Жерар Манян, изп. директор на EnergyCities:
Използвани са 3% от еврофондовете за енергийна ефективност в цяла Европа
Устойчивото развитие е без алтернатива

Какви са основните инструменти за стимулиране на устойчивото развитие?
- Те са два вида - политически - лобиране за промяна на европейското и национално законодателство, и финансово-практически - това, което реално се случва на място.
В EnergyCities ние работим мащабно на първото ниво - работим с Конвента на кметовете от цяла Европа с участието на повече от 2000 местни власти с цел осъзнаване и прилагане на конкретни стратегии за постигане на целите за енергийна ефективност на сградния фонд до 2020 г.
В резултат от работата ни заедно с други организации в лобирането пред Европейската комисия бяха включени мерки за саниране на сградния фонд с финансиране от структурните фондове.

Как ще коментирате връзката между устойчивото строителството и зелените сгради?
- Това са почти еднакви понятия под формата на термини, които се използват в различен контекст, страна, говорители, за да се изрази едно и също. В крайна сметка нашата цел е да направим градовете добри за живеене, устойчиви в дългосрочен план, защото ако не са такива, то няма и бъдеще. Ако тяхното развитие в момента няма белезите на устойчивост, те нямат перспектива. Така че това не е опция, а задължително условие.
Какво обаче се получава на практика? От структурните фондове бяха заделени осем милиарда евро за енергийна ефективност и саниране на сгради, разбира се, след много труд, лобиране и кампании. До момента са използвани само 3% от тях, а остава време още две години, до 2013 г.
Оказва се, че в някои страни тези европейски финансови механизми работят, в други не. А парите са тук, има ги. Така че става дума по-скоро за работещ механизми и за капацитет. Например регионът, където аз работя - Франш Конте в Източна Франция, е европейски шампион по саниране с усвояване на 40% от средствата досега. Там общините са създали организации на социалните жилища, които са обединени в регионални и в национална асоциация, които съдействат с експертна помощ в подготовката на европейските проекти. Трябва да отбележим, че мерките за санирането бяха приети по време на френското президентство и правителството ни информира навреме всички областни префектури, така че имаше време за подготовка.
Комуникацията на Европейската комисия от 26 януари по използването на структурните фондове констатира, че усвояването им е много слабо, както е и в България - само 20%.
Много важно е да се подобрява административният капацитет, особено на управляващите органи. Често например когато се подготвят оперативните програми за седем години напред, после няма желание за никакви промени.
Друг е въпросът за привличане на експертите. В Западна Европа разликата на нивата между частен и публичен сектор не е толкова голяма, но в България е огромна.

Проф. Жан Карасюс, консултант и преподавател в Ecole des Ponts Paris Tech:
Многофамилните жилищни сгради са най-трудният сегмент в санирането
Необходими са промени в нормативната база за етажната собственост

Какви са основните инструменти и начини от страна на публичните власти да стимулират устойчивото развитие на териториите?
- Разглеждаме четири нива на стратегическо планиране и управление в Европа. На първо място - европейско ниво, на второ място - национално, на трето място - регионите, на четвърто - общините, като всяка една от тях има специфична роля в целия процес.
Европейските институции имат за цел да поставят големите цели и да създадат съответните Европейски директиви като например известната Директива за сградния фонд, която е от много важно значение както за новите, така и за съществуващите сгради. Те са допълнително определени за всяка държава. Например във Франция беше определено, че за периода 2009 - 2020 г. енергийната консумация на сградния фонд трябва да намалее с 38%, т.е. за 11 години. Това е залегнало конкретно в закона, но не е толкова лесно за постигане. В момента средната енергийна консумация е 240 кВт за кв.м, а искаме този показател да стане 150 кВт през 2020 г.
Това е на национално ниво, където се прецизират европейските директиви и се въвеждат съответните наредби и нормативи, като се създава съответната законова рамка.
Най-важно е местното, териториално ниво, на което се извършва реалната работа, където оперира и индустрията за строителство и недвижими имоти. Ето защо изключително важна е ролята на местните власти, за да има реален резултат.
За момента все още не е, но след една година във Франция ще бъде задължително общините и регионите да имат т.нар. климатично-енергиен териториален план, който да управлява и да предвиди мерки за енергийната ефективност и въглеродните емисии върху цялата територия - транспорт, жилищен фонд, промишленост. За сградния фонд изследванията трябва да бъдат задълбочени и специфицирани. Във Франция разглеждаме пет основни сегмента - еднофамилни къщи, многофамилни жилищни сгради, социални жилища, публични нежилищни сгради и частни нежилищни сгради. Община Гренобъл например вече има подобен план.

Какви са основните препятствия при въвеждане на принципите на устойчивото развитие на градовете?
- Като изследовател смятам, че имаме не препятствия, а задачи за решаване. Проблемите трябва да се решават чрез конкретни действия, но всичко започва с анализ на състоянието и диагнозата, с изследване на съществуващия сграден фонд в отделните му сегменти, както споменах. От тази гледна точка в България е по-трудно, защото тук е много малък обемът на социалния жилищен фонд, а дори и той - например 3% от целия фонд в общината, е разпръснат из целия град и е много трудно да бъде управляван.
Така че на първо място трябва да се стартира с много внимателен анализ.
Втората стъпка е добре да се определи кой взема решенията във всеки отделен случай, когато става дума за саниране.
Третият етап е да убедим тези, които вземат решенията, да извършат необходимото саниране. Има различни аргументи - те са едни за частните компании и са други за физическото лице, които имат различни нужди и интереси. Трябва да се подходи избирателно и да се види какво какви са стимулите за едните и за другите.
В София голям проблем ще бъде организирането на отделните собственици - обитатели на една многофамилна сграда, и постигането на съгласие и вземане на решение. Така че тук е необходимо усъвършенстване на системата за управление на етажната собственост - решенията да не се вземат апартамент по апартамент, а за целия вход и за целите системи - електрообзавеждането, вентилацията, изолацията, и т.н. Трябва да се търсят финансови стимули по какъв начин да бъдат насърчени домакинствата.
Друг въпрос за решаване е квалификацията и подготвените кадри - кой ще извърши диагностицирането на състоянието на сградния фонд и ще ги управлява като една система?
Последният етап, но не на последно място по важност, е измерването на резултатите от работата, и усъвършенстване на прилаганите методи и система за да можем да се учим от грешките и да променим системата към по-добро.