Инвеститорите Светослав Ангелов, Вутомир Павлов, AXXE Capital

„От Витоша по-горещо няма!“

И не – това не са думи на пословичния шоп, който смятал, че река Искър и планината Витоша са най-величавите обекти, заслужаващи неговото обожание. Съвсем спокойно фразата би могла да излиза и от устата на един от най-големите урбанисти на Германия за ХХ век – Адолф Мюсман.

Сложил отпечатъка си върху градската среда на центрове като Бремен и Щутгарт, през 1934 година професор Мюсман получава задание от Софийската община да направи план за развитие на „широка София“. Германският архитект създава прогресивен проект, който вижда бъдещето на града в посока Витоша – неговата визия е, че град и планина трябва да се проникнат взаимно, а зоната, където двете стихии – цивилизация и природа - се засичат, е интерферентна точка, най-горещата зона на взаимодействие – зоната на бъдещето!

Мюсман е и първият, който заговаря за така наречените зелени клинове (или както е по-популярно да се наричат днес – линейни паркове) – природни коридори, които да свържат центъра на града с естествената зеленина на планината. Тази идея е актуална и до ден днешен в програмите на всеки кандидат за кмет на столицата, а най-логичното първо място, където „зелената връзка“ може да се получи сравнително бързо и лесно, е направлението НДК - Кучешки парк – Южен парк – Бoтаническа градина на БАН на Околовръстното – Черни връх (Витоша).

Проект: Жилищна сграда "Андезит"

Локация: кв. "Бояна", София

Инвеститор: AXXE Capital

Проект: "I/O архитекти"

Проект мениджър: SavantElBul

Един проект на "I/O архитекти", арх. Георги Кътов, арх. Вяра Желязкова

И така се ражда „Андезит“!

Името идва спонтанно – от едноименната улица, която опира в имота и носи названието на най-разпространения витошки камък – вулканичният андезит, по-твърд от гранита и изключително красив при срез и каменоделска обработка.

Архитектите се заиграват с това симпатично съвпадение и решават да включат камъка в градежа на самата постройка, използвайки го за облицовка на ключови елементи от фоайето, както и части от фасадата.

Така в известен смисъл самата планина гради дома на бъдещите собственици. „Архитектурен тероар?“, подсказваме ние. „Чудесно казано!“ – усмихва се архитект Кътов и споделя, че много обича да работи с камък, особено български, което напоследък е трудно постижимо за България. Затворени кариери за добив, загубени традиции в занаятите – срещу всичко това проектът „Андезит“ застава, за да докаже, че е възможно нещата да се случват и по правилния начин. Инвеститорите разчитат за професионално съдействие на специалисти от Каменоделското училище в село Кунино, които да вложат най-добрите си умения в обработката на андезита.