Сгради

Green Pages June 2026: Bosco Verticale - „Вертикални корени – тайното ДНК на Милано“

Арх. Весела Вълчева-Макгий, директор пазарно развитие – Европа, GBCI Europe, LEED Fellow, LEED BD+C, BREEAM Int’l Assessor, DGNB Auditor, EDGE Auditor, vvaltcheva@gbci.org

GREEN BUSINESS CERTIFICATION INC. (GBCI) е дъщерно дружество на Американския съвет за устойчиво развитие (USGBC) и предоставя услуги за проверка на трети страни за LEED сертифициране и удостоверяване по целия свят, като същевременно фасилитира възприемането на зелени бизнес практики, насърчавайки глобалната конкурентоспособност и повишавайки ползите за околната среда и човешкото здраве. GBCI Europe е създадена в Мюнхен през 2017 г., за да обслужва екипи, ангажирани с LEED сертифициране в Европа чрез образование, техническа поддръжка, събития и популяризиране на системата.

Милано, Италия, месец май 2026. Нервно се разхождам напред-назад в Superstudio Più, една емблематична локация в Милано, когато става въпрос за дизайн, иновации и съвременна култура. Намираме се на годишната среща на европейската общност за зелено строителство, GBCI Europe Circle, провела се между 6 и 8 май 2026 г. Като директор „Развитие на пазарите за Източна Европа“ в GBCI за мен този годишен форум е много повече от поредица от презентации – той е пулсът на европейската зелена трансформация и тази година се намираме в най-големия европейски пазар за LEED – любимата Италия, където очаквам да интервюирам една от най-видните местни личности, архитект Стефано Боери, който самостоятелно създаде символа за зелена архитектура за целия свят.

Само че Стефано Боери закъснява. Дори до последния момент не сме сигурни дали архитект Боери ще се появи на живо, или ще се включи дистанционно от Венеция, защото е председател на управителния съвет на Венецианското биенале за девета година и събитието ни съвпада с деня на откриването. След отриващите коментари и поздравления първата сесия на нашия форум е разговор на сцената с Боери, а него го няма.

Тук да направя лирично отклонение и да кажа няколко думи за залата, в която се намираме. Необичайно за събития, тя е озарена от дневна светлина. Разположено на известната улица Via Tortona 27, в сърцето на креативния квартал Тортона, това пространство е историческо ядро на световноизвестната Седмица на дизайна в Милано (Milano Design Week).

Това, което прави Superstudio Più толкова специално – и защо беше перфектният избор за провеждането на GBCI Europe Circle 2026 – е неговата забележителна трансформация от индустриално минало към зелено бъдеще. Пространството притежава първия сертификат по LEED за исторически център за събития и доказа, че дори стари индустриални сгради с огромни обеми могат да отговорят на най-строгите съвременни стандарти за устойчивост.

Но да се върнем към Стефано Боери и темата, която имах удоволствието да обсъждам с него - „Вертикални корени – тайното ДНК на Милано“. В нарастващото напрежение, след около 5 кафета влиза мъж със сребърна коса, черни дрехи, качулка под непретенциозно сако и започват да ми шепнат – тук е, тук е, дойде лично. Поемам дъх, усмихвам му се и бързо превключвам, за да успея все пак да проведа един откровен разговор с човека, който буквално промени силуета на съвременната архитектура – Стефано Боери.

Да седиш срещу Боери означава да разбереш какво се случва, когато визионерският пламък срещне инженерна прецизност. Започваме разговора с това, че Боери е постигнал мечтата на всеки архитект – да реализира своята визия, да експериментира свободно и да създаде нещо трайно и символично. И като ще говорим за „Вертикални корени – тайното ДНК на Милано“, нека да разкажем малко за самия проект и за човека зад него.

Стефано Боери (Stefano Boeri) е едно от най-ярките имена в съвременната архитектура, а неговият емблематичен проект Bosco Verticale („Вертикалната гора“) в Милано буквално промени представата за това как могат да изглеждат модерните градове.

Проектът се превърна в световен символ на зеленото строителство и устойчивия урбанизъм. Ето защо този комплекс е толкова революционен.

1 / 3

2 / 3

3 / 3

Стефано Боери (Stefano Boeri) е едно от най-ярките имена в съвременната архитектура, а неговият емблематичен проект Bosco Verticale („Вертикалната гора“) в Милано буквално промени представата за това как могат да изглеждат модерните градове.

Концепцията зад Bosco Verticale

Завършен през 2014 г. в миланския квартал Порта Нуова, комплексът се състои от две жилищни кули (високи 111 и 76 метра). Вместо традиционните стъкло, стомана и бетон, които отразяват слънчевите лъчи и нагряват града, Боери облича фасадите в жива растителност.

Проектът е замислен като „дом за дървета, в който живеят и хора“. На кулите са разположени над 800 дървета (с височина между 3 и 9 метра), над 15 000 храста и близо 50 000 многогодишни растения и цветя. Растителността по кулите е еквивалентна на 20 000 квадратни метра (около 2 хектара) истинска хоризонтална гора, но събрана върху едва 1500 кв.м градска площ.

Защо е символ на зеленото строителство?

Bosco Verticale не е просто естетическа хрумка; комплексът функционира като самостоятелна екосистема и решава реални екологични проблеми на големия град:

1. Борба със замърсяването и CO₂

Растенията улавят фините прахови частици (PM10), произвеждани от трафика, абсорбират въглеродния диоксид и отделят значителни количества кислород. Те действат като естествен филтър на градския смог.

2. Естествена терморегулация (микроклимат)

Живата фасада предпазва сградите от суровите слънчеви лъчи през лятото, намалявайки температурата в жилищата и нуждата от климатизация. През зимата, когато широколистните дървета губят листата си, слънчевата светлина прониква свободно, за да затопля апартаментите. Това драстично намалява енергийния отпечатък на сградата.

3. Биоразнообразие в сърцето на града

Кулите привлякоха обратно в пренаселеното Милано десетки видове птици, пеперуди и насекоми, създавайки нова градска фауна.

4. Шумоизолация

Гъстата растителна маса абсорбира градския шум от близките улици и железопътни линии, създавайки тиха и спокойна среда за обитателите.

Инженерното предизвикателство

За да превърне тази идея в реалност, Боери работи в тясно сътрудничество с ботаници и структурни инженери. Предизвикателствата са значителни:

- Устойчивост на вятър: Дърветата бяха тествани във вятърни тунели, за да се гарантира, че няма да бъдат изкоренени при буря.

- Специални кашпи: Използвани са контейнери със специфична олекотена почвена смес и специални хидроизолационни мембрани, които спират корените да разрушат бетона.

- Поливане с мисъл: Сградата използва филтрирана сива вода (отпадна вода от мивки и бани) за напояване на растенията чрез автоматизирана капкова система.

Успехът на Bosco Verticale доказа, че архитектурата може не просто да вреди по-малко на природата, а активно да възстановява биосферата.

След Милано Стефано Боери лицензира и разви тази концепция по целия свят. Днес неговото студио изгражда подобни „вертикални гори“ в Нидерландия (Айндховен – първата такава сграда за социални жилища), Китай (Нанкин и Хуанган) и Кайро.

Отвъд Bosco Verticale: „Зелената мания“ (Green Obsession)

Питам Стефано как концепцията зад „Вертикалната гора“ се е превърнала от единичен, смел експеримент в Милано в глобално движение за градско залесяване. Боери сподели философията си за т.нар. Green Obsession – подход, който му донесе престижната награда UN SDG Action Award. Той подчерта, че интеграцията на биоразнообразието в градовете вече не е просто въпрос на естетика, а геополитическа и екологична необходимост.

Устойчивостта (Resilience) като новото ДНК на градовете

В контекста на основната тема на форума за 2026 г. - Forging Resilience, Боери обясни, че сградите трябва да се проектират така, че да устояват на климатичните шокове. Живите фасади не са просто украса, а щит срещу екстремните горещини, които усещаме все по-осезаемо в Европа.

Достъпност и социално зелено строителство

Важен акцент в разговора беше как живата архитектура може да стане достъпна за всички, а не само лукс за висок клас жилища (какъвто първоначално беше проектът в Милано). Боери даде за пример проекта си Trudo Vertical Forest в Айндховен (Нидерландия), който е първата вертикална гора, създадена изцяло като социално жилищно строителство с ниски наеми, доказвайки, че правото на чист въздух и досег с природата е универсално.

Сертификацията и новите стандарти

Като представител на GBCI (организацията, която управлява сертификацията LEED) не мога да не попитам за мнението на Стефано Боери дали намира стандарти като новия LEED v5 и таксономията на ЕС да помагат на инвеститорите и архитектите да измерват реалния екологичен принос на сгради с толкова сложна екосистема.

Самата аз разбрах наскоро, че Bosco Verticale е сертифициран и е получил официално LEED Gold още през 2014 г., непосредствено след завършването и официалното му откриване през октомври същата година. Питам Стефано защо са го направили – той ми отговаря скромно, че получаването на сертификата е било огромен успех за времето си, тъй като доказва, че сградата не е просто визуален експеримент с дървета по терасите, а инженерно оптимизирана структура.

Като цяло разговорът ни приключи с това, че бъдещето на градската среда изисква смелост – както от страна на тези, които чертаят сградите, така и от тези, които създават правилата за тяхната устойчивост.

Порта Нуова и устойчивото градско обновяване

Днес Bosco Verticale е перлата в короната на един много по-голям градски феномен – обновяването на квартала Порта Нуова. Зад тази мащабна трансформация стои визията на италианската компания COIMA, ръководена от Манфреди Катела.

Проектът стартира в началото на XXI век като съвместно партньорство между COIMA и американския гигант Hines, но впоследствие COIMA пое изцяло управлението и развитието на района. За реализацията му бяха привлечени над 25 международни и повече от 250 италиански архитектурни бюра (включително Сезар Пели, Стефано Боери и др.), превръщайки го в най-голямата строителна площадка в градски център в Европа по онова време.

Излекуване на „отворената рана“ на града

В продължение на повече от 50 години зоната на Порта Нуова (обхващаща три исторически, но изолирани квартала: Гарибалди, Варезине и Изола) беше изоставена индустриална зона и стара железопътна гара. Това беше огромно пустеещо пространство (brownfield), което разпокъсваше града, тънеше в разруха и създаваше усещане за несигурност. Обновяването буквално заши градската тъкан и свърза тези три квартала в едно цяло.

Архитектурен скок в XXI век (новият силует)

Преди Порта Нуова Милано беше известен основно със своята класическа, ниска архитектура, исторически дворци и катедралата "Дуомо". Проектът даде на града изцяло нов, модерен силует (skyline). Тук бяха построени UniCredit Tower (най-високият небостъргач в Италия, дело на Сезар Пели), пешеходният площад Piazza Gae Aulenti и разбира се, емблематичният Bosco Verticale. Това превърна Милано в глобална столица на съвременните дизайн и архитектура.

Модел за екологична устойчивост

Порта Нуова не е просто лъскав бизнес квартал, а световен пионер в устойчивостта. През 2022 г. той стана първият квартал в света, сертифициран едновременно с престижните стандарти LEED и WELL за общности (Community). Целият дизайн е подчинен на пешеходците – автомобилният трафик е изведен изцяло под земята, а в сърцето на квартала е изграден огромен обществен парк – Biblioteca degli Alberi (Библиотеката на дърветата), който действа като новия зелен дроб на Милано.

Икономически и културен катализатор

Трансформацията превърна Милано от традиционен регионален център в супердинамичен международен хъб за бизнес, финанси и иновации. Тук се преместиха централите на водещи технологични, финансови и модни гиганти. Районът се превърна в оживено денонощно пространство, привличащо милиони туристи и местни жители с културни събития, кулинария и зелени площи.

Вижте стaтиятa в бpoй 3/2026 нa cпиcaниe ГPAДЪT

Обратно нагоре ↑