Големият въпрос: Ще произвежда ли Африка повече енергия от Европа?
Два амбициозни проекта за производство на електрическа енергия бяха лансирани през последните седмици.
Единият предвижда създаване на най-голямата в света слънчева електроцентрала, а другият – изграждане на най-голямото водноелектрическо съоръжение на планетата.
И в двата случая местоположението на проектите е в Африка: соларната централа се предвижда да бъде изградена в мароканската или алжирската част на Сахара, докато водноелектрическата би трябвало да се намира на водопадите Инга на река Конго.
Общото между двата проекта е, че те предвиждат износ на ток от развиващи се страни към страни с по-развита икономика, пише в електронното си издание вестник "Индипендънт".
В случая със Сахара това е Югоизточна Европа, а в случая с Конго електроенергията ще бъде изнасяна за ЮАР.
Дори и при най-оптимистично развитие на сценария, проектите ще заработят най-рано след 15 години.
| За и против енергийните проекти на Европа в Африка ЗА: -Европа се нуждае от възобновяема енергия, а Африка има нужда от инвестиции -Сахара няма население и за една сутрин може да произвежда повече енергия, отколкото Европа използва за една година -Новият голям язовир на река Конго ще може да захранва 500 африкански домакинства. ПРОТИВ: -Тези мега-проекти дават индиректно финансиране от богатите страни към мултинационалните компании -Централизираните големи съоръжения не могат да покрият разпръснатите на голяма площ енергийни нужди на Африка -В Африка е пълно със западни проекти, наричани бели слонове (проекти, в които се инвестират много средства, но по различни причини не дават резултати), като два от тях се намират именно на река Конго. |
Как ще работят?
Експертите, планирали т. нар. пустинна схема, отбелязват, че слънчевите лъчи, събрани в Сахара за 6 часа, биха могли да захранват Европа с електричество една година.
Въпреки трудностите при получаването, складирането и преноса, тази електроенергия може да задоволи 15% от нуждите на Европа.
Проектът за ВЕЦ в Демократична Република Конго предвижда производство на 40 000 мегавата – два пъти повече от капацитета на гигантския язовир Трите клисури в Китай, и би могъл да подпомогне страдащата енергийна индустрия на Южноафриканската Република. Тя ще произвежда електричество чрез турбини, които генерират ток.
Електроцентралата в Сахара ще работи по нова концентрирана технология (concentrated solar power – CSP), която представлява поле от огледала, които насочват слънчевите лъчи, загрява се вода, а отделената пара задвижва турбини, произвеждащи електричество.
Какви ще са разходите?
Изчислено е, че соларната станция ще струва 400 милиарда евро, а Големият язовир Инга – 80 милиарда долара.
Основните инвеститори в проекта в Сахара са финансови и индустриални компании, предимно от Германия, сред които големи имена като Siemens.
Едно от най-скъпите съоръжения в проекта са директните електрически кабели, които ще отвеждат произведеното електричество до Европа по дъното на Средиземно море; необходими са около 20 такива кабела, като всеки от тях ще струва около 1 милиард долара.
Също съществуват опасения за сигурността, тъй като районът на Магреб (област в Африка, включваща Тунис, Алжир и Мароко, в някои случаи и Либия и Мавритания, б. ред.) е нестабилен от политическа гледна точка.
Пясъчните бури и разходите по доставките на необходимата вода за почистване на соларните панели и охлаждане на турбините допълват космическата сума.
Защо развитите икономики да купуват електричество от третия свят?
Най-простият отговор на това е, че в Европа не може да бъде построен еквивалент на соларната централа в Сахара или на ВЕЦ-а на водопадите Инга.
Друг аспект в този въпрос е трудностите пред правителствата и частните инвеститори в Европа да предприемат мащабни проекти за производство на възобновяема енергия. Някои страни, като Португалия, започнаха производство чрез ветрогенератори, но във Великобритания например има голяма съпротива на населението срещу подобни проекти, които променят коренно околната среда.
За разлика, Сахара е близо до Европа, има малко население и много слънчеви лъчи.
Каква ще е ползата за Европа?
В Европа енергийният въпрос е стратегия номер едно. Много страни търсят начини да намалят зависимостта си от доставките на руски газ. Други поглеждат към атомната енергетика, но често без да си дават сметка, че ще бъдат необходими поне 20 години за разработване на следващо поколение граждански атомни реактори.
Всичко това се случва на фона на стремежа за намаляване на парниковия ефект с 80% от нивата му през 1995 година. Тази цел трябва да бъде постигната до 2050 година.
Някои страни от ЕС си поставиха задача но 2015 година 15% от енергетиката им да се произвежда от възобновяеми източници.
Каква ще е ползата за Африка?
Според Световната банка проектът за ВЕЦ на Инга има потенциал да захранва 500 милиона домакинства в Африка. Той ще разреши проблема с енергийната криза в ЮАР, която въпреки, че е най-голямата африканска икономика, от години е подложена на режим на тока. Ако заработи, централата ще задоволи енергийните нужди на минния сектор в конгоанската област Катанга, на Набимия и ще попълни енергийния дефицит на Намибия.
Според статистиката по-малко от 30% от африканските семейства имат достъп до електричество, като в някои страни едва 1 на всеки 10 души имат ток.
