Можете ли без мобилен телефон? А помните ли времето, когато мобилните телефони ги нямаше? Експертът по устойчиво строителство Карло Марзот твърди, че скоро ще мислим по същия начин за сградите, които днес наричаме зелени.
В последните месеци той работи по три проекта в Чехия и Словакия, инвеститорите в които биха искали да ги сертифицират по американския стандарт LEED. Марзот казва, че води разговори за нов обект и в България, където до момента работи по първия частен LEED проект – бизнес парка "София еърпорт център", собственост на американските компании "Тишман" (Tishman International Companies) и "Дженерал илектрик" (GE Commercial Finance Real Estate).
 
Бърз растеж
А LEED е само единият от трите прилагани в България световно признати стандарта за оценка на устойчиви сгради – такива, в чието изграждане и експлоатация са заложени принципи за опазване на околната среда чрез ограничаване на вредните въздействия, намаляване на потреблението на ресурси и насърчаването на по-екологични форми на транспорт. Създаденият в Германия DGNB се въвежда от Българския съвет за устойчиво развитие (Bulgarian Green Building Council, отскоро част от световната мрежа на съветите за зелено строителство WGBC) и по него вече се прави оценка на търговския и офис комплекс "Сердика център" в София. Британският BREAM вече се използва за "София бизнес център", офис сграда срещу "Бизнес парк София", и за "Сити тауър", офис кулата, която гръцката компания GEK Terna строи на площад "Македония".
Други инвеститори като "Софарма имоти", част от икономическата група на едноименния фармацевтичен производител и търговец, също правят зелени сгради, без все още да са афиширали използването на един или друг стандарт за оценка.
А това са едва първите лястовици на пазар, който е обречен на дълги години на бърз растеж според Марзот и другите експерти, участвали в конференцията "Зеленото строителство", организирана от Американската търговска камара в България миналата седмица.

Евродиректива
Нещо повече - желанието на обитателите на сградите и съответно предприемачите за по-екологична и чиста среда е по-малката причина за идващия бум. Приетата по-рано тази година директива на Европейския съюз за сградите слага краен срок до 2020 г. новото строителство да мине в режим на нулеви емисии парникови газове в опит да се намали 36-процентният принос на сградния фонд в глобалното затопляне (40% от енергийното потребление). Страните членки имат още около година и половина, за да дебатират и приемат съответното национално законодателство и до 2018 г., за да приведат във форма собствените си нови проекти за болнични, училищни, административни и други обществени сгради.
Нулевите въглеродни емисии ще се постигнат с минимизиране на потреблението на енергия и използването на възобновяеми източници. Освен доставени по електроразпределителната мрежа и в момента компаниите имат на разположение технологии, които им позволяват да генерират на място част от необходимата им енергия за отопление, охлаждане, осветление или затопляне на вода.
"Дори в Съединените щати това движение стана за 10 години. Няма как да стане в България за една нощ, но няма да отнеме и 10 години, защото виждаме, че ЕС започва да изисква някои от тези неща", казва Карло Марзот.
Зеленото строителство е на път да отвори и разшири огромен бизнес сектор в строителната индустрия, свързан с разработването и доставките на продукти и услуги за подобряване на екологичното представяне на сградите – от фасади и изолации до комплексно градоустройствено и енергийно планиране.
Част от евродирективата налага на правителствата да направят законодателство, което да гарантира постигането на общоевропейските цели, включително чрез въвеждането на критерии за измерване. На откриването на конференцията министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев каза, че няколко министерства и браншови организации вече работят по български стандарт за оценка.
"Имаме изключително остър недостиг на промени в законодателството това да се случи", коментира председателят на Камарата на архитектите в България арх. Петко Йовчев.
За някои строителни предприемачи това все още не означава, че трябва да върнат проектите си обратно на масата за чертане. Но за хората и компаниите, които ще са дългосрочните собственици на сградите след завършването им, променящото се законодателство създава регулаторен риск и евентуални бъдещи разходи. "Рискът ще става все по-лош в следващите година-две, защото сега правителството и Европейският съюз се включват. Имаме краен срок – 2020 г.", казва Карло Марзот.
Той добавя: "В крайна сметка всяка нова сграда в България ще бъде устойчива. Тя трябва да бъде, определено, до 2020 г."
Единственият начин да се минимизира той е, като се придобиват сгради, които (доказано) са пред днешните регулаторни изисквания, а за предпочитане и пред утрешните.
"Предизвикателството не е да направиш една сграда зелена, а още по-зелена", каза калифорнийският архитект Майкъл Стантън.