Сгради

Нов живот за Централните хали в София

Сградата на Централните хали - паметник на културата на повече от век, отвори врати с напълно възстановен автентичен облик

Вижте cтaтиятa в бpoй 3/2024 нa cпиcaниe ГPAДЪT

Проектът за реставрация и реконструкция на сградата, собственост на Kaufland България, е дело на проектантско бюро "Инт Арх", дизайнът на търговската зала е създаден от Umdasch - ателие с богат опит в осъвременяването на сгради с културна и историческа стойност. Зоната за култура и история в сутерена на Централни хали е колаборация между студио "Хо Ра" и Регионален исторически музей.

Сградата на Централните хали в София е възстановена в пълния блясък на оригинала. „Това е най-значимата социална кауза за нас, заяви Иван Чернев, CEO на инвеститора „Kaufland България“, при представянето на проекта пред медиите. Построената преди повече от век сграда (1909 - 1911 г.) е паметник на културата от национално значение и се счита за най-добрата творба на арх. Наум Торбов. Амбицията на новия собственик на Централните хали е да ги превърне не само в място за пазаруване, но и в център на културния и социалния живот в сърцето на София.

Централните хали са открити през 1911 година. Стилът на сградата е сецесион и неовизантика. Това е първият съвременен покрит пазар за месни и млечни продукти, птици, риба и зеленчуци в София. Заедно с останалите сгради – банята, синодалната палата, синагогата и богословския факултет,  се създава общ ансамбъл, който отговаря на най-съвременните за времето европейски изисквания.

Впечатляващи архитектурни елементи с различен стил 

Сградата представлява трикорпусно тяло, в което елементите са квадратни, имат симетричен вид и пропорциите се основават на модули.

В изпълнението се открояват характерните елементи за неоренесансовия стил:

Фасадата е симетрична, като в годините тази симетрия по отношение на входовете е променена, но с настоящия ремонт е възстановена.

По фасадата на Халите има 80 колони, които са много характерни за стила. Те са 2.4-метрови и в горната си част представляват съвременна интерпретация на класически капител. Вписани са във фасадата и са функционална част от конструкцията.

Арките са друг много характерен за стила елемент – тук те са пресъздадени основно като витражи, които подчертават ренесансовия прочит на сградата.

Стените на фасадата се отличават с няколко характерни елемента:

На първо място е гранитната основа. Интересно за нея е, че според оригиналното изпълнение от 1911 г. гранитната облицовка е реализирана само на т.нар. лице откъм бул. „Мария Луиза“. Задната част е изпълнена с мазилка.

Много характерен декоративен елемент за сградите от италианския Ренесанс са правоъгълните керамични плочки – майолика. Те са изработени на ръка от лекотопима глина и се декорират с глазура от калай. За да се получи тази характерна глазура, се пекат на 1500 градуса. По време на възстановяването на сградата са подменени 150 от плочките по цялата фасада.

1 / 4

2 / 4

3 / 4

4 / 4

Величествената лицева фасада 

Фасадите се отличават с няколко характерни елемента: На първо място са варовиковите арки и пластични елементи. Интересното за тях е, че са изпълнени само в представителната, предна половина на сградата, докато в задната са реализирани от зидария с мазилка.

Майсторската каменна орнаментика по фасадите е дело на каменоделеца Георги Киселинчев, работил по най-значимите сгради от това време и добър приятел на арх. Торбов. 

На челната фасада на Халите е запазен първият герб на София. Проектът му е изработен през 1900 г. от Харалампи Тачев, който по това време е още студент в Държавното рисувателно училище в града. Идеята е била да бъде използван по време на Световното изложение в Париж през същата година.

Първоначално гербът включва само крепостна корона, разположена над щита, който е разделен на четири полета. В горното ляво поле е изобразена древногръцката богиня на съдбата Тюхе – покровителка на града (копие на изображение от антична монета)/императрицата Юлия Домна (изобразена върху монети на най-значителните градски центрове в Тракия през римската епоха). В горното дясно поле е църквата "Света София", в долното ляво – планината Витоша, а в долното дясно поле – златен балдахин над статуя на Аполон. В центъра на щита е добавен по-малък щит с лъв, копиран от открит в Търново медальон, който символизира и приемствеността между двата града като столици на България. 

Самият Харалампи Тачев споделя, че девизът "Расте, но не старее" е поставен през 1911 г., когато е бил кмет покойният Р. В. Радев. Подсказан му е бил от девиза на парижкия герб, който е: Fluctuat Nec Mergitur („Плава, но не потъва").

1 / 4

2 / 4

3 / 4

4 / 4

Входът откъм улица „Екзарх Йосиф“ е част от общата визия 

В оригиналния проект на това място на терасата е имало вход. Когато обаче прокарват трамвая оттук в периода между 1947 и 1957 г. и се обособява улица, той е затворен заради мерки за сигурност. С настоящия ремонт е обособен в общата визия на фасадата, за да се възстанови характерната за стила й симетрия, като входът присъства само визуално – без реален достъп до вътрешната част.

Специфика на сградата е разликата между предната й част, облицована с гранит, и т.нар. задна – изпълнена с мазилка. Това е свързано със събитията през Втората  световна война.  София претърпява серия от опустошителни бомбардировки между 1941 и 1944 г. В края на 1943 г. в града са разрушени над 14 500 сгради, като почти целият център е бил значително увреден от английско-американски самолети. За щастие сградата на Централните хали остава почти непокътната. Фасадата й обаче още „помни“ събитията от онези дни и по нея има над 1200 дупки от шрапнели. След войната е правен опит да се ремонтират и „попълнят“, но на доста места, особено по колоните, ремонтът не е бил възможен и днес по стените могат да се видят своеобразни „кръпки“ и автентични дупки. 

Шедьовър на арх. Наум Торбов

Сградата на Централните хали е дело на арх. Наум Торбов, един от най-изявените представители на романтизма в архитектурата. Проектът на арх. Торбов се характеризира с изключителна симетрия с подчертаване на основните оси на сградата.

Фасадите на Централни хали смесват архитектурните стиловете неовизантика и сецесион, така популярни в началото на ХХ век. В орнаментите са използвани актуалните за времето материали - гранитен цокъл, облицовка от варовик и керамика. Заради своята забележителна архитектура Централните хали получават статут на паметник на културата от национално значение през 1955 г.

Наум Торбов е роден през 1880 г. в с. Гопеш, Битолско. През 1904 г. завършва архитектура в Училището за изящни изкуства в Букурещ, Румъния. Работи в Министерството на обществените сгради, пътища и съобщенията, началник-отделение „Архитектура“ към Столичната община и като архитект на свободна практика. Проектира редица сгради в София и страната.

Харалампи Тачев е художникът, автор на декоративната украса на Централните хали. Роден е на през 1875 г. в Пловдив. Завършва първия випуск на Държавното рисувално училище (Национална художествена академия). През 1900 г. по препоръка на проф. Иван Мърквичка изработва герба на София. Тачев е създател на декоративната украса на редица емблематични за столицата и страната сгради.

Социалната функция на Халите - средище на софийските търговци

Икономическият подем на България след Първата световна война и бурното разрастване  на столицата превръщат Централни хали в средище на софийските търговци. До средата на 40-те години на XX век там работят близо 170 дюкяна и щандове.

След Втората световна война, през 50-те години на миналия век, сградата е реконструирана. В продължение на няколко десетилетия функционира като супермаркет. По-голямата част от софиянци и до днес я свързват с най-популярното място за пазаруване в града.

През 1988 г. Халите се затварят за ремонт и остават затворени до 2000 г., когато сградата е отново отворена.

През 2022 Kaufland България придобива сградата от предишните собственици и стартира мащабна реконструкция, която цели възстановяване на оригиналния й вид и функция. 

Възстановяването на Централните хали е комплексен процес със световни технологии и материали

В рамките на последните две години са извършени поредица от ремонтни дейности, чрез които са отстранени силно компрометирани елементи от вътрешността на сградата. Едновременно с това е направено цялостно специализирано почистване на фасадата от реставратори с доказана експертиза. Ремонтът обхваща отстраняване на течовете от покрива, цялостна подмяна на опасни електро- и ВиК инсталации, възстановяване и социализация на археологическите останки и крепостната стена на ниво сутерен и изграждане на „Интерактивна зона за археология и история“.

Д-р Румяна Дечева и Панайот Панов са водещите реставратори. Те разказват за сложния процес по възстановяване на фасадата, като подчертават, че основната цел е да се възвърне духът й и да се запази за идните поколения.

„Преди старта на възстановителните дейности сградата не беше в добро състояние и се знаеше, че ще е необходима голяма инвестиция. Преминахме през няколко етапа, за да стигнем дотук. Почистването на следите от предходни реставрации беше много сложен и дълъг процес. Оказа се, че голяма част от варовика е бил боядисан и трябваше много внимателно да се премахне боята от него. След това преминахме към консервация както на него, така и на гранита. С това, което извършихме, консервирахме материалите, като съхранихме следите на времето върху тази 110-годишна сграда. Това е най-ценното“, коментира д-р Дечева.

В представянето си пред медиите Панайот Панов от Регионалния исторически музей - София, подчерта, че материалите за ремонта на Централните хали се използват при реставрация на световно значими сгради и обекти.

На пода са положени  близо 3000 кв.м плочки след обширно проучване за оформлението на подобни сгради от епохата.

1 / 4

2 / 4

3 / 4

4 / 4

Любопитни елементи със силно присъствие

Един от най-любопитните елементи в проекта е централният фонтан, реализиран съгласно оригиналния проект на арх. Торбов. Той е в центъра на зона за отдих със седящи места в синхрон със социалната функция на сградата. Фонтанът е открит в архивни чертежи на арх. Торбов и никога не е бил реализиран. Сега той заема своето централно място. Изработен е от зелен мрамор, специално поръчан от Индия. Самият блок, от който български майстори го правят, тежи 25 тона, фонтанът – 8 тона.

Часовникът в малката кула на покрива на Халите е монтиран през 1915 г. Изработен е по поръчка в Германия и  вероятната му стойност е била колкото 2 апартамента в центъра на София. Той е е с троен циферблат с диаметър 120 м и е по подобие на "Биг Бен" – 4/4-тактов.  Оригиналният механизъм е поправен от инж. Георги Милчев, реализирал множество подобни проекти у нас и чужбина. Часовникът, който не е чуван да бие повече от 40 години,  отново звучи на пл. „Бански“, а неговият механизъм е изложен в галерията на Централните хали.

При реставрацията на сградата от Kaufland България е запазена оригиналната метална конструкция на покрива, която е изработена в леярните на инж. Густав Айфел.

На ниво „сутерен“ в сградата, новият собственик, с помощта на специалистите от Регионален исторически музей – София, е социализирал археологическото наследство от древна Сердика. До разкритите още през 2000 г. останки от защитната стена  на Улпия Сердика и римска баня е обособена зона за история и култура, до която всеки желаещ може да се докосне напълно безплатно и не е обвързано с покупка от търговската зона.

В памет на талантливия арх. Торбов, един от най-известните български скулптори - Георги Чапкънов, създаде негов барелеф, който ще заема своето достойно място на фасадата на Централните хали.

Вижте cтaтиятa в бpoй 3/2024 нa cпиcaниe ГPAДЪT

Етикети Централни хали, Кауфланд, арх. Наум Торбов, архитектура, реновация
Автор

Градът

Публикувано на

25 Август 2024

Обратно нагоре ↑