Според арх. Цветан Петров темата енергийна ефективност не се възприема правилно от много хора - от инвеститора, през строителите, до крайните клиенти. "Това е начин на мислене, и като функция, и като таргет групата, към която е насочен даден проект. В много от случаите българските нормативи са занижени, за да се постигне енергоефективна сграда. Защото не говорим само за черупката. Тя включва също геотермални помпи, слънчева енергия, отпадъчни води, употреба на природни материали.", добавя още той.

Арх. Петров смята, че на българския инвеститор трябва да се обясни, че нискоенергийната къща не може да бъде с бюджета на нормална. Ролята на архитекта е, когато представи по-скъпия проект пред инвеститора, да му обясни ползите. "У нас крайният клиент все още не търси енергоефективни сгради. Пазарът е свикнал с ниската цена и тези проекти не се разбират. Ако има интерес, той е по-скоро е от компании, които правят сгради за собствения си бизнес и търсят по-ниски експлотационни разходи.", казва той.

Много важно при строителството на такава сграда е да се следи моделът й, дали са направени точни и правилни изчисления. Проектантът трябва да контролира организацията на строителството, правилните материали, с точните показатели. Много често се купуват материали, които не отговарят на заложените параметри.
Във Франция, когато се избира стъклопакет, се прави предварителен тест за типовете стъкла и процента на осветеност. Детайлите трябва да са изключително прецизно изработени, а материалите - вложени. Иначе могат да се допуснат много глупави грешки, които да провалят проекта.