Next Generation: Времето като четвърто измерение
Дипломна работа на Николай Димитров, УАСГ, катедра "Интериор и дизайн", випуск 2025-2026, оценка: 6.00
Дипломната работа на Николай Димитров разработва конкурсна програма с локация Исландия. Задачата е да се създаде база за орнитологични изследвания, съчетаваща научната работа и туристическото преживяване за любители. Теренът е разположен в много характерна блатиста среда в Източните фиорди, в покрайнините на градчето Дюпивогур и около стари писти за кацане, които вече не се използват.
Водещата идея на проекта активно включва времето като основен градивен елемент. Концепцията залага на контраст между „вечното“ присъствие на масивните бетонни структури и ефирните фасадни елементи, които реагират на светлината и вятъра. Архитектурният образ е замислен така, че той да еволюира паралелно с природата. Предвидени са фасадни повърхности, които да са податливи на процеси на патиниране и промяна.
Обемът на основната сграда е импозантен и категоричен. По някакъв начин той напомня на откъснал се блок от ледник. Двойната фасада от огънати и перфорирани панели създава камуфлажен слой на основния остъклен обем, зад който обитателят се превръща в дискретен наблюдател на случващото се навън. В контраст с белия основен обем и перпендикулярно на него застава кулата, облечена в мед. Решението се допълва и от напречни галерии, разположени успоредно на изоставените писти – структури с подвижни фасади от мед с експозиционни функции или служещи като платформи на орнитолозите.
1 / 3
2 / 3
3 / 3
Функциите в този проект са изключително комплексни и богати. Първият етаж е решен като обществената зона, фокусирана върху посрещането и социализацията. Тук са рецепцията, ресторантът и знаковата за сградата волиера за птици. На втория етаж са стаите за гости и специалисти орнитолози. Жилищните модули са проектирани като автономни единици с панорамна ориентация към ландшафта. На нивото на сутерена са концентрирани научноизследователските, творческите и обслужващите функции - лаборатории, кабинети, заседателни и лекционни зали. Тук е организирана и техническата инфраструктура на сградата. Покривът е решен като озеленена площ с органични пешеходни алеи от камък, интегриращи обекта в релефа и позволяващи дискретно наблюдение на околната среда.
1 / 3
Разрез
2 / 3
Сутерен
3 / 3
Първи етаж
Този проект, гравитиращ между реалност и мечта, еднозначно показва способността на новото поколение архитекти да излизат както от зоната си на комфорт, така и от социалните клишета на професията. С надеждата това да не остане само опит в академична среда, желаем успех на арх. Димитров в устояването на този тип архитектура и в реалния живот.
Градът
16 Юни 2026