Пазари и инвестиции

Пепа Запрянова: Бизнесът трябва да започне да инвестира в новите кадри

Постигането на баланс е голямото предизвикателство за хотелиерите 

Пепа Запрянова, управител, хотел Vizualiza - Пловдив

Вижте cтaтиятa в бpoй 4/2024 нa cпиcaниe ГPAДЪT

- Къде виждате силните страни на сектора и кои са моделите, на които е необходимо да се обърне повече внимание? Как оценявате пазарната среда?
- Ако трябва да сравним ситуацията преди и след COVID, по време на пандемията бизнесът беше блокиран на всички нива. Сега, раздвижвайки се пазарът, клиентите започват да обръщат повече внимание на качеството, което се предлага. Сякаш цената също е определяща. Но когато цената отговаря на всички фактори, от които се формира, и те са добре балансирани, клиентът остава доволен.

- Кои са тези фактори?
- На първо място да имаме сграда, тоест материалната база. Тя да бъде модерна. Друг важен фактор е да бъде съвременно обзаведена. Сред необходимите качества е и обслужването – то е много важно за формирането на цената. Локацията също е от значение. И когато всички тези фактори ги балансираме, желанието на клиента ще бъде задоволено.

- Споменахте обслужването, то винаги е основен фактор, но пък виждаме и нови тенденции в търсенето от страна на клиентите. Какво предизвикателство е това?
- В момента най-важен е фокусът към обслужването, това е най-голямото предизвикателство в настоящата ситуация. Има много голяма дупка в тази ниша. Младите хора не са готови да работят и много е трудно при наемането и подбора на кадри да се постигне златната среда както по отношение на качества, така и при адаптацията към политиката на дадения обект. И това е основно за целия бранш.

- Тук оставам с впечатлението, че говорите за поколенческите промени, през които преминава обществото ни. В действителност наблюдаваме разлика в работната етика и разбирането за дисциплина при различните поколения. Но пък пазарът на труда съвсем скоро в голяма си част ще се състои от т.нар. младо поколение. Кои са начините за балансиране на политиките на работното място?
- Трябва да започнем да обвързваме обучението с практиката. Говоря и за университетите, и за специализираните гимназии, както е при нас в туризма. Да започнем да привличаме специализанти, които да преминават стажовете си при нас. Така можем да си създадем впечатление отблизо за качеството на кадрите и да ги обучаваме още от самото начало на конкретните работни политики. Тоест бизнесът трябва да започне да инвестира в обучението. Докато бизнесът не предприеме тази крачка, ситуацията няма да се промени.

1 / 2

2 / 2

- Връзката между образованието и бизнеса е неизбежно важна.
- Да, преди години отново имаше една дупка в този сегмент между млад персонал и хора, които да работят. Тогава се организираха обучителни курсове, осъвременяване на професиите по европейски програми. Направиха се центрове и се стигна до създаването на нови кадри, които влязоха в нашите обекти подготвени. Така успяхме да предложим и качеството, което е необходимо. Минавайки през този труден период, един от най-тежките за туризма – COVID, ситуацията и отношението на бизнеса към самите служители се промени. Наложи се да се съкращава персонал, впоследствие се намали броят на щатните места по обектите и това изигра лошата шега на индустрията. Младите хора се отдръпнаха, не се чувстват сигурни в сферата на туризма. Надявам се, че възвръщайки пазарите, ние ще започнем да се насочваме към повече обучения. Бизнесът трябва да започне да влага в новите кадри.

- Инвестицията в обучение ли е основен двигател за служителите в сектора?
- Да, това е решението. Много колеги напоследък вкарват работници от трети страни, но там има проблем с езиковата бариера, което е много трудно. Например ако говорим за по-скритите позиции в туризма като камериери, донякъде портиери и т.н. – тук можем да внедрим външни хора. Но когато говорим за рецепция, мениджмънт, маркетинг – не е добро решение. В ресторантите, в кухните също може да се адаптират работници от трети страни. Причината е, че комуникацията е по-обрана. Напоследък забелязвам, че се внасят служители от Непал, Бангладеш, Тайланд. От тях също има добре подготвени кадри, но за да могат да работят в по-висшия дял на туризма, там се изисква повече подготовка. 

- Какво се случва на ниво градски хотели? Можем ли да говорим за завръщане на пазара и какво го стимулира? Има, разбира се, двигатели, които са очевидни, но други остават в периферията.
- Някои неща остават встрани. Командированите служители например пътуват по-малко. Друго, което остава по-назад, е, че този организиран туризъм, който наблюдавахме по-рано – говоря за обиколни групи, започна да намалява. Ние станахме граждани на света и вече всеки индивидуално може да планира екскурзия. Хората започнаха да пътуват самостоятелно. Добър двигател за градския пазар са събитията, които се подготвят, тези мероприятия също довеждат до увеличаване на градския тип хотел.

- Пловдив в момента е доста добра локация в това отношение. Какво внимание привлича градът?
- Да, това, на което в момента много се обръща внимание в Пловдив, са туристическите съюзи. Защото има два или три туристически съюза. Единият е свързан пряко с общината, другият е съвсем нов и различен от останалите. Но сега в доста добра симбиоза се работи между община и хотели. Вече има календари на събитията не само в културната сфера, но и в спорта. По този начин ние ставаме съпричастни на тези мероприятия, можем да ги следим, можем да сме в пулса на пазара и се предоставя повече възможност на различните сегменти туристи, да имат повече право на избор в самите хотели. Виждаме, че всъщност частното и държавното, работейки в синхрон, образуват успешен продукт. Има още много какво да се желае, но важното е, че започнахме да поставяме основите.

- Как хотелският бизнес гледа на маркетинговата дейност, без която не може да функционира един продукт?
- Много е важна рекламата. Между поколенията има приемственост, но същевременно и разлика. Старото поколение не бяхме свикнали да инвестираме толкова много в реклама, и то този вид реклама, която е в социални мрежи. А сега напоследък вече всичко става онлайн, всичко се случва през интернет и наистина трябва да се обърне голямо внимание в тази посока, за да може съответният обект да се позиционира на необходимото място. Динамиката е учене в движение.

- Когато говорим за локация, история, култура – все фактори, които безспорно са част от рекламата на мястото (както в случая локацията е с любопитна история), какво е ключовото за хотелския бизнес като клиентско изживяване? 
- Клиентите остават очаровани от историята на обекта, възстановяването му и отново вписването му в облика на града. Но вече като сграда, която е добре реновирана, добре оборудвана, тоест потребителите ги вълнува това нещо. Особено клиентите, които са от другите държави, чуждият клиент. Българинът сякаш започна вече да се вълнува повече от подобни аспекти, но тук при нас се наблюдава, че повечето чужди туристи пристигат с любопитство за историята на града, за историята на обекта и са очаровани, когато влязат в нашия сайт и видят информация за старата сграда. Казват си, че е много интересно, че се намират в сграда, чиито основи са положени през 1890 г. Като влезете във фоайето, или поне аз когато влязох за първи път преди две години в този хотел – така ми миришеше на кожа, на пури. И наистина си представяш един клиент, който идва тук за наслада, потапя се в обстановката и да си тръгва обогатен. Особено мога да включа тук и ресторанта като пример, който предлага много иновативна кухня с интересни храни, историята на нашите шеф-готвачи е любопитна.

- Разкриването на прилежащи обекти какъв принос дава за самия продукт?
- Много голям! При ресторанта например можем да кажем, че предлагаме преживяване, преживяване на едно меню, което може да бъде съчетано с български вина, може да бъде съчетано и с чужди вина. Ние имаме много богата винена листа – над 350 етикета, от които 50 на сто са местно производство, 50 процента са внос. Имаме за поредна година награда от Wine Spectator. Това е от основно значение за клиентското изживяване. 

- Когато поставим клиента в центъра и до него сложим изискванията за зелена трансформация, какво наблюдаваме – тенденция или необходимост?
- Започваме да се трансформираме малко по малко. Ние сме напът да въведем политиката за кърпите. Защото за момента като 5-звезден хотел се стремим всеки ден да се сменят хавлии. Но сме в процес на подготовка да въведем тази политика. Другото, което планираме, е да въведем стандарт за употреба на стъклени изделия. Имаме правила за разделно събиране на отпадъци. Отделно сме съсредоточени там, където можем да изключим полиетилен, найлон като опаковки. Направили сме от крафт хартия капачета за чашите. Въвели сме торби за пране, които да бъдат от подходящ текстил. Вече махаме папките с един вагон рекламни материали, всичко правим дигитално през програма, която се намира в телевизията. Самата сграда е изградена с висококачествени материали, за да може да има изолация, слънцезащита на стъклата.

- Какви са предизвикателствата в борбата с оперативните разходи предвид целите за устойчивост?
- На моменти се увеличават оперативните разходи, защото цялата тази екополитика в отделни случаи е доста по-скъпа. Така че ние вдигаме оперативните разходи. Друг важен фактор е новото повишение на цената на тока. Надяваме се, че няма да има драматичен ефект върху бизнеса.

1 / 2

2 / 2

- Къде виждате основния двигател в реализирането на правилен оперативен мениджмънт?
- Като започнем да наблягаме на тези неща – по-устойчиви политики, на самата хигиена също. Ние например сме взели парогенератор, който функционира без препарати. Тоест идеята е да се чисти само с вода, да може на едното място да се вдигнат разходите, на другото място да се намалят разходите. Да се стигне до баланс. Да оптимизираме разходите за препарати и да не използваме толкова химия за почистване на обекта. За опита ми до момента съм свидетел на много промени, непрекъснато има все нови и нови неща и трябва да си много гъвкав, за да се задържиш на пазара. 

- Рекордно високата цена за електроенергия оказва ефект върху маржа на печалбата, което измества фокуса към подобряване на енергийната ефективност. Какви ще са ефектите за сектора?
- Трудно е да се предвиди как ще стои занапред въпросът. Просто трябва да влезем в това ново съвремие и да направим баланса между цена и разход. За пореден път правим нещо, което трябва да се балансира. От гледна точка и на конкуренцията на хотели и обекти, особено за Пловдив са доста, дори става още по-труден пазарът. И тогава вече е предизвикателство. За да формираме цената на една стая, ние трябва да видим какви са заплатите, какви са оперативните разходи, да заложим какъв процент данъци ще имаме и какъв процент печалба ще получим. Реално погледнато, това е балансът и когато един хотел е включен в цяла верига, там нещата са малко по-лесни от гледна точка на клиентопотока. Докато при нас – ние сме бутиков хотел и в случая рекламата и нивото на обслужване, качеството, което даваме на клиента, трябва да бъдат на много високо ниво. Клиентът трябва да се чувства у дома си, ние така трябва да го предразположим. Но всичко това става с много обучения върху персонала, непрекъснато да се следят всички новости. 

- И всъщност изживяването остава като маркер. Какви са целите това да се съхрани в условия на все по-изискваща устойчивост?
- Трябва да се обръща внимание на даденостите, които имаме – историята, обслужването, клиентът да се почувства като у дома си, уютът, обстановката, чистотата. Екополитиките напоследък също са страшно важни, както и нивото на храната, която предлагаме в ресторанта. Младото поколение е задоволено от всичко и на тях им липсва именно това преживяване, за което говорим. Вече самите хотели и ресторанти, за да вървят напред, трябва да се превърнат в нещо, което предлага преживяване. Клиентът сам го изисква.

Вижте cтaтиятa в бpoй 4/2024 нa cпиcaниe ГPAДЪT

Обратно нагоре ↑