Цялостно реновиране на най-популярния парк във Видин – Крайдунавския, и облагородяване на новата му част от Речната гара до Колодрума предвижда община Видин. Проектът е разработен от архитектурно бюро Cityscape и съчетава традиция и иновация. Това каза за "Строителство Градът" арх. Гергана Милушева, управител на фирмата. Главен проектант на обекта е младият архитект Михаил Цоков, който е родом от Видин.
Реализирането на депозирания в Министерството на регионалното развитие и благоустройството

проект "Видин – привлекателно място за работа и отдих"
ще осигури не само инвестиция в крайдунавския град на стойност 9 995 741 лв., но и ще направи градската градина още по-атрактивно място за видинчани. "Разположен по поречието на река Дунав и носещ кодирана в себе си многовековна история, Видин има потенциала да бъде транспортен, търговски и културен център. Градът трябва да припознае себе си, като последовател на новото и напредничавото, стъпвайки върху своята историческа и културна същност", отбелязва арх. Цоков.  И допълва, че наред с визитните картички на старата дунавска столица - градският театър, джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу, Телеграф капия, турската поща, крепостта "Баба Вида", църквите "Св. Димитър" и "Св. Николай", палатата на Видинската митрополия, мавзолеят на екзарх Антим I и еврейската синагога,  Крайдунавският парк е мястото, където се съединяват миналото и настоящето.

Паркът е изграден в четири основни етапа
Решен е като своеобразна смесица на стилове, носещи характера на английските паркове – с редуване на открити и закрити пространства и на австрийските барокови паркове, но и с характерната за българската паркова среда силна наситеност на храстовите видове. Крайдунавската градска градина представлява великолепно съчетание на паркова среда, включваща поредица исторически места, паметници, музеи и средновековната крепост "Баба Вида".
"Изградената след 1990 г. отсечка от парка, от Речната гара до Колодрума, е  част от структурата на градската градина и неминуемо продължение  на старата част от парка. Или би трябвало да бъде. За съжаление връзката между старо и ново е чисто физическа, без функционални и визуално-естетически основания", посочва арх. Цоков. Основният гръбнак на композицията, която формира проектното предложение, е с пейзажна структура, допълва той. Тя отменя съществуващата геометризирана реалност, която не е нито градоустройствено логична, нито функционално оправдана.
Пейзажното решение свързва старо и ново, така че да създаде непрекъснат континиум, естествено продължение на усещането, което носи Крайдунавски парк от десетилетия.

Функционалното и сетивно продължение на историческата част
се осъществява посредством откровен двумерен изказ на пешеходните алеи, паркови елементи и в съответствие с традицията на парка – триизмерен обем, като център на композицията. Този триизмерен обем изразява взаимното проникване на парк и река и е новопредвиденото осъществяване на характерен функционален елемент на стария парк – терасите за наблюдение, но в модерен облик и с ново звучене. "Той представлява своебразен парапет на образуваната тераса за наблюдение, който преминава в сенник. Визията му допълва пейзажния характер на парка и носи усещане за лекота и ефирност, за речни вълни. Флуидната форма и отражателно покритие допълнително подсилват алюзията за вода, а нощно време би била като проблясък, допълващ лунната пътека по водната повърхност.
Този елемент е и

реплика на световноизвестни чуждестранни  примери
по поречието на река Ин (Инсбрук – арх. Заха Хадид), както и в планините на Норвегия (Аурланд – арх. Сандърс и Уилхилмсен) и Холандия (Харлемермеер – арх. Асимпота студио). Подобни примери често се превръщат в символ на населеното място и тяхната опознаваемост напълно оправдава инвестираните в тях средства", казва арх.Цоков. И изразява надежда, че проектът ще бъде одобрен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Защото той предвижда цялостна рехабилитация на алейните мрежи на Крайдунавския парк и парк "Рова", обособяване на свързани помежду си велосипедни алеи, осъществяване на пряка връзка между двата парка, подмяна на настилката от междинната инфраструктура, затревяване и залесяване на пространствата, смяна на амортизираните детски съоръжения с нови такива, поставяне на нова паркова мебел, изграждане на енергоспестяваща осветителна мрежа, обособяване и оборудване на спортни зони и изграждане на чешми. "Казано накратко, вдъхваме нов живот на Крайдунавския парк", категоричен е арх. Цоков.