Поставени в тази необичайна обстановка, предприехме различни действия и мерки, които буквално ежедневно се променят, за да сме адекватни на пазара и да продължим да привличаме клиенти.

Многократно увеличихме усилията си за директен маркетинг на ваканционните ни обекти с цел да привлечем повече индивидуални (неорганизирани) туристи. Опитът и работата ни в тази посока от предишните години ни помогнаха много да увеличим и запазим гостите си в този сегмент.

Възстановяването ще е бавно и, предполагам, целият сектор ще се промени – все повече клиентите ще разчитат на това сами да организират пътуванията и почивките си, особено за близки дестинации. Тенденцията е и самите резервации да се правят непосредствено преди пътуването, защото плановете вече се променят много бързо предвид динамичната епидемична обстановка. Наред с това ще се променят както очакванията на гостите, така и нашите бизнес модели.

Ние сме изключително гъвкави и въпреки че все още се адаптираме към „новото нормално“, мисля, че успяваме да задържим стандартите, на които и ние, и нашите гости много държим. Създалата се ситуация е и една възможност за ускорена промяна към по-ефективни, оптимизирани процеси, към които всички се стремим.

Адаптацията на вътрешната инфраструктура на хотелите към епидемиологичната обстановка се случи бързо през изминалата година, като премина през няколко етапа заради развитието на епидемията и указанията на здравните власти. Това доведе до нарушаване на интериора, най-вече в общите части на обектите, което наложи нови задължителни елементи, свързани с основните противоепидемични мерки в затворените пространства.

Условията за настаняване във ваканционните обекти на FPI Hotels & Resorts предлагат високо ниво на самостоятелност на гостите, намалявайки епидемиологичните рискове. Апартаментите във ваканционно селище "Санта Марина" и "СПА Ризорт Св. Иван Рилски" са оборудвани с всичко необходимо за комфортен престой, включително с кухненски боксове.

С цел да осигурим още по-високо ниво на сигурност за нашите гости премахнахме някои декоративни елементи от стаите в нашите хотели и въведохме иновативни дигитални носители на информация.

Останалата част от адаптацията на бизнеса е свързана с оперативното управление на хотелите и служителите ни.

Оперативните разходи се увеличиха, защото към регулярните се добавиха и допълнителни разходи за предпазни средства, дезинфектанти, както и повече персонал заради по-високите хигиенни стандарти, които въведохме. В допълнение, в условията на пандемия и намалените обеми част от доставчиците ни също увеличиха цените на услугите и продуктите си.

В момента потокът от чуждестранни туристи е крайно недостатъчен въпреки облекчените мерки и намаляващите ограничения.

Русия, която е основен пазар за българския ваканционен продукт, все още не дава зелена светлина на своите граждани да пътуват до България и прави чести промени в указанията си. Потокът от западноевропейци също е все още много слаб. Броят на директните полети до българските летища е много далече от годините преди пандемията, което също възпрепятства туристите, особено по Черноморието.

На практика се оказва, че пазарите, които могат да се възстановят по-бързо, са тези на съседните ни държави. Това е така, защото може да се пътува с кола в рамките на ден. Разбира се, изискванията за вход/изход от България също играят ключова роля при тези туристи.

Българският пазар засега остава основен за този летен сезон.

И това лято ще посрещаме основно български туристи и по-малко от всички останали пазари. Очакванията ни са за по-добра година както за морския, така и за планинския ни комплекс. Все още е рано да коментираме предстоящата зима, засега се готвим за по-силен зимен сезон.

По отношение на баланса на пазара в София при ръст на предлагането във високия сегмент - в тази обстановка на ограничени пътувания и паралелно с това на увеличаване на броя на хотелите и стаите в София искрено се надявам това да не е за сметка на ценовите равнища. Пазарът за момента остава слаб и докато не се възстановят бизнес пътуванията и конгресният туризъм, ще остане така. Другите важни сегменти са организираният туризъм, който влиза в страната през летище София, както и индивидуалният туризъм. За да е атрактивна столицата като туристическа дестинация, ще трябва и общината да положи усилия. При случването на всичко това пазарът ще се стабилизира.

Ние се възползвахме от lockdown периода за да направим оценка на бизнеса си и да планираме рестарта.

Направихме голяма реновация на "СПА Ризорт Св. Иван Рилски" в Банско, като обновихме стаите и променихме изцяло общите части в хотела. Разширихме СПА центъра на хотела на две нива с екслузивна зона за възрастни, отопляем акватоничен басейн и джакузи, съвременно оборудвана фитнес зала. Реновирахме изцяло ресторанта, лоби бара, лаундж зоната, детския кът и конферентната зала и инвестирахме във външен отопляем акватоничен басейн с джакузи.

Като естествено продължение на ваканционно селище „Санта Марина“ изградихме нов хотел, в който внедрихме част от последните тенденции за смарт хотелски стаи. 80-те смарт стаи предлагат съвременни интелигентни решения, съчетани с лукс, комфорт и прекрасни гледки към парка и морето.

Вярваме, че ваканционният туризъм се възстановява по-бързо, и това ни кара да сме оптимисти за развитието на този сегмент.

Планираме и обновяване на хотелите ни в София – „Арена ди Сердика“ и „Кристъл Палас“, като тук вероятно ще подходим по същия начин, залагайки на модерни мултифункционални площи, които да отговорят на новите тенденции и да допринесат за развитието на хотелите ни.

Оптимисти сме, че постепенно интересът към София като дестинация за бизнес и туризъм ще се върне към нивата отпреди пандемията. Както вече споменах, за това и планираме обновяване на общите части, включителнo и ресторантите в хотелите „Арена ди Сердика“ и „Кристъл Палас“.

В средата на юни отвори врати "Вива Маре Бийч Хотел", който е част от ваканционно селище „Санта Марина“, Созопол. Имаме планове за развитие на градчето както с допълнителни хотелски услуги, така и с още апартаменти. Пазарът ще покаже кога е правилният момент за реализацията им.

Пълният текст - в брой 4 на списание ГРАДЪТ