Законова и институционална подкрепа на енергийната ефективност на сгради в България
Република България провежда последователна държавна политика за енергийна ефективност 8 години след приемането на първия специален Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ) в тази област през 2004 г.
Динамичното развитие на европейските политики и практики за устойчивост и сближаване в Европейския съюз обвързват все повече дейността на МРРБ с растящите цели на ЕС за нисковъглеродна околна среда и енергийната сигурност на Европа. От тази гледна точка в обхвата на нормативното регулиране пред МРРБ
на дневен ред стоят следните важни задачи:
- Въвеждане на Директива 2010/31/ЕС за енергийните характеристики на сградите в българското законодателство по енергийна ефективност чрез изменения и допълнения в двата основни закона - Закон за енергийната ефективност и Закон за устройство на територията. В тази посока на действия в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма стартира работата на междуведомствена работна група, в която МРРБ участва чрез представители на специализираната администрация, която разработва техническите норми и правила за проектиране и изпълнение на сгради и съоръжения, в т.ч. в областта на жилищната политика.
- Осъвременяване на техническите норми чрез разработване на национални показатели за сгради с почти нулево енергийно потребление. Това означава през следващите месеци законодателството, в т.ч. техническите норми, да се развие по отношение на: разработване на национално определение за тази категория сгради, дефиниране на национални параметри за условията на България, разработване съвместно с МИЕТ и АЕЕ на национален план. Тъй като в голяма степен по същество това е изследователска задача, в тази посока ще се търси тясно сътрудничество с водещи технически университети, каквато е практиката в редица европейски държави.
- Преглед и доразработване на ключови документи с национално значение в областта на провежданата от правителството жилищна политика и синхронизирането на специфичните им цели с целите на програмата на правителството на европейското развитие на България за периода 2009 – 2013 г.
- И не на последно място - създаване на нормативни условия и процедури за прилагане на Регламент №305/2011 на Европейския парламент и на съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти, вкл. създаване и управление на база данни с информация за националните изисквания към строителните продукти в съответствие с Регламент №305/2011 и упражняване на ефективен контрол върху дейността на нотифицираните пред Европейската комисия български лица за оценяване на съответствието на строителните продукти.
Основен въпрос, който стои пред отговорните институции, в т.ч. пред МРРБ,
в процеса на въвеждане на Директива 2010/31/ЕС в българското законодателство, е оценка за степента и
актуалността на регулирането в областта на енергийната ефективност
в условията на съществуващата пазарна среда. В тази връзка през 2011 г. беше изготвен анализ на степента на регулацията на нормативните актове в областта на енергийната ефективност, които са от компетентността на МРРБ. Анализът потърси оптималното ниво на регулиране при актуалната ситуация на изпълнение на политиките в контекста на обществения интерес. В процеса на работа бяха идентифицирани всички моменти в законодателството, най-вече в ЗЕЕ и в ЗУТ, със свръхрегулиране, с недостатъчно регулиране или въобще липса на регулиране. В процеса на работа се следваха няколко принципа, а именно, че:
- всяко регулиране е актуално за даден период от време
- всяка принципна промяна в законодателството не трябва да се възприема само като подобрения в "лошо законодателство"
- оптималното ниво на регулирането е променлива, която за всички периоди на регулация е силно зависима от пазарното поведение на заинтересованите и засегнати от законодателството субекти на пазара
- придържане към Европейската тенденция в реформата на регулирането: "От бариери на входа към контрол на пазара".
Въз основа на анализа и на изискванията на Директива 2010/31/ЕС бяха определени няколко основни направления, на база на които
МРРБ направи пред работната група за разработване на проект на Закона за изменение и допълнение на ЗЕЕ следните основни предложения:
1. Запазване на общи ключови белези на закона, отнасящи се до всички негови издания в контекста на Европейската политика за енергийна ефективност. Запазване на единния хармонизиран подход в съответствие с европейските стандарти.
2. Уточняване на правомощията и функциите на компетентните министри, в т.ч. на министъра на регионалното развитие и благоустройството:
- участие в разработването на националната стратегия, на националните планове за действие по енергийна ефективност и други стратегически документи по енергийна ефективност
- изпълнява държавната политика по енергийна ефективност в жилищните сгради като част от Националната жилищна стратегия на Република България, Националната програма за обновяване на жилищните сгради в България и в съответствие със системата от национални документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие на страната
- участва в съответствие с компетенциите си в изработването на позиции на Република България по въпроси, свързани с разработването, въвеждането и прилагането на правото на ЕС в областта на енергийната ефективност.
3. Разширяване на номенклатурата от дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради:
- сертифициране за енергийна ефективност на нови сгради
- обследване и сертифициране за енергийна ефективност на сгради в експлоатация
- обследване за енергийна ефективност на промишлени системи
- квалификация на независими експерти
- проверка за енергийна ефективност на водогрейни котли и климатични инсталации в сгради
- управление на енергийната ефективност
- създаване на условия за ефективни и надеждни енергийни услуги
- уеднаквяване на наименованието на издавания документ за енергийни характеристики на нови сгради и на сгради в експлоатация – сертификат за енергийни характеристики.
4. Обособяване на два раздела с ясни изисквания към "нови сгради" и към "съществуващи сгради"
5. Уеднаквяване на основната терминология и обвързването им с термините в други закони (ЗУТ, ЗУЕС, Закон за културното наследство, Закон за кадастъра, ЗОП и др.).
6. Уеднаквяване на наименованието на издавания документ за енергийни характеристики на нови сгради и на сгради в експлоатация – сертификат за енергийни характеристики.
6. Подобряване на регулаторните и контролните механизми, насочени към качеството на енергийните услуги, в т.ч. на енергийните обследвания на сградите. Специализирано повишаване на техническата подготовка и квалификацията на независимите експерти и насоченост към високо ниво на професионална компетентност.
7. Заличаване на разпоредби с правно-пожелателен характер и дерегулация - премахване на разпоредби, които към днешно време вече не са актуални и налагат ненужно свъхрегулиране на пазара (например въведената унифицирана европейска скала с класове на енергопотребление от G до A и още действащите от 2004 г. български категории А и Б за сгради).
8. Допълнително регулиране, гарантиращо качеството на изпълнение на СМР с енергоспестяващ ефект и монтажа на системи за възобновяеми източници на енергия.
9. Необходимост от възстановяване на преустановена регулация, гарантираща защитата на потребителите (например връщане в ЗЕЕ след отпадането му през 2008 г. на нормативното изискване за професионална застраховка на лицата, извършващи обследвания за енергийна ефективност на сгради и на промишлени системи).
След въвеждане на изисквания от Директива 2010/31/ЕС в ЗЕЕ (някои са въведени с директива 2002/91/ЕО) те ще бъдат детайлно развити в обвързаните наредби: Наредба №7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради, издадена на основание ЗУТ, Наредба №5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите, нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации в сгради, както и всички съвместни наредби (МИЕТ и МРРБ), издадени на основание ЗЕЕ.
| Регулации в областта на енергийната ефективност на сгради
Нормативната уредба на Европейския съюз |