Зеленото строителство се превръща от отличителна в задължителна черта за обществените сгради. Пестенето на енергия е основен принцип при проектирането. Налагането на енергийно ефективните обществени сгради е значително по-труден процес за разлика от тенденциите в жилищното строителство.
Една от първите сгради в Китай, дала пример за зелено строителство, е изследователският център към престижния пекински университет Tsinghua. Проектът е плод на съвместната работа на италиански и китайски екипи с главен архитект Марио Кучинела.

Половината от застроената площ на Китай е изградена след 2000 г. В това време на бурно строителство зелената архитектура има предимство, защото заедно с нарастващия брой строителни площадки се увеличава и отделеният въглероден диоксид. Количеството на вредните емисии е от особено значение за големите градове като Пекин. Ето защо въпреки по-високата цена е важно създаването на енергоефективна сграда. Другата съществена причина е смисловото обвързване на функция и концепция – изследователският център за околна среда дава пример за екологичност, като започва от самия себе си.

Сградата включва десет наземни и два подземни етажа, като общата застроена площ е 20 000 кв.м. Идеята за енергоефективност е заложена още в композицията. U-образната форма е следствие от редица проведени тестове и компютърни симулации, целящи да открият оптималното решение за оползотворяване на енергията. Поради тази причина северната фасада е опростена и затворена, докато южната е оформена от две стъпаловидни крила, заключващи озеленено дворно пространство. Именно от тази страна се намира и главният вход на института.

Присъствието на зеленина в случая играе не само естетическа, но и функционална роля. Растителността спомага за редуциране на количествата въглеродни емисии и поради тази причина е разположена по цялата стъпаловидна фасада. Заедно с нея по начленената структура са разположени и фотоволтаични панели, които осигуряват част от енергийните нужди на сградата. 190 соларни модула доставят до 20kW, като същевременно засенчват терасите и по този начин предпазват фасадата от прегряване.

Поради липсата на панели от източната и западната страна слъцезащитата се осъществява чрез хоризонтално щамповано остъкление с външни бленди и щори отвътре. Гладката междинната част на южната фасада е предпазена с хоризонтални стъклени ламели, част от които се завъртат с цел да се контролират температурата и количеството светлина в помещенията. Поради тази причина прозорците са от двойно стъкло.

Сградата притежава интелигентна система от сензори, които отчитат интензивността на светлината и увеличават до максимална степен използването на естествена светлина. Заедно с тях инфрачервени сензори засичат влизането и излизането от помещенията, което спомага и за осъществяването на контрол в сградата. Въздухообменът се регулира от система, интегрирана в пода. Използваният въздух се освобождава, когато се засече по-високо ниво на въглероден диоксид в помещението. Охлаждането се осъществява чрез тръбопровод по тавана, по който тече студена вода. По същия начин през него през лятото минава топла вода.
Основното електрозахранване е от газ-генератори. Отделената от тях топлина се използва за климатичната инсталация. При необходимост климатичната система може да бъде захранвана и на ток.

Друга екологична черта е събирането на дъждовната вода, която заедно с пречистената отпадна вода се използва за обслужването на санитарните помещения.
При нормална експлоатация сградата намалява с 58% количеството на емисиите на въглероден диоксид. Този процент може да се повиши и до 80. Сградата достигна максималния си капацитет, като работи 95% на природен газ и 5% на соларна енергия.

Изследователският център е пример за съчетаването на съвременна архитектура, вътрешен комфорт и енергийна ефективност и за това как тези фактори могат да съществуват съвместно и да се допълват.