В България повечето офиси за ИТ сектора са проектирани
около възможността за оптимизирана среда за програмиране,

а не толкова за услуги за поддръжка, въпреки че по-големите компании имат отдели и за маркетинг и човешки ресурси, които често предпочитат работа в отворени творчески и кооперативни пространства. Изискванията на програмистите са за спокойната обстановка с минимално разсейване. Нашият опит с няколко от големите ИТ компании е, че дори преди пандемията те вече масово използваха онлайн приложения за срещи и възможност за работа от разстояние, тъй като много от техните проекти и операции използват международни източници и човешки ресурс. Именно затова може да се каже, че ИТ компаниите не претърпяха толкова голяма метаморфоза в оперативните процеси. В други сектори обаче, например в нашия, необходимостта от прехвърляне на срещи лице в лице ще бъде намалена в дългосрочен план. Компаниите осъзнаха, че новите технологии и възможностите, които те предоставят, могат да осигурят значителни икономии на разходите и превъзхождат в много аспекти досегашния подход освен в случаите, когато личният контакт не е наистина необходим.

Според JLL към първото тримесечие на 2020 г. до 70% от всички офис площи са били изцяло или частично с отворен лейаут. През последното десетилетие общите тенденции към повишена плътност в работните пространства доведоха до компресия на отделните работни станции. Много проучвания за оптимален дизайн на работното място насърчават плътност от 7,5 кв.м до 15 кв.м на човек - много по-ниска от традиционните за началото на XXI век 20 - 30 кв.м.

Доскоро модерните композиции за сядане, общи бюра и отворени работни станции се преоценяват.

Те се пренасочват в посока да осигурят по-голямо разпределение на пространство на служител и повече уединение.Обособяването на стаи за екипи става все по-популярен подход, което ще рефлектира върху бъдещите изисквания за планиране на сградите, което да позволява гъвкавост. Когато работодателите желаят да променят работните процеси, това би могло да се осъществи чрез формиране на пространства, позволяващи интегриране на подвижни акустични бариери, открити зони за срещи и по-просторни общи пространства.

Резултати от приложени изследвания се очертават в подкрепа на тази концепция. Проучване на Harvard University през 2019 г. относно плана за отворен офис установява, че взаимодействията лице в лице са намалели със 70%, а дигиталните взаимоотношения са се увеличили като компенсация. Смесеното изпълнение на гъсто населени отворени планове, новите норми за социално дистанциране днес и вероятните продължителни психологически ефекти от пандемията върху служителите в обозримо бъдеще могат да се комбинират, за да създадат известна декомпресия на работното място. Комбинирайки това с нов тласък към екологично осъзнати индивиди и организации, се надяваме да видим, че много повече работни пространства ще интегрират аспект в техния дизайн, който подобрява благосъстоянието на хората чрез достъп до зелени площи, чист въздух и повече лично пространство.

Що се отнася до потребителското изживяване, има значение от това кого разглеждаме като потребител, да кажем, наемодателя, собственика на бизнеса или служителя.

Получихме обратна връзка от много от наемателите, че искат в техните офис площи да се чувстват като у дома си

Това до голяма степен е в отговор на необходимостта дапривлекат служителите си, които досега са работили от спалните си, да се завърнат обратно в офиса. Интересното е, че стратегия home office с идеята, че вече можем да се отървем от офиса и да живеем живота си през платформи като Zoom, бива осъзнато развенчана. Както Google, така и Facebook инвестират активно в офис площи и настояват целият им персонал да се върне в офиса в рамките на фиксирани срокове.

Устойчивостта чрез нови строителни технологии и автономното производство
на енергия чрез възобновяеми източници биха били
от най-голямо значение за бъдещето на офис площите.

Оперативно ще има по-тесни връзки между офиса и дома. В отговор на преживяното заради пандемията хората ще искат и искат повече гъвкавост в това как и къде работят, но все пак ще имат нужда от място за работа извън домовете си. Решенията по тези въпроси са многостранни и различните организации ще изискват различни решения за балансиране на това конкретно уравнение. Някои ще изискват споделено работно пространство, което вече не е ново явление, други ще решат, че такова не отговаря на изискванията на техния бизнес. Според нашия опит споделеното работно пространство или сменяемите работни станции никога не са перфектното решение, но може да бъде полезно като част от по-широка стратегия. Трудно е да почувствате работното си пространство както свой дом, ако нямате собствено бюро. Въпреки това тази концепция все още има своето място, особено ако половината от човешкия ресурс обслужва договори извън офиса, а другата половина изисква по-кратко време за пътуване до работното място.

Реалността е, че няма единно решение. Tennent’s например разглеждат множество решения в рамките на едно място, тъй като обслужват различни части от бизнеса си по различни начини. Едно нещо е много ясно обаче - устойчивостта в застроената среда ще наложи все още непредвидени промени през следващите 10 - 20 години. Тези промени ще настъпват с голяма сила в близкото бъдеще, ако страните се придържат към своите климатични цели и правителствата приемат законови мерки за постигане им.

Недвижимите имоти все още са един от най-влиятелните върху околната среда сектори с около 40% от глобалните емисии на CO2, идващи от строителния процес. Начинът, по който изграждаме и работим в офис площите, ще бъде обект на промени по отношение на градската инфраструктура, технологиите и това как компаниите реагират на промените, наложени в работния процес след пандемията.

Пълният текст - в брой 3 на списание ГРАДЪТ