Докато четете тези редове, пандемията от COVID-19 е на път да преполови втората си година. Що се отнася до недвижимите имоти, хотелите бяха в епицентъра ѝ. С високи фиксирани разходи и приходи, зависещи от желанието и възможностите на хората да пътуват безопасно, мнозинството от собствениците за първи път се сблъскаха с отрицателни парични потоци и висока несигурност за следващите месеци и години. Въпреки това ние смятаме, че предпоставките за връщане на инвеститорите и възстановяване на стойностите на активите ще бъдат налице сравнително скоро, но не по един и същ начин и не за всички.
Конкретните последици от пандемията могат да бъдат измерени със загубите от международен туризъм в сравнение с 2019 г. (отчасти смекчени с местно потребление), броя на нощувките, международните полети и др. Без изключение тези фактори повлияха на всички икономически актьори и дейности в туризма – правителствени регулатори, превозвачи, туроператори и агенции, собственици и оператори на хотели и други места за настаняване, заведения. В София хотелите загубиха между две трети и три четвърти от приходите от нощувки през 2020 г. по данни в последния съвместен доклад на Cushman & Wakefield Hospitality и правната кантора CMS. Картината не беше по-различна на Черноморието миналата година. И на двете места това е само малко под дела на нощувките и приходите, генерирани от чуждестранни гости.
Настоящата година не започна по-добре (през 2020 г. имахме поне пълните януари и февруари) – с поредно затягане на мерките и поставянето на България в страните с висок риск.
Всичко това вече е добре известно. Тези данни имат значение, ако искаме да преценим финансовата ситуация на конкретен имот или икономическа дейност в следващите 12 - 24 месеца или доколкото влияят върху неговата стойност. Тук няма да се фокусираме толкова върху тях.
И все пак, доколко те влияят на очакванията инвестиционната активност, оценката на секторния риск или моделите на инвестиции и управление на хотелите в бъдеще и какво означава това за професионалистите в отрасъла? Истината е, че едва ли с днешна дата можем да дадем категоричен отговор на тези въпроси, но ще опитаме да очертаем няколко ключови очаквания по отношение на новото строителство и инвестициите в хотели в България. Разбира се, с всички условности на основното неизвестно в уравнението: промяната потребителските предпочитания и навици – къде, кога и как ще вземем решение да пътуваме, как намираме място за настаняваме и кои канали на продажби предпочитаме.
Не трябва да пренебрегваме общата икономическа картина. Безпрецедентната подкрепа за икономиката дава резултат и изключителният спад през 2020 г. най-вероятно ще бъде последван от подобен темп на възстановяване. Търсенето на туристически услуги се срина не поради липса на желание или възможности хората да пътуват, а заради законови ограничения и здравните рискове. Намалението на икономическата активност беше последствие от тях. Това е предпоставка за растеж в сектора – но не навсякъде и по един и същ начин.
Знак за същото е, че цените за престой в хотел реагираха с малко – почти 90% от намалението в приходите от нощувки в София през 2020 г. се дължи на по-малко продадени стаи, само 10% - на по-ниската стойност на единица продажба. Всъщност цените са били изненадващо устойчиви на фона на предишния спад при глобалната финансова криза, когато намаленията и на обемите, и на цените имаха принос в спада на приходите.
Това не означава, че продажбите ще се върнат за всички едновременно, дори ако вирусът отшуми скоро. Много компании оставят служителите си да работят от разстояние, а планираното връщане в офисите тази есен може отново да бъде отложено или поне няма да се случи навсякъде. Ако служителите не са в офисите, няма да има и срещи лице в лице. Ако срещите и обученията така или иначе се провеждат в Teams или Zoom, няма да има смисъл да се пътува. Ако хибридните събития продължат да заместват големите конгреси, конферентният туризъм ще трябва да почака. Колкото повече даден пазар разчита на корпоративния индивидуален и групов сегмент на търсенето, толкова по-малко вероятно е да видим старт на нови проекти.
На другия полюс са хотелите, които разчитат на ваканционни туристи, и особено тези, които са ориентирани към местния или ключови регионални пазари като съседните на България страни. При условие че безработицата не се увеличи значително, а потреблението през 2020 г. беше изненадващо стабилно, тук единственото съществено ограничение ще е степента на контрол върху коронавируса. Най-нискорискови от гледна точка на предприемачите в това отношение изглеждат малки до средни хотели в предпочитани от българи дестинации, както и бюджетният сегмент – хотели извън най-големите курорти, както и в СПА и ски дестинации.
