Уорд Милър идва в България от САЩ с образование екология и бизнес. От пет години живее у нас, като в този период работи за няколко фирми, за да натрупа български опит. По-късно създава собствена фирма "Алпенгло консулт" - акредитиран професионалист по системата на РЕЕП (LEED Accredited Professional. Сътрудничи на няколко неправителствени организации като доброволец.

Г-н Милър, дефинирайте понятието строителство по стандарта LEED?
- LEED, или РЕЕП - Ръководство за енергийно и екологично проектиране, преведено на български, не е точно стандарт, а по-скоро методика за оценяване на екологични устойчиви сгради. Като международна известна марка на съвършенство в проектирането, строителството и експлотацията на сгради РЕЕП предоставя една рамка, в която собствениците и управители може да измерват ключови практически показатели, важни за здравето на хората и планетата. Най-драстичната разлика между обикновеното строителство и строителството РЕЕП е подходът, който се състои в това, че LEED е значително по-интегративен начин на строителство. Самата система кара проектантите да мислят не само за тяхната специалност, но и как тяхната специалност ще влияе и ще бъде повлияна от другите елементи на проекта. Това изисква активно мислене и сътрудничество между членовете на проектния екип.

Какви етапи трябва да следва един проект, за да бъде сертифициран по стандарта LEED?
- Това зависи от проекта и коя от почти десетте методики за оценяване е използвана и, разбира се, кои кредити са от интерес. Не е случайно, LEED for Schools (РЕЕП за училища) е най-строгата система – хората просто искат да бъдат сигурни, че децата им са в здрава среда с подходящи условия за образование. За да бъде сертифициран проект по РЕЕП, няма определени етапи, през които трябва да премине, освен да бъде регистриран пред Green Building Certification Institute (GBCI, или Институт за сертификация на зелени сгради), да се заплатят таксите и да се събере и представи необходимата документация пред GBCI. LEED не е стандарт, който диктува как се прави нещо, а рамка, която приема най-широк диапазон на подходи за постигане на определени проектантски, строителни и експлоатационни цели. LEED е създаден по този начин, за да стимулира иновативни решения. Това може би не е отговорът, който очаквате, но всеки LEED Accredited Professional (РЕЕП акредитиран професионалист) използва свой начин за консултация с проектния екип. Реално има много подробности, но принципно процесът започва с определяне целите на проекта и събиране на информация. След това има предварително LEED оценяване и обучение на екипа. Продължава се с консултации с проектантския екип за въвеждане на зелените изисквания от собствениците на проекта и се завършва с подготовката на документацията за представяне пред сертифициращия орган.

Колко са сертифицираните сгради по утвърдения американски стандарт в Европа? Какъв според вас е потенциалът в България, има ли сгради в процес на сертифициране и колко са те?
- След преглед на базата данни от GBCI, която се обновява на всеки 24 часа, преброих почти 1100 LEED проекти за територията на Европа. 142 от тях са сертифицирани и малко повече от 600 са регистрирани от 2010 г. насам, което значи поне две неща. Първо, че не всеки проект може да се сертифицира, защото изискванията не са лесни, и, второ, че LEED става все по-популярен. Това, което мога да кажа, е, че световната финансова криза подкрепя бързото развитие на РEEП, тъй като методиката вече е доказала, че подобрява не само въздействието върху околната среда, но и рентабилността и стойността на сградите. В момента има само един сертифициран проект в България и пет регистрирани проекта, всички регистрирани от 2010 г. насам. Едно от предимствата и причините за успех на LEED е, че е доброволен. Ако няма задължителен държавен стандарт, който да противоречи на РЕЕП, въпреки трудностите в България потенциалът за развитието на РЕЕП е огромен, особено за съществуващи сгради.

Сградата на Англо-американското училище е първата училищна сграда в Централна и Източна Европа, предварително сертифицирана по LEED. Как се стигна до този краен резултат?
- Само една бележка по отношение на понятието предварително сертифицирано - то се използва само за LEED Core & Shell проекти. LEED for Schools проектите са предмет единствено на регистрирация и сертифициране. Англо-американското училище, "Гардинър и Теобалд" и "Инос-1" са напълно ангажирани с предоставянето на LEED сертифицирана сграда. С такъв посветен и талантлив екип ще продължаваме да работим до реализирането на нашата цел.

През тази година предстои повторното й сертифициране. Какви са очакванията ви, с какви трудности и предизвикателства се сблъсквате по време на сертифицирането?
- Лично аз нямам някакви специални очаквания, освен да осъществим за студентите от Англо-американското училище голямата възможност да използват сградата като инструмент за образование, или с други думи, живееща лаборатория. Бих искал да отбележа, че неотдавна GBCI направи алтернативна методика за съответствие с изискваните на LEED, специално за международни проекти, и заради това най-голямото предизвикателство не е вече свързано с кредитите, а с веригата за доставка. Повечето от местните производители все още нямат практика да дават подробна информация, която е необходима да се доказва, че техните продукти отговарят на изискваните. Другата видима трудност е липса на инфраструктура за рециклиране на строителни отпадъци.

Каква е вашата оценка за нивото на устойчиво строителство в България?
Въпреки динамичната история България е чудесна страна с много възможности. Интересно е, че даже понятието устойчиво строителство е ново тук и е спорно дали е най-точният превод за sustainable building. Всяко ново нещо отнема време да преплита чрез практиките, мисленето и икономиката на обществата. Вашият въпрос ми напомня за времето, когато работих като международен алпийски гид. Моят колега Науанг Гомбу Шерпа казваше, че катеренето до върха на една голяма планина е като яденето на един слон - ще успееш само хапка по хапка.
Въпросите зададе

LEED в Европа и България

1100 LEED проекти за територията на Европа
142 от тях сертифицирани и малко повече от 600 регистрирани от 2010 г. насам
1 сертифициран проект в България и 5 регистрирани проекта от 2010 г. насам