Има огромна разлика между това да притежаваш богатство и да имаш вкус. Докато първото може да се придобие за една нощ, второто изисква бавно, съзнателно и дълбоко култивиране на ума. В цялата човешка история най-висшият белег за висок статус никога не са били просто златото или необятните имения — това винаги е бил стремежът към рядкото, древното и красивото. Колекционирането на археологически артефакти и изящно изкуство не е просто хоби на елита. То е вековен диалог с историята, воден от ненаситно любопитство и търсене на красотата.

От кабинета на куриозите до Космоса

По време на Ренесанса богатите не просто са декорирали домовете си; те са изграждали цели микросветове в тях. Това е ерата на Wunderkammer — „Кабинетът на куриозите“. Тези частни стаи са били изпълнени с шеметна смесица от класически антики, екзотични природни екземпляри и редки произведения на изкуството. За ренесансовия принц кабинетът, съхраняващ римски мраморен бюст, е бил физическо проявление на човешкото познание и духовност. Да притежаваш тези предмети, е означавало да покажеш, че твоят ум, подобно на състоянието ти, обгръща земното кълбо и се простира назад в древността.

Когато през XVIII и XIX век „Гранд тур“ (Grand Tour) се превръща в задължително житейско пътешествие за европейската аристокрация, колекционирането придобива монументален, архитектурен мащаб.

Може би никой не е уловил тази мания по-добре от легендарния архитект неокласик сър Джон Соун. Този юни имах удоволствието да посетя неговата къща музей в Лондон на площад „Линкълнс Ин Фийлдс“, като това е един от най-ексцентричните, гениални и пленителни архитектурни паметници в света. Домът му не е просто място за живеене, а истински лабиринт от светлина, илюзии и история.

Соун купува, престроява и обединява три съседни къщи (номера 12, 13 и 14), за да създаде този уникален дом-лаборатория. Архитектът е бил обсебен от така наречената поезия на архитектурата. Той е мразел тъмните ъгли на традиционните лондонски къщи. Затова използва десетки капандури, куполи от цветно стъкло и стотици скрити огледала. Огледалата са поставени по ъглите на стаите, по таваните и дори в малки ниши, за да пречупват светлината, да размиват границите на пространствата и да правят стаите да изглеждат безкрайни.

Скритата картинна зала е една от най-големите гениалности на къщата. Стаята е съвсем малка (около 4 на 4 метра), но в нея Соун успява да окачи над 110 картини, включително шедьоври на Уилям Хогарт и Каналeто. Постига го, като създава подвижни стени на панти. Стените се отварят като крила на гардероб, разкривайки нови слоеве от картини зад тях. Преживяването при отварянето им е било истински визуален театър за гостите му. Подземният етаж на къщата е умишлено проектиран да наподобява римска катакомба или готическа гробница. Там се намира най-ценният и скъп експонат на Соун — саркофагът на фараона Сети I, открит в Долината на царете от изследователя Джовани Белцони.

В прочутата зона под купола (The Dome) Соун подрежда вертикално римски архитектурни фрагменти, гръцки вази и класически мраморни бюстове, окъпани в драматична светлина от тавана. За Соун антиките не са били просто декорация, от която да се бърше прахът — те са били самата поезия на архитектурата, създадена, за да се живее с нея, да бъде изучавана и почитана. Класическият торс, поставен в такова пространство, е бил тихо, но мощно изявление: „Аз не съм просто богат; аз съм пазител на цивилизацията.“

Модерните наследници на стила: дизайнерите на висша мода

Ив Сен Лоран

Тази традиция на страстно кураторство не прекъсва през XIX век. В съвременната епоха най-великите пазители на тази философия се оказаха майсторите на висшата мода, които осъзнават, че истинският стил винаги е закотвен в историята.

За Ив Сен Лоран неговият парижки апартамент на улица „Рю дьо Бабилон“ се превръща в съвременна версия на Wunderkammer. Заедно с партньора си Пиер Берже Сен Лоран живее сред римски и египетски антики, ренесансови бронзови фигури и модернистични шедьоври на Пикасо и Матис. Той не крие тези реликви в трезори; те са неговият ежедневен кислород, вдъхновяващ директно текстурите, драпериите и драматичните пропорции на висшата му мода.

Градината „Мажорел“ (Jardin Majorelle) в Маракеш е може би най-красивият материален паметник на любовта на Ив Сен Лоран към Мароко, която се превръща в артистично убежище, спасено от разруха, което преобръща творческия свят на дизайнера.

Градината е създадена през 1923 г. от френския художник ориентиалист Жак Мажорел. Той прекарва близо 40 години в събиране на екзотични растения от пет континента — гигантски кактуси, бамбук, палми, водни лилии и жасмин. След смъртта на Жак Мажорел през 1962 г. градината е изоставена и потъва в разруха. През 1980 г. Ив Сен Лоран и неговият партньор Пиер Берже разбират, че имотът е купен от инвеститори, които планират да изкоренят растенията и да построят модерен хотелски комплекс на нейно място.

Ужасени от идеята това произведение на изкуството да изчезне, те купуват градината и прилежащата кубистична вила (която преименуват на Villa Oasis). „Спасихме градината от предприемачите и я направихме наше убежище“, казва по-късно Берже. Връзката на Сен Лоран с това място е толкова дълбока, че когато той умира през 2008 г., тялото му е кремирано, а прахът му е разпръснат в розовата градина на "Вила Оазис".

Днес в комплекса освен самата градина се намират и впечатляващият Музей на берберската култура (създаден от личната колекция на Сен Лоран от берберски бижута и артефакти) и разположеният в съседство музей „Ив Сен Лоран Маракеш“, който съхранява хиляди негови скици и тоалети висша мода.

Givenchy

По подобен начин Юбер дьо Живанши въплъщава грандиозния, аристократичен стил на класическото френско благородничество. Неговата колекция се отличава със строга, чиста хармония, съчетаваща грандиозни френски мебели от XVII и XVIII век с ранни зелени мраморни бюстове и древни римски скулптури. За Живанши колекционирането е „изкуството да се живее“ (l'art de vivre) — дълбоко убеждение, че чистите архитектурни линии на една вековна статуя и структурата на една модерна рокля говорят на един и същ език на елегантността.

Модерният алхимик

В днешния свят, където луксът твърде често изглежда масово произвеждан и мимолетен, колекционерът на изкуство и антики стои на съвсем различно равнище. Да държиш в ръцете си гръцка монета от IV век преди новата ера или да споделяш ежедневието си с римски мраморен фрагмент означава да притежаваш нещо, което е напълно имунизирано срещу капризите на модата.

Истинският лукс е олицетворението на вечността - качества, които никога не губят своята стойност, а антиките са физическото превъплъщение на самото време. Продължавайки традицията на Соун, Сен Лоран и Живанши, съвременният колекционер не просто купува история. Той подсигурява собственото си място в нейния вечен ход.