"ЕнЕфект" обяви, че въпреки позитивните идеи и стъпки в правилната посока провеждането на програмата по приетата от правителството методика крие съществени рискове. Какви са вашите препоръки с оглед доближаване до европейските стандарти в областта на енергийната ефективност?
- След като повече от две десетилетия жилищната политика бе напълно изоставена, самото иницииране на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради е положителен факт, който заслужава да бъде подкрепен. Най-важната задача в този момент е да се изгради доверие към тази програма. И тъй като доверието има смисъл само ако е взаимно, всички участници трябва да осъзнаят, че сме в една и съща лодка и в една и съща степен сме заинтересувани от това тя да плава в правилна посока. За тази цел коментарите и критиките на експертите, на общинските ръководители и на гражданите трябва да са изцяло градивни и да целят единствено извличането на максимални резултати от програмата. От друга страна, ангажираните държавни институции би трябвало не просто да се вслушват в техните гласове, но да им повярват и сами да търсят активното им партньорство. Съществена роля в това отношение могат да имат и медиите, които би трябвало остро да се противопоставят на всяко неуместно издребняване и политизиране на дискусиите.
Очевидно е, че през следващите периоди държавата няма да е в състояние да продължава да финансира изпълнението на програмата само с бюджетни средства. Привличането на допълнителни ресурси от европейски фондове и банки ще придобива все по-голямо значение. Известно е обаче, че европейската политика за енергийна ефективност се основава на ясни и изключително амбициозни цели както по отношение на намаляването на потреблението на енергия, така и на съкращаването на емисиите на парникови газове и внедряването на все повече ВЕИ в сградите. Ето защо от гледна точка на енергийната ефективност безспорните социални ползи от програмата трябва да се разглеждат като допълващи. Стратегическите цели на програмата все по-тясно трябва да се обвързват с класическата вече цел на ЕС 3 х 20% (до 2020 г.), която все повече придобива изражението 40 - 30 - 30% за периода до 2030 г. Привличането на европейско финансирано задължително ще изисква съгласуване на целите на програмата с тези на ЕС.
Благоприятен е фактът, че жилищните сгради в България разполагат с огромен потенциал за енергийна ефективност, на фона на който европейските цели изглеждат постижими. Сега е необходим повече хладен експертен разум, за да се извлече максимумът от амбициозното и дръзко начинание на правителството. Никоя програма не е съвършена, нейното развитие и по-нататъшно подобряване трябва да продължат и по време на изпълнението й.
 
Какви са рисковете от това, че жилищните блокове ще се обновяват до клас С? 
- Експерти предупреждават, че значителна част от съществуващите едропанелни жилищни сгради с централно отопление могат да се окажат в енергиен клас С още преди да започне тяхното саниране. В други може да са необходими незначителни мерки за достигането на този клас. Във всички тези случаи е вероятно да възникне въпросът дали си струва да се предприемат сериозни строителни мерки, за да се постигнат незначителни подобрения. Загатнатата възможност обитателите да избират и по-високи енергийни класове, ако покриват допълнителните разходи, несъмнено е идея в правилната посока. Практическото осъществяване на тази възможност обаче все още не е описано в програмата и изисква много сериозно обмисляне и подготовка. Във връзка с това специално внимание би трябвало да се отдели на начина, по който ще се извършват енергийните обследвания и ще се изготвят проектите за саниране.
Основният риск от възприемането на ниски енергийни цели се състои в това, че, от една страна, постигнатите резултати може да се окажат твърде далеч от европейските стандарти, а от друга, относителните разходи за постигането на единица от тези резултати (kWh или тонове СО2) може да са неприемливо високи и неатрактивни за европейско финансиране. Тези рискове са преодолими, но изискват сериозна предварителна експертна работа.
Постигането на по-високи енергийни класове е тясно свързано и с качествотона проектите и на строителното изпълнение. Разделянето на отговорностите на финансиращия (държавата) от тези на възложителите (общините) и особено на собствениците на жилищата остро поставя въпроса кой ще е в състояние да упражнява реален ефективен контрол върху качеството на проектите и строителното изпълнение. Без да се подценява опитът на общинските администрации, би трябвало да се отчете, че повечето от тях не са подготвени и нямат ресурси за подобен мащабен контрол върху толкова голям брой обекти едновременно. В този смисъл буди недоумение настояването да се предпочита възлагането на проектирането и строителство под формата на инженеринг. При тази форма единственото звено от процеса, което е професионално заинтересувано от качеството на крайния резултат – проектантът, би бил поставен под неудържимия натиск на строителя и на практика лишен от възможност за влияние върху качеството както на проекта, така и на строителното изпълнение.
Скромните енергийни изисквания към санираните сгради пораждат и съществен риск за влошаване на комфорта на обитаване в жилищата. При минимална изолация на стените и покривите и занижени критерии при избора на прозорци появата на влага и мухъл в ъглите и зад шкафовете в някои помещения е почти неизбежна. Това може да породи отрицателни реакции у обитателите към самата програма и нейните инициатори въпреки безспорните добри намерения. Този риск ще съществува независимо от качеството на строителното изпълнение, тъй като е свързан с естествените закони на физиката и никаква субективна воля или декларации няма да са в състояние да го смекчат, ако своевременно не се вземат подходящи експертни решения.
 
Защо е необходимо според вас разработване на дългосрочна национална жилищна стратегия?
-Сам по себе си фактът, че се възстановява мястото на жилищната политика в палитрата на дейностите по регионално развитие, е много положителен. След почти 20-годишно фактическо прекъсване обаче тази дейност няма да може да се реанимира веднага. Ще са необходими усилия и известно търпение. Създаването на дългосрочна жилищна стратегия с участието на широк кръг от специалисти и общественици трябва да е един от първите реални продукти на тези усилия. В рамките на тази стратегия настоящата Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради ще намери своето естествено място като първа амбициозна стъпка към изграждането на съвременна среда за обитаване за българите, каквато всички ние заслужаваме.