Продължителният срок между изработването на общия устройствен план на София (2003 г.) и неговото фактическо влизане в сила (2007 г.) размести съотношението между устройственото планиране на града и реалното му развитие. В този петгодишен период настъпиха много промени от демографски, икономически, социален и политически характер, промени се пазарът на недвижимите имоти и инвестиционният интерес. Това направи някои от предвижданията на плана неактуални.
Предвижданията на приетия през 2007 г. общ устройствен план (ОУП) се базират на проучвания и данни от периода 1998-2001 г. Сравняването на някои от статистическите данни от 2001 г. и последните, представени за 2007 г., показаха развитие, което не би могло да се предвиди в прогнозните разчети на ОУП, посочи арх. Яни Вълканов, експерт в "Софпроект – ОГП". Въпреки че първоначалните прогнози за нарастване на населението, направени от проектантите, бяха по-смели, при съгласувателните процедури министерството на икономиката по това време възрази срещу такова голямо нарастване и в окончателния проект бе прието прогнозно население от около 1.3 млн. души в края на прогнозния период (2020 г.) на плана, посочиха от "Софпроект - ОГП".
Така с направените промени сега се очаква да се актуализира устройственото планиране. Те трябва да отговорят на нуждите на градските системи, да догонят необходимостта от нови обекти в града, който е едновременно забързан като живот и изоставащ като развитие.

Транспортно- комуникационната система
Промените на главната улична мрежа може би са едни от най-съществените в плана. Северната скоростна тангента се предвижда да стане част от републиканската пътна мрежа по коридори №8 и №10, а Софийският околовръстен път – северна дъга, да остане градска магистрала. Трасето на Северната скоростна тангента е по-късо от това на околовръстния път и минава през свободни територии. Предлага се промяна на трасето на Западната тангента, тъй като ще обслужи по-добре територията и не влиза в конфликт със Западния парк. Предвидена е нова връзка от бул. "Никола Вапцаров" по трасето на жп линията и ул. "Сребърна" вместо преминаването през Южния парк на пробив "Вапцаров". Бул. "Царица Йоана" ще премине под околовръстния път и ще се свърже с направлението към Драгоман. Отразен е северният обход на кв. Княжево. По трасето на отпадналата жп линия от гара "Пионер" до кв. "Хр. Ботев" се предлага артерия ІІІ клас от Симеоновско шосе до Източната тангента.

Метрополитен
В изменението на ОУП се предвижда продължение на метротрасето от летище София към Кремиковци. Предложен е скоростен трамвай по част от трасето на далекоперспективния трети метродиаметър (североизток – югозапад).
Предлага се развитие на метромрежата в южна посока. Трасето от бул. "Александър Малинов" ще продължи към лифтова станция "Симеоново", след което ще тръгне по бул. "Климент Охридски", през жилищен комплекс "Малинова долина", квартал "Витоша" и по бул. "Черни връх" ще направи връзка с втори метродиаметър. По този начин между първи и втори метродиаметър се прави "примка", както и в северното направление при "Обеля".
Предложени са нови трамвайни маршрути за подобряване на транспортното обслужване на територията на София. Те са подчинени на метрополитена като водещ градски транспорт.

Центрова система
Изменението на ОУП приема основните принципи за изграждане на система от обслужващи центрове в Столична община, заложена в плана от 2003 г. С предлаганата в него центрова система на града и общината се цели да се извърши преход от силно моноцентрична към развита йерархическа система от центрове. Така се създава възможност значително да се облекчат централните части и да се подобри урбанистичният баланс в обхвата на Столична община, а също и в зоната на активно влияние. Отварянето на центровата система към периферията позволява по-качествено и по-равномерно обслужване на населението, посочи арх. Жоржета Рафаилова, главен експерт в "Софпроект – ОГП".
Разработени са два типа обществено обслужващи центрове, формиращи единна система – комплексни обслужващи центрове и специализирани обслужващи центрове и среди. Центровете с комплексен характер притежават в по-голяма или по-малка степен пълен набор от обслужващи функции. Системата от комплексни обслужващи центрове има йерархична структура на съподчиненост и взаимно допълване между отделните нива – главен градски център, вторични и третични обслужващи центрове.
Съгласно предвижданията на ОУП 2003 вторичните обслужващи центрове се локализират по основните радиални транспортно-комуникационни направления с повишена градска активност – северозапад (бул. "Сливница"), север (бул. "Рожен"), североизток (бул. "Ботевградско шосе"), югоизток (бул. "Цариградско шосе") и югозапад (бул. "Цар Борис III), в зоните им на пресичане с околовръстния транспортно-комуникационен ринг. От гледна точка на значението за града и етапността на развитие най-мощни, с най-голяма структрурообразуваща роля и първоетапно изградени ще са югоизточният и северозападният вторичен център. Северозападният център има изразено регионално значение, преливайки териториално и функционално през административната граница на общината в съседната община Божурище.
Комплексен център от трето ниво е предвиденият на мястото на бившия терен на Министерството на отбраната на бул. "Цариградско шосе", за който се провежда конкурс за проект.
Като специализирани центрове в плана са развити зони за развитие на високи технологии (технопаркове), логистични паркове, спортни центрове.
С плана се предлага изграждане на нови големи спортни центрове в неусвоената засега част на Западния парк, в близост до "Люлин", в зоната на Северния парк при "Обеля", в границите на Воден парк - Искър, в Източния и Североизточния парк и др. Летище Доброславци и други терени, използвани досега за специалните нужди на отбраната, се предвиждат за спортни дейности на градско и надградско ниво. Голф игрищата в Банкя и Кътина формират специфични центрове.
С най-съществен дял като площ в измененията на плана е промяната на бившите производствени зони в смесени многофункционални (Смф). Те нарастват от 18.3% на 21.8%. Една голяма част от тях, разположени в непосредствена близост до централните градски части, са преотредени в смесени многофункционални зони. Това са основно териториите непосредствено зад Централна гара, производствени зони "Средец", "Витоша" ("Хладилника"), "Орион-Захарна фабрика" и др. С отреждането им в смесена многофункционална зона и тяхното местоположение на основни градски артерии дава възможност за развитието им като зони с обществено обслужващи обекти, офиси, търговски и жилищни функции.
Значителното увеличение на смесените многофункционални зони има значение за разпределението на общия жилищен потенциал на София. Както при централните устройствени зони, и в смесените многофункционални зони, тъй като няма стриктно разпределение на жилищни и нежилищни функции, това означава, че при увеличени нужди от жилища те могат да бъдат обезпечени. Резервирани са и далекоперспективни територии. За обитаване са предвидени значителни територии, които са в околоградската зона на София и са само с устройствени режими за нискоетажно застрояване (Жм, Жм1, Жм2, Жм3) и вилни зони (Жв).

Промени на елементите на зелената система
В обхвата на компактния град София промени в големите градски паркове са предложени най-много в Западния парк. Това е промяната в границата на Западен парк - изключване на части от територията в резултат на надведомствени решения и преотреждане за жилищни далекоперспективни (Жмзд). Общо територията е 32,82 ха. Теренът, разположен северно от р. Суходолска, преди това е бил за спорт и атракции.
Тази промяна не се оценява като благоприятна за парка от проектантите, тъй като води до чувствително намаляване на територията на парка. Като частична компенсация се предвижда територията западно от Суходолското езеро да премине от земеделска зона за специфичен режим (Ссп) в далекоперспективна зона за парк.