Три общински сгради във Варна, Добрич и Бургас бяха енергийно санирани по пилотния проект "Българско-норвежко партньорство в областта на енергийната ефективност  и възобновяемите енергийни източници за намаляване на вредните газове в публичния сектор на черноморските общини".
Проектът е финансиран от Българско-норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България. Стойността му е един милион евро, като 900 000 евро са от програмата, а останалите - съфинансиране от трите пилотни общини. Водещ партньор е Националното сдружение на общините в Норвегия, а координатор от българска страна е Асоциацията на българските черноморски общини (АБЧО).

Резултатите от проекта бяха представени на международната среща във Варна, в която взеха участие близо80 души, измежду които кметове и експерти от черноморските общини. Официални гости насъбитието бяха Toве Скарщейн - посланик на Норвегия в България, Томислав Дончев - министър по управление на средствата от ЕС, Гинка Чавдарова –изп. директор на Националното сдружение на общините в България, и Кольо Колев – изп. директор на Агенция за енергийна ефективност.

Крайно време е да преминем
от пилотни фази към по-широкомащабен и индустриален подход
за реализиране на огромния потенциал за енергийна ефективност на сградния фонд в България е най-общият извод, който може да се направи от разговорите. По данни на Агенцията за енергийна ефективност на саниране в България подлежат 6450 обществени сгради, като две трети от тях са общински. До 2020 г. потреблението на първична енергия в тях трябва да бъде сведено до нула, поясни Кольо Колев, изпълнителен директор на агенцията за енергийна ефективност.
В момента е 275 КWth на квадратен метър на година. За целта са необходими 1.187 млрд. лв. През последните години инвестициите в енергийна ефективност в България средногодишно са около 84 млн. лв. 
Промишлените предприятия с годишно потребление над 3000 MWt/h на година са 279, като само 132 са обследвани. Около 40% от енергопотреблението в страната се пада на жилищния сектор. На прилагане на мерки за енергийна ефективност подлежат 470 000 панелни сгради с около 750 000 жилища. Необходимите инвестиции са 1.8 млрд. лв. 

Създаване на държавен фонд,
който да обедини проектите за енергийна ефективност във всички сектори, обмисля правителството, съобщи министър Томислав Дончев. Държавата се опитва с пакет отмерки да стимулира хората да участват в енергийно ефективни проекти. Той отбеляза, че предвидените 63 млн. лв. за обновление на панелните жилища ще се използват като стимул за частните собственици, за да влагат собствени средства. Целта е да се създаде работещ модел за обновление на жилищни сгради. Гражданите, които саниратдома си и въведат мерки за енергийна ефективност да плащат по-ниски данъци, е една от предложенитемерки.
От друга страна, от асоциацията на българските общини се противопоставиха на политиката на държавата тези облекчения да са за сметка на местните бюджети. По думите на председателя на НСОРБ Гинка Чавдарова има някои общини, като Велико Търново например, които губят до 50 на сто от потенциалните си приходи от данък сгради заради санирани жилища. Което отново поставя на дневен ред проблема с децентрализацията.

Проектът
Санирането на трите общински сгради във Варна, Добрич и Бургас демонстрира интегриран подход към прилагане на мерки за енергийна ефективност, включващ енергийно планиране, обследване за енергийна ефективност, енергиен мониторинг, както и практическите процеси свързани с организирането и управлението на дейности по обновяване на сгради. Изцяло обновени по проекта са детска ясла в Добрич, бивша банкова сграда в Бургас и необитаема бивша офис сграда във Варна.
В обновената сграда в Бургас ще се помещава дирекция "Евроинтеграция" на общината и ще служи като център за информация и демонстрация на мерките за енергийна ефективност и ВЕИ. Сградата във Варна заради изключително лошото си състояние във всеки аспект е с доста високи инвестиционни разходи, но след направената реновация отговаря на стандартите за нискоенергийна къща. Целта е да се демонстрира на администрацията и обществото предимствата на този тип сгради и да се провери в местни условия доколко е икономически изгодно и след колко време ще се върнат по-големите първоначални инвестиции. За целта пилотните сгради във Варна и Бургас са оборудвани със системи за енергиен мониторинг.
В резултат на проекта

общо 85 общински сгради в трите общини
са инвентаризирани по отношение на техническите им характеристики и годишното им потребление на енергия. Идентифицирането е извършено чрез база данни, разработени в рамките на европейски проект SEC– BENCH. На три сгради в община Варна, на шест – в Бургас, и на три – в Добрич, са направени пълни енергийни одити.
Проектът се опитва да насочи вниманието на местните власти към конкретни действия, с които да подобрят своята енергийна сигурност и да предостави добре структурирана информация и добри практики. Резултатите са обобщени в Наръчник за енергийно планиране в общините.
Изпълнението на Плановете за устойчива енергия (SEAP) включва голямо разнообразие от мерки и повечето общини имат нужда от време, за да развият необходимия им капацитет. Общинскиятсграден фонд се контролира пряко от общината и предоставя различни възможности за спестяване в общинския бюджет, ако тези сгради подобрят своите енергийни характеристики.