Владимир Славов: Повелителят на метала
DIM atelier е създадено през 2013 в Антверпен. DIM като мека светлина. DIM като ДИМ. В началото това е интуитивен експеримент на създателя му Владимир Славов – човек, напуснал света на театъра и сценографията, за да обърне поглед към друг тип материалност. Днес DIM atelier е лаборатория, в която изследванията на взаимодействието между формата и светлината са в центъра на вниманието. Обектите с подписа на ателието вече са познати в различни краища на света, намерили са място в домовете на известни личности и колекционери. През 2023 г. представянето на работите на Владимир Славов и Мирча Ангел на щанда на галерията Objects With Narratives печели наградата за най-добър щанд на едно от най-значимите изложения за съвременно изкуство и колекционерски дизайн в света - PAD London. Така пътят му в света на колекционерския дизайн тръгва бързо напред и нагоре.
Владимир Славов е роден в София, завършил е Художествената гимназия и след това специалност "Театрални и филмови декори" в Художествената академия в София. През 2011 взима магистърска степен от Royal Academy of Fine Arts, Антверпен, специалност "Театрални костюми".
Катана е лампа, излята от бронз или месинг. Всяка част от нея има единствена, неповтаряща се форма и структура. Композициите винаги се създават според пространството. ©Vladimir Slavov
Вероятно логичният първи въпрос, който всеки би си задал, е: „Какво ви накара да преминете от попрището на театралните декори и костюми в света на дизайна и занаятите?“
Винаги съм вярвал в практиката, а не в теорията - още докато учех сценография в академията, започнах да работя. Направихме едно представление със страхотни отзиви – „Бифем“ с режисьор Григор Антонов в Сатиричния театър, след това започнах да получавам покани и от други режисьори. Впоследствие започнах да създавам и артистични кинетични инсталации със светлина - правих различни експерименти. Но в един момент усетих, че нито чисто артистичната среда, нито сценографията са за мен. Реших, че искам да правя не арт, а функционални обекти – това беше голямата промяна. В началото събирах всякакви обекти от метал и стари лампи, ползвах ги за части или ги преобразувах. Така започнах да правя и лампи. В момента продуктите ми са повече към арт обекти, но те предполагат и функция. Например масата (името), която представих тази година в Милано, може да се ползва като маса, но не е най-функционалната - формата й предопределя кой къде да седи, трябва да следваш логиката на обекта, структурата на камъка не позволява лесно почистване.
Да, точно върху това разсъждавах докато ви слушах. Как бихте нарекли обектите, които създавате - произведения на изкуството, бутикови предмети или комерсиални продукти? Технологии или занаяти са водещите при създаването им?
Фокусът на ателието е custom и unique обекти – почти всичко, което се създава, е за конкретно пространство. Работя немалко и в колаборация с архитекти. Занаятчийството е на изключително високо ниво в моята работа. Процесът е артистичен, но в крайна сметка обектите са функционални или предлагат функция. Лампите се създават според специфичното им предназначение - понякога светлината им трябва да създава атмосфера, друг път да осветява по-силно определена зона. Но винаги те представляват и една красива инсталация в пространството.
Питам се дали вашите обекти са тези, които повлияват средата, или стандартната среда ги потиска?
Естествено, когато имаш един обект в изчистена среда, акцентът пада върху него. Често крайната дестинация на обектите ми са доста изчистени пространства. Но нерядко те намират място и в неокласическа среда. Обикновено имаме дълги разговори с клиентите, обсъждаме какво би подхождало за пространството, какъв материал и финиш да се ползват, за да може обектът да се впише в средата, но и да остане като акцент. Това е идеята на моите обекти, да останат акценти.
Представянето на Objects with Narratives на PAD Londоn през 2023, което печели наградата за най-добър щанд. © Studio Brinth
Какъв тип са хората, които са ваши клиенти? И за какви места са вашите обекти?
Обектите на ателието са в ценова категория за изключително богати хора, голяма част от тях са колекционери на арт и дизайн. Collectable Design е сравнително нова ниша. Колекционерите купуват като инвестиция с помощта на арт консултанти – затова трябва да видят докъде си стигнал, да повярват в теб, да знаят, че инвестицията си струва и обектът само ще си вдига цената. Това отнема време – трябва да видят за кого си работил, къде имаш изложени неща. След Милано тази година бяха продадени масата, която представих там, и трите ладии KATANA над нея. Те отиват в Рим в палацо на един от двамата собственици на "Валентино", който в момента реставрира етаж на най-скъпата улица в града. Под лампите ще има скулптура на Лусио Фонтана, отстрани ще са други арт работи на големи артисти. В следващата стая по средата ще е масата, а от двете страни са огромни картини на Анселм Кийфър - това е приемната. Много от клиентите ми имат изключително еклектичен вкус. Ако имаш къща, пълна с арт обекти – там е тотално избухване на вкусове и стилове.
Струва ми се, че имате предпочитания към метала като материал – така ли е и защо?
Работим с всякакви материали, които биха могли да свършат работа за реализацията на една задача - и със стъкло, и със силикони. Харесвам дървото, но избягвам да работя с него – то изисква повече място за обемни машини за обработката му, произвежда повече прах. А металът може да се обработи дори на ръка. В началото имах базово познание за работа с материала от сценографията. Самото обработване научих сам с много четене и гледане. Постепенно се запознаваш с хора, които работят в същата сфера, и започваш да обменяш опит. В Белгия в света на занаятчийството всичко, което е на ниво техника, се споделя свободно. Може да прозвучи нескромно, но днес тук сред авторите, обитаващи сградите с ателиетата, където се помещава и моето, съм един от най-добрите, работещи с месинг и бронз. Ползвам и други материали, правя много експерименти.
Това, което ми дава предимство, е, че в основата на продуктите ми са грешки в процеса на работа с метала. Докато работиш в леярна и лееш по установения начин, имаш стабилен и контролиран занаятчийски процес, но моята работа се базира на търсенето и грешките. Именно така се получават структурата и формата на обектите ми. Работата ми с бронза започна, намирайки парче от този материал на пода на една леярна - никой не можа да ми каже как се е получил видът на това парче, отне ми 4 месеца, за да разбера.
Осветително тяло The Cut. © Alex Verhalle
Разкажете за Zaventem Atelier – за мястото и общността, която го обитава. Вие сте част от нея и именно така ви открих неотдавна, по време на съвместната изложба на ателиетата в Милано.
Zaventem Atelier е модел на споделено пространство между артисти, каквито има много по света. Разликата е, че сградата се управлява от един харизматичен човек, Лионел Жадо. Той е архитектът, човек с отношение към изкуството, отворена личност с проекти за милиони по цял свят. Самата сграда е прекрасна стара фабрика, реставрирана с респект към миналото и с минимална намеса. Направени са много подобрения, но крайният резултат е естетически. Еклектично са съчетани разнообразни обекти от различни места на света. Внимателно се подбират и членовете на тази общност, като всички са независими и успешни дизайнери и артисти. Ако ти трябва съвет или материали, или машина – просто трябва да отидеш при съседа и получаваш и знание, и помощ. Това е общност за споделяне на разбирания и цели.
А какво е взаимодействие ви с една друга общност – тази на галериите? Objects with Naratives ви представяше на изложението PAD Londоn през 2023 година?
Принципно не работя с галерии. Вече имам известно количество свои клиенти и ниша за проектите ми. Участвам в едно събитие годишно, на което показвам новите неща, върху които работя и които нерядко са правени за клиенти. За да участвам в PAD, Лондон – един от най-престижните панаири за изкуство и дизайн в света, беше необходимо да съм свързан с галерия. Така с Мирча Ангел от Румъния, с когото имаме изключителна симбиоза, решихме да се представим заедно в Лондон и галерията прие. В центъра на Objects with Naratives са двама млади и амбициозни хора – архитект и икономист. Първоначално те имаха само онлайн галерия, но отскоро разполагат и с физическо място в Брюксел от 2000 кв.м. Те са една от най-младите дизайн галерии и най-голямата. Интересни са и защото тръгнаха със замах, с много смела селекция от многобройни автори. Награда за най-добър щанд на PAD бе голям комплимент и за галерията, и за нас като артисти.
Collectible design е във впечатляващ бум. Доколко е образована публиката, за да различи качеството и реалната стойност? Как се регулира този пазар?
Виждам Collectible design като пазар с бъдеще, той тепърва ще се развива с изключителна скорост. Различното при него е, че произведенията са по-експресивни и специфични и имат нужда от клиенти, които не само имат пари, но и по-специален вкус. Арт колекционерите биха дали милиони за картина, но не всички разбират защо да дадат милион за маса. С времето обаче това се променя, те започват да си дават сметка, че този тип обекти също са интересни, че усилието за създаване и на маса, и на картина е едно и също - защото това е авторски предмет, който се създава еднократно и също е произведение на изкуството, нищо че има функция. Отнема време колекционерите да започнат да обръщат внимание на този тип обекти, но се случва. Сега вече успех имат и много от по-младите, алтернативни автори в по-нисък ценови клас. А пазарът някак от само себе си се регулира сам - независимо как се позиционира един артист, ако е неадекватно, няма да сработи.
Процесът на създаване на този тип обекти е бавен, скъп и с твърде много неизвестни, нямаш контрол над него. Трябва да можеш да поемеш пасивите и все пак накрая да изработиш обект, който някой да купи. Когато искаш сигурност и количества, няма как да създаваш Collectible design, защото той е антибизнес модел. Има дизайнери, които смесват тези неща много умно, като използват трендовете, но проблемът е, че тези трендове утихват. Вече се наблюдават и някои големи и малки марки със серийно мебелно производство, които се опитват да създадат продукти в тази тенденция на колекционерския дизайн, да предложат някакъв вид уникални и уж неповтарящи се обекти. Но не е възможно да получиш суперекспресивно и уникално изделие, ако следваш индустриални процеси.
The Jane, ресторант в Антверпен, обявен сред петдесетте най-добри ресторанта в света за 2024 г., с авторска кухня на шеф Nick Bril. Проектът за ресторанта е в колаборация с архитекта Dieter Vander Velpen. © Pieter D'Hoop
Каква личност сте като артист – откриваме сред творбите ви и дисциплинирани геометрични обеми, и по-емоционални, артистични форми?
Няма един обект, който да ме изразява, защото всеки предмет има контекст, който го обуславя. Всичко, което правя, е свързано и надгражда. Във всичко съм аз и това, през което съм минал. Ако не бях сценограф в предишния си живот, нямаше да мога да правя това, което работя. Ако сега се върна на сцената, ще ползвам опита си като дизайнер. Аз съм между изключително педантичен и изключително хаотичен човек. Това понякога е объркващото за околните. Имам собствена логика на действие.
Доколко едностилов и еднопосочен трябва да е един автор? Дали трябва да експериментираш в различни посоки, или да развиеш един сюжет задълбочено и последователно?
Няма правилен отговор, това е личен избор. Много зависи над какво се фокусираш. Ако фокусът ми е върху това, че аз правя лампи, тогава – независимо какво правя, вниманието ми е върху светлината. Ако фокусът е как се третира металът, тогава с този метал може да се направи всякакъв обект. За мен е важно обектът да не ме остави без отношение, да изразява емоция.
От тази гледна точка съм абсолютно всеяден.
Ресторант The Jane, Антверпен.
Може ли да надникнем в професионалната ви кухня? Какъв е процесът ви на работа? Колко време отнема изпълнението на една поръчка?
Процесът е абсолютно затворен в ателието – с екипа ми правим всичко, от скиците до монтажите на обектите.
Хората често виждат какво съм правил и искат да поръчат същото. Но след контакта с тях впоследствие правя нещо ново, нещо различно - често пространството или разговорът с клиентите го предполагат, или пък просто искам да развия нещо ново. Вдъхновението често идва от това, върху което работя в момента, но и коментарите на клиента са интересни и важни. От театъра съм свикнал да работя с режисьор... а битките с режисьора са много сладки.
Клиентите често питат за цена и срок – не им давам веднага такива, искам възможно най-много визуални материали и чертежи от пространството, преди да преценя. В работата ми има леко хазартна част, защото се базира на експерименти, това също не ми дава възможност да дам предварително срок и цена и в тази връзка е важно хората да ми вярват. Обикновено правя прости скици с молив за клиента. Работата по един обект отнема средно около 3 месеца.
Какво ви предстои в близкото бъдеще? Какви са плановете ви за лятото?
От всичко по много. Следващата седмица имам среща с клиент в Лондон, следващия месец инсталирам в Израел и в Рим. Динамично лято и с няколко кратки бягства и малко лично време.
Вижте материала в брой 1 на ГРАДЪТ Lifestyle тук https://issuu.com/tcmgbg/docs/lifestyle-01-2024mm/38