрояване се подменя с многофамилни жилищни сгради.
Процесите на стопанско, демографско, инфраструктурно и историческо развитие водят до пространственото нарастване на населеното място. Селищната територия на днешния град бележи тенденция на значително увеличаване на площта, посочиха проектантите.
През 1971 г. започва изграждането на нов квартал - "Запад", или "Русаля", застроен изцяло с многоетажни блокове, предназначен за работниците. През същата година към Попово са присъединени две от най-близките села - Невски и Сеячи, и са превърнати в негови квартали, с което се оформя днешният териториален облик на селището. През 1979 г. започва изграждането на новите жилищни блокове по улица "Мара Тасева".
В края на 80-те и през 90-те години на миналия век икономическата криза и радикалните изменения в недвижимата собственост, свързани с реституцията и приватизацията, променят значително градската структура. Бързо се развиват частната търговия и услугите, които заемат партерните етажи на главните улици. Терените на големите промишлени предприятия, останали от социалистическата епоха, се раздробяват на малки части. Големи пространства от тях остават неусвоени.
С разработващия се общ устройствен план се предвижда да бъде

усъвършенствана функционално-пространствената структура на града.
Необходимо е да се преодолее на откъснатостта на кварталите, които са били присъединени по-късно във времето, и пълноценното им включване към цялостния градски организъм.
Предвижда се обвързване на града с новата жп гара и териториите около новопостроения южен околовръстен път. С цел оптимизиране на комуникационната система на града ще бъде завършен околовръстният ринг от север и запад, както и ще се извърши класификация и реконструкция на главната улична мрежа и обслужването на територията с масов пътнически транспорт. Ще бъде предвидена и връзка към прогнозното трасе на автомагистрала "Хемус" (северен вариант).
В чертите на града ще бъдат преструктурирани съществуващите производствени зони и старият товарен жп ареал, както и усвоените производствени терени в южната част на населеното място. С далекоперспективно развитие ще бъдат предвидени производствени терени.
Подобряване на условията за ежедневен и седмичен отдих на гражданите чрез развитие на зелената система в компактния град и формиране на крайградски лесопарк и зона за отдих около язовир "Каваците" също се предвижда в новия план. Проектантите ще разгледат и въпроса с регламентирането на статут на вилна зона на съществуващата западно от града територия с цел обвързването й с градската структура.