Новият Общ устройствен план на Варна е приложим
| Арх. Борислав Борисов е роден в София, завършва Университета по архитектура и строителство (Ваймар, Германия). Бил е два мандата общински съветник в София, от листата на БСП. Председател е на Сдружението на урбанистите в България. От 2006 г. е изпълнителен директор на Националния център за териториално развитие |
Доц. Борисов, най-проблемната тема за Варна е новият Общ устройствен план. Отправиха се критики, че разработката не отговаря на съвременните предизвикателства пред развитието на града. Какво е вашето мнение?
- Не може да се говори за неактуални данни. Предвижда се увеличаване на населението до 1 млн. души заедно със сезонно приходящите работници. По отношение на демографските прогнози не е коректно да се твърди, че планът е преждевременно остарял. Предвижданията са за години напред.
И във Варна презастрояването е факт. Какво предвижда планът, за да се спре този процес?
- Общият устройствен план не трябва да се разглежда като подробен устройствен план. Бих обърнал внимание на няколко важни достойнства на разработката. Едно от тях е развитието на Варна в южна посока, където има големи възможности за това. Трябва да се отбележи и териториалното развитие на южното крайбрежие на варненското езеро. Друга особеност на плана е, че разглежда бъдещето развитие на Варна като една полицентрична структура. Сега градът има моноцентрична структура, с един градски център. И независимо от жилищните комплекси, които се изградиха в периферията, не може да се говори за полицентричност. Интересна идея на екипа, разработващ ОУП на Варна, е третирането на острова между двата бряга на езерото. Водени са много дебати за функцията на острова дали да се запази сегашният статут, или да се търси радикално решение за развитие на паркова среда и рекреационни функции. Оформи се балансирано предложение, което запазва част от досегашните дейности и се развива една атрактивна паркова среда. Друга удачна идея е третирането на пристанище Варна, като се изместят пристанищните функции на запад. Освободената територия може да се превърне в сити.
Тази идея засега реална ли е?
- За момента, и особено в условията на финансова криза, това не е реално. ОУП гледа далече напред и не пренебрегва потенциалните възможности за развитие на дадена територия. Винаги приемане на нов ОУП, особено за голям град като Варна, е придружено с много критики. Засягат се различни интереси, включително и публичните. Задължително е новият план да бъде съпътстван с екологична оценка. Съюзът на архитектите в България и Камарата на архитектите в България също са взели отношение. Добре е да има и критични оценки, за да се търсят и по-добри решения. Неприятен момент е, че разработката до голяма степен трябва да се съгласи с това, което се е случило до момента. Като например и застрояването на Морската градина. Проблемен въпрос е и преминаването на автомагистрала "Черно море", развитието на летище Варна, депонирането на битовите отпадъци. Вероятно скоро ще бъде установено надеждно трасе за втори мост над Варненското езеро, вероятно до Белослав.
Варненски архитекти определиха новия ОУП като прекалено футуристичен и много от предвиденото няма да се случи никога, не е отредено място за индустрията...
- За индустрията и икономиката е отредена цяла ос в западното направление по северния бряг на езерото. Варна е промишлен град и такъв, който разчита на своето пристанище. Неминуемо е да има критики от прекалено футуристичен, до преждевременно остарял. Намирам плана за балансиран. В ОУП на Бургас например има още по-футуристични предвиждания. Не бива да се забравя, че това е разработка, която гледа 20 години напред, а по-далечната перспектива достига 50 години. В този смисъл дори авангардните идеи не бива да будят притеснения. ОУП на Варна трябва да е приложим, да е стабилна управленска основа за мащабно бъдещо развитие.