Системите за енергиен мениджмънт отлично помагат за правилното управление на енергийните разходи, когато са налице добре проектирани и работещи високотехнологични инсталационни системи. Решаването на проблема с енергопотреблението на една сграда е комплексна задача, която започва на етап проектиране. Не бива да правим самоцелни инсталационни решения, без да се съобразяваме с предназначението на сградата и без да оптимизираме нейната "опаковка", т.е. термоизолационната способност на ограждащите елементи.

На бъдещите зелени сгради трябва да се гледа като на единен организъм с всички негови проблеми
Ако в една сграда с много добри термодинамични показатели се сложи неподходяща система за енергоподаване и разпределение, тогава и най-скъпата система за автоматично управление на енергийните разходи няма да даде резултат. Затова е необходимо изготвяне на вариантни решения за отоплителната, осветителната, електрическата, вентилационната, климатичната и други инсталации и на базата на сравнителен технически и финансов анализ да се избере най-оптималният проект, осигуряващ дълготрайна експлоатационна годност и енергиен комфорт на сградата. Ако по-ниското ниво - инсталационните системи, не е овладяно, няма как да сработи по-високото ниво - т.нар. енергиен мениджмънт.
Още през 1992 г. "Термосист" първа в България въведе т.нар. БИН метод за анализ на енергопотребление на инсталационно решение и показа, че в процеса на проектиране вземането на крайно решение е многовариантна задача и че критериите за всеки отделен обект са различни. Това е и смисълът на Наредба 7, към която има разработен програмен продукт с автор проф. Никола Калоянов за изследване на енергопотреблението на сграда в рамките на една година, т.е. отразява отоплителния и охладителния режим, който е много по енергоемък. Това е едно невероятно мощно помагало за проектантите на енергийни системи, както и за лица с професионална квалификация за извършване на обследване за енергийна ефективност в сгради.

Има много широко поле за действие за намаляване на енергийното потребление в сградния фонд чрез подобряване на инсталационните решения, въвеждане на иновативни технологии за утилизиране на отпадната топлина
Статистиката показва, че най-енергоемките системи в една сграда са отоплението, вентилацията и климатизацията – между 40% и 60% в зависимост от функционалното предназначение на сградата, след това е осветлението – между 16% и 35%. Може би затова системите за сградна автоматизация (BMS) първоначално са въведени като средство за управление на ОВК системите. Това е принцип на работа на "Термосист" вече 15 години - чрез софтуерна връзка следим в реално време параметрите на изпълнените от нас ОВК системи в хотели, офис сгради, търговски центрове и ги обслужваме своевременно при възникване на проблем.
Следващият етап в развитието на BMS е да се обхванат и другите системи в сградата, които консумират енергия - осветление, асансьорни уредби, пожароизвестяване и пожарозащита и пр. Тази интеграция се постига чрез т.нар. протоколи за комуникация. Така BMS може не само да подобрява енергийния комфорт в една сграда, но и да контролира и цялостното потребление на енергия и да следи за правилното функциониране на всички технически системи, инсталирани в дадена сграда.

За да се стимулира устойчивото строителство, трябва да се въведат нормативни изисквания за минимални нива на консумация на енергия
и доказване на тази консумация. Не случайно в ЕС се разработват програми, които да повишат енергоефективността на произвежданата климатична техника. В България е много либерализиран пазарът на ОВК техника, което доведе до масово внедряване в сградния фонд на инсталационни съоръжения с ниско качество, които, вместо да подпомагат, задълбочават проблема с парниковите емисии и енергопотреблението.
В момент, когато усилено се говори за глобално затопляне на планетата, ние се "топлим" от нашето невежество. Необходимо е да се мисли и за утилизация на отпадната топлина в сградите. Например моловете са обекти, чието енергийно потребление се измерва в мегавати. А в същото време генерират отпадна топлина, която безконтролно се изхвърля в околната среда.
Съвременните технологии позволяват развитие в топлинните трансформатори, т.нар. термопомпи. Чрез партньорството ни с водещата японска фирма DAIKIN в България вече прилагаме най-ново поколение тритръбни системи VRV, позволяващи в реално време една част от сградата да се отопля, а друга да се охлажда. До момента имаме 50 МВт сградни инсталации, изградени по VRV технология. Хубаво е да се стимулират инвеститорите на ВЕИ инсталации в сградите, като фирмата изпълнител поема поема пълната отговорност – анализ на потреблението, вариантно проектно решение, изпълнение и доставка, мониторинг и управление на системите.
Трудно е да се промени мисленето на инвеститора, за който все още определящ критерий при избора на системи е цената, а не възвращаемостта на инвестицията чрез редуциране на енергийните разходи. Обикновено инсталациите се възлагат на различни фирми и накрая реално няма как да се осъществява единно управление на енергийните потоци, ако не се изискват т.нар. протоколи за комуникация, т.е енергийният мениджмънт трябва да е заложен в заданието за проектиране на сградата.