Пасивни или конвенционални сгради. Каква е разликата помежду им? Най-общо отговорът е: разликата е, че при пасивните сгради не се предвижда отопление. Не са необходими радиатори или други отоплителни уреди и съоръжения. При пасивните сгради има стриктни изисквания за максимално допустимо потребление на енергия. Общото потребление за всички нужди да не е повече от 120 KWh/m2 годишно. В това число специфичната нужда от енергия за отопление и вентилация да не надхвърля 15 kWh/m2 годишно. Освен това въздухонепроницаемостта на сградата не може да е по-голяма от 0.6 пъти нейния обем при разлика в наляганията на въздуха вътре и вън от 50 Pa. При конвенционалните сгради няма такива изисквания.

Компонентите на пасивната сграда
Цялостната топлоизолационна обвивка на сградата – фасадите, стените, покривът, прозорците, вратите, както и връзките между тях. U-стойностите на топлоизолационните материали, съставящи ограждащата конструкция, трябва да са не по-големи от 0.15 W/m2K.
Контролираната вентилация също е неизменна част от пасивната сграда. Пресен въздух се подава към всяко помещение, а отработеният въздух се отвежда през сервизните помещения. Изхвърляният от сградата въздух отдава енергията си на постъпващия пресен въздух чрез топлообменник с КПД над 80%.
Важни са също формата на сградата, ориентацията й – по възможност да е южна, да не е засенчена от съседни сгради, прозорците да са преобладаващо на южната фасада. Не на последно място изисква се и външна слънцезащита на остъклените части, за да се предпази сградата от прегряване през топлите дни.

Ролята на стъклата и дограмата
Прозорците трябва да са с цялостен коефициент на топлопреминаване на рамката и стъклопакета Uw, не по-висок от 0.8 W/m2K. За целта трябва да се използват тройни стъклопакети с коефициент Ug = 0.6 W/m2K или дори Ug= 0.5 W/m2K, каквито съвременните технологии позволяват да бъдат произведени. Коефициентът на топлопреминаване на профилната комбинация Uf (каса, крило и уплътнения между тях) също трябва да бъдe много нисък . Тук е мястото да споделя, че в края на 2010 година Reynaers пусна на пазара CS104 - новата си система за врати и прозорци, подходящи за пасивни къщи. С безпрецедентния в световен мащаб коефициент Uf = 0.88 W/m2K, тази иновативна разработка на "Рейнарс алуминиум" е най-добрата алуминиева система с прекъснат термичен мост, пускана някога за масово производство в света. В съчетание с троен стъклопакет за пасивни къщи системата Reynaers CS104 постига Uw = 0.77 W/m2K.
В допълнение към CS104 "Рейнарс" вече разработи и специален детайл за топлоизолиране на монтажната връзка на дограмата със сградата. Тази тънкост е от изключително значение, за да се постигне стандарт за пасивна къща. Ако контактът между дограмата и конструкцията на сградата не е изпълнен и топлоизолиран перфектно, топлозагубите ще са достатъчно големи, за да доведат до надвишаване на нормативната консумация на енергия. Тоест къщата вече няма да е пасивна.
 
От конвенционална към пасивна - възможно ли е?
Да, може. Трябва да се реновира, като се "опакова" изцяло с материали, сертифицирани от Passive House Institute в Дармщад.Да се климатизира съгласно стандарта за пасивни къщи. Да се подмени дограмата. Ако обаче става въпрос за превръщането на многофамилни жилищни сгради в пасивни, то към момента в България това звучи утопично. Изпълняваното саниране на части от сгради или дори на цели сгради се извършва с най-евтините и нискокачествени материали, без необходимата по пасивния стандарт вентилационна система и т.н. За да бъде санирането по стандарта пасивна сграда, сградата трябва изцяло да се реновира съгласно този стандарт. Да се използват суперизолации, отлични прозорци със съответния сертификат, доказващ постигането на Uw под 0.8 W/m2K, вентилационни системи с рекуператор и изобщо всички мерки, изисквани от стандарта, да бъдат спазени до една, а не заобиколени. Едва тогава ще се усети разликата.