Как да създаваме устойчиви сгради
Формулирането на значението на устойчивата сграда в България тепърва предстои. Има разработени стандарти - британски, американски и германски, но не и адаптиран за България. А устойчивото строителство не се фокусира само върху енергията, а и върху потреблението на вода, управлението на отпадъци, транспорт и т.н.
Но преди да стигнем дотам в строителството на една сграда, първо трябва да сме запознати с действащата нормативна база. Малко известен факт е, че в България е в сила стандарт на базата на европейска норма (приета по време на преговорите за присъединяване), който разписва какви трябва да бъдат системите за отопление, вентилация, климатизация и осветление, както и по какъв начин трябва да се управляват. Оттам се формулира и задачата за конкретната сграда и се предрешава какъв клас система за управление ще има, както и какъв ще бъде съответният клас за енергийна ефективност.
 
Пожелания днес, изисквания утре
Инвеститорите трябва да са информирани не само за текущите норми, но и какви са тенденциите. А общата тенденция е изискванията за енергийна ефективност и изобщо към употребата на енергийни ресурси да се завишават. В Европа се признава, че наличието на система за управление на сградата е необходимо, но не достатъчно условие, за да има пълен ефект от направената инвестиция. Ако към днешна дата в България има приети изисквания за сградна автоматизация, Европа вече разработва законодателство, според което тя е не просто необходима, а и трябва да се доказва степента на използването й, както и ефектите от нея. Следваща стъпка ще бъде уточняването на количествените параметри за енергийна ефективност – киловатчаса на квадратен метър потребление за жилищни и бизнес площи и киловатчаса за единица продукция в индустрията. Постигането на тези резултати трябва да се доказва. Затова инвеститорите трябва да се съветват с хора, които са специалисти в областта, и да се стремят да мислят с една крачка напред, ако искат да са дългосрочно конкурентоспособни.
 
Не дали, а как
На Запад не се задава въпрос дали е необходима инвестицията в системи за оптимизиране на енергията като трябва, защото това прави съответния собственик на сграда по-конкурентен. В жизнения цикъл на една сграда над 70% от разходите възникват в периода след построяването, по време на експлоатацията.
Ако говорим за система за сградна автоматизация, пусната в експлоатация, оперирането с нея има голямо въздействие върху резултатите на сградата. Само задаването на подходящи за сезона параметри на действие на климатизацията или осветлението – например лампите да се гасят половин час по-рано сутрин и да светват половин час по-късно вечер – може да доведе до големи икономии. Промяна с един градус в заданието за температури може да оптимизира разхода на енергия с 10%. Задавайки тези адекватни нужди, ние оптимизираме разхода на енергия.
 
Ефективни и по-ефективни
Ефективността – енергийна и икономическа, на една или друга мярка за повишаване на енергийната ефективност – топлоизолация, климатизация или система за управление, на един проект не може да бъде сравнявана. Тези компоненти не се изключват, а взаимно се допълват. Но в зависимост от типа на сградата, дали е стабилна или е с лека конструкция, дали се променят нуждите от вида на енергия в съответните процеси, може да се наблегне повече на топлоизолационната система, на отоплителната, вентилационната  или на системата за управлението им.
В Европа като цяло въпросът със строителната част на енергийната ефективност като изолации, прозорци и стъкла е решен. След като тези компоненти са приложени, въздействието на сградната автоматизация в зависимост от типа на сградата може да намали потреблението на енергия с 30-40%. Но няма да има смисъл от нея, ако другите части на сградата не са изпълнени така, че да осигуряват ефективност.
 
Какво трябва да знаем
Енергийната ефективност и оттам въглеродният отпечатък, който оставяме, е водеща тема в развитите общества. При нас тя още не е дошла на дневен ред, въпреки че сме част от ЕС и трябва да следваме политиката на съюза. Сред пречките пред широкото разпространение на сградните технологии е информираността.
Налага ми се да провеждам разяснителни кампании сред инвеститори, проектанти, надзорни фирми и да обяснявам, че има закон и стандарт, който трябва да влезе в сила, че в техническите паспорти има и част сградна автоматизация, която също трябва да се обследва.
Трябва да се разбере, че сградната автоматизация е единственият разход в сградата, на който се гледа като на инвестиция. Той има срок на възвращаемост между три и четири години в зависимост от типа на сградата. А цената на енергията само ще расте, няма да намалява. От това следва, че сроковете на изплащане ще стават все по-къси.
Нуждите от енергия на една сграда не зависят от това дали е стара или нова. Нуждата за регулиране на консумацията й – също, така че системите за управление намират място и в съществуващия сграден фонд.
Разпространението на технологиите също така следва от възможностите на собствениците да инвестират. От 2008 г. обществени сгради с над 1000 кв.м разгъната застроена площ са задължени да имат системи за сградна автоматизация. Според действащата енергийна стратегия до 2012 г. всички съществуващи обществени сгради трябва да минат процес на обследване и да получат препоръчителни мерки за повишаване на енергийната ефективност, за да се стигне до стратегия за въвеждане на тези сгради в съответния енергиен клас.  В това отношение не бива да правим компромиси, тъй като климатът е един за всички.