Олимпийските игри винаги са били не просто арена на спортни рекорди, а израз на човешката способност да създава вдъхновяваща среда – архитектурна, социална и културна. Проектът Milano Cortina Olympic Village, дело на Skidmore, Owings & Merrill (SOM), показва как временната инфраструктура на голямо събитие може да се превърне в дългосрочен ресурс за града. Тук олимпиадата е само началото – катализатор на цялостна трансформация на средата.

В рамките на конференцията Balrec 2025 в София Gabriele Pascolini, старши асоцииран партньор и ръководител на европейската практика на SOM London, представи проекта като пример за ново поколение градско планиране – устойчиво, човешко и гъвкаво.

SOM – архитектура на глобалната трансформация

От своето основаване през 1936 г. в Чикаго SOM изгражда наследство, което оформя силуетите на цели градове – от Burj Khalifa в Дубай до One World Trade Center в Ню Йорк и John Hancock Center в Чикаго.

Днес екипът на SOM обединява архитекти, инженери и урбанисти на три континента, работейки върху решения, които свързват технологичния напредък с екологичната и социалната отговорност. В този контекст олимпийското селище в Милано е ярък пример за визията на студиото – проект, който надгражда миналото и създава устойчиво бъдеще.

Габриеле Пасколини, който оглавява европейския офис в Лондон, ръководи редица стратегически инициативи за градска регенерация, като прилага философията на SOM: дизайнът като инструмент за положителна промяна.

© DAVE BURK © SOM

Социална и екологична екосистема

Олимпийското селище е проектирано като градска екосистема, в която архитектурата, природата и общественият живот се преплитат. Комплексът включва площади, зелени зони и пешеходни алеи, които образуват сцена за социални и културни събития.

Сред тях се открояват:

- Village Square – централното пространство за срещи и събития (3770 кв.м);

- Heritage Plaza – новият вход към квартала, който обединява старите и новите сгради;

- East Plaza Garden – зелена градина за отдих и общуване;

- Alleyways – активни търговски фронтове с 6800 кв.м площи за магазини и услуги;

- спортни терени с баскетболно игрище и падел кортове.

Част от съществуващите индустриални постройки са реставрирани и интегрирани като зони за хранене, споделена работа и култура – с food court, пивоварна, coworking и социален хъб. Така индустриалното минало на Porta Romana продължава да живее в новия контекст на квартала.

Иновации в строителството и устойчивите технологии

Проектът е демонстрация на иновативни методи на строителство (MMC), които комбинират 93% рециклирана стомана и предварително изготвени структурни модули.

- Монтажът е до 40% по-бърз от конвенционалните процеси;

- Колоните и гредите се инсталират за минути, без нужда от традиционен кофраж;

- Баните и инсталациите се доставят като готови модули, произведени в контролирана среда;

- Фасадите са изградени от кръстосано ламинирани дървени панели (CLT) с прецизно изрязани отвори, осигуряващи бърз и чист монтаж.

Тази система редуцира въглеродните емисии, отпадъците и енергийното потребление, като същевременно гарантира безопасност, точност и ефективност.

Архитектурата като наследство

SOM и Pascolini разглеждат проекта не като статичен обект, а като процес на градска трансформация – плавен преход от олимпийско събитие към пълноценен квартал.

Този подход преодолява типичния проблем на изоставените „олимпийски градове“ от миналото, създавайки модел за устойчиво и адаптивно наследство.

Финансиран чрез публично-частно партньорство и зелени инвестиционни инструменти, проектът насърчава социална достъпност, енергийна ефективност и икономическа жизнеспособност – трите стълба на бъдещия град.

Поглед отвъд олимпиадата

„Олимпийското селище не е крайна цел, а отправна точка. Архитектурата има силата да променя начина, по който живеем заедно“, казва Gabriele Pascolini.

В презентацията си на Balrec 2025 той постави фокус върху новата етика на градското планиране – върху приобщаването, устойчивостта и дългосрочната отговорност.

Milano Cortina Olympic Village е не просто част от Олимпийските игри, а проект за бъдещето на Милано – жив квартал, в който архитектурата изгражда общност и вдъхновява нови модели на градски живот.

© DAVE BURK © SOM

Проектът поставя акцент върху устойчивостта, използването на материали с нисък въглероден отпечатък, активни и пасивни системи и свързаност с града. От позицията ви на ръководител на европейския офис на SOM – кои са най-сериозните пречки пред реализирането на истински устойчива архитектура в мащаб в Европа?

Европа направи сериозни стъпки към устойчивост, но прилагането на мащабна устойчива архитектура все още среща бариери. Различните регулации и стандарти в отделните държави, различните тълкувания на въглеродните и енергийните показатели и натискът върху разходите забавят процеса. Ограничените вериги за доставки на материали и технологии с нисък въглероден отпечатък също са пречка, както и високите първоначални инвестиции, дори когато дългосрочните ползи са очевидни. Повече образование и по-тясно сътрудничество между инвеститори, изпълнители и законодатели са ключови за преодоляване на тези трудности.

Когато се проектира в съществуваща градска среда – особено в исторически европейски градове – кое е най-трудното при въвеждането на големи архитектурни намеси, без да се наруши локалната идентичност или да се създадат „острови“?

Основното предизвикателство е уважението към местната идентичност, докато се въвежда съвременна архитектура в мащаб. В исторически или вече оформени градски тъкани контекстуалната чувствителност е от решаващо значение. Това означава проекти, които ясно заявяват своята съвременност, но същевременно се съобразяват с мащаба, материалността и ритъма на града. За да се избегнат изолирани обекти, е необходимо да се създадат физически и визуални връзки – улици, обществени пространства и културни модели трябва да информират архитектурата, така че тя да допринася за общата градска цялост, а не да се усеща като наложена.