Дипломен проект за преустройство на софийската кланица
Дипломен проект
Симеон Даскалов и Якуб Хафтка,
Технически университет - Берлин
Дипломни ръководители
Проф. Ян Кампсхоф и проф. Нани Грау
Би ми се искало да напиша цяла книга по темата. Посветена на сградата и нейната архитектура. Посветена на София и пъстрата, динамична столица, която не спира да расте. Посветена на потенциала, който имат градът, жителите му... всъщност възможността, която имаме всички ние да се грижим за пространствата, които обитаваме, и съответно един за друг. Но нека започнем отнякъде. Следващите редове са посветени колкото на един хипотетичен проект, толкова и на рационален анализ на рамките, в които той би бил реализируем.
История на кланицата и настоящо състояние
Намираме се в „Орландовци“. Точно срещу входа на Централните софийски гробища едно триъгълно парче земя напомня за някогашната индустриална и занаятчийска зона на столицата. Тази част от града, изградена в непосредствена близост до Сточна гара, е била функционално обвързана с железопътните линии. За производството на месо за София и околните населени места се отрежда място за нова модерна кланица.
Проектирана през 1928 г. и завършена през 1934 г., софийската кланица (по-късно месокомбинат “Родопа”) е една от най-модерните индустриални сгради в страната за времето си. Със стоманобетонната си конструкция, горното осветление и широката централна зала сградата комбинира технологичен напредък с функционално мислене. Централната ос на комплекса – разпределителният коридор, е обградена от пет кланици, складове, административни помещения, котелно, водна кула и други обслужващи обекти. Архитектурната организация следва радиална логика, при която целият цикъл на производството – от пристигането на животните до търговията – се извършва под един покрив.
След промените в страната от 1989 г. комплексът постепенно е изоставен. Части от сградите са демонтирани, унищожени или превърнати във временни складове. На мястото на архитектурна и индустриална последователност настъпва фрагментация. Днес теренът е до голяма степен обрасъл, замърсен и оставен на произвола на времето. Единствено нов логистичен център и току-що отворен супермаркет оживяват парцела, но подчертават разпокъсването на функциите и липсата на концепция за бъдещо градско развитие. Въпреки опитите за защита, включително обявяването на сградата за културна ценност през 2024 г. от Министерството на културата, тя продължава да се руши – бавно, но неотменно. Това подчертава не само загубата на материално културно наследство, но и липсата на координирана, прецизна и устойчива стратегия за преосмисляне на стари сгради с историческо значение.
1 / 2
2 / 2
Потенциал на сградата и парцела. Подход за постепенно развитие на проекта.
В контекста на постоянно разрастващия се град архитектурата е в постоянен процес на трансформация. Тази динамика не е нещо ново. Въпреки това днес тя се характеризира основно с технологичен напредък и с изключително високата скорост, с която се променя нашето ежедневие. В неолибералното общество това благоприятства процесите на събаряне и ново строителство. Но ако мислим отвъд „новото“, ще осъзнаем, че всичко е реконструкция. Разликата е в начина, по който подхождаме към съществуващото състояние.
Осъзнаването на ограничената природа на ресурсите на планетата ни и необходимостта от планиране на жизнения цикъл на градовете и сградите, които обитаваме, са ключови за изграждане на култура на препроектиране, преосмисляне и трансформация. Ако съществуващите сгради не се разглеждат просто като фон, а като отправна точка за архитектурни решения, се разкрива широко поле от проектантски, функционални, екологични и социални практики, които обогатяват градовете и съвместния живот в тях. Устойчивостта на социалните структури и колективната им култура бива съхранена и продължена.
Стратегия
Проектантският подход към кланицата не се стреми към бързо преобразяване или пълна реконструкция. Напротив, в основата на предложението стои идеята за постепенно развитие, в което се включват активно използване, адаптация и интегриране на съществуващите елементи. Вместо унищожаване на миналото се предлага процес на работа със съществуващото, който уважава историята на мястото и възприема разрухата и патината като материал за бъдещо проектиране. Процесът включва етапи на използване, почистване, ремонт, адаптация, преустройство и поддръжка. Всеки етап е отворен към участие на общността и към гъвкаво програмиране според нуждите на потребителите. Чрез тази стратегия се насърчават чувство за принадлежност, отговорност и устойчивост. Вместо приключен архитектурен жест сградата се разглежда като жива система, отворена към промените във времето.
В този подход проектантската роля е основно модерираща, авторството и естетическият почерк се подчиняват на респекта към съществуващата сграда. Архитектът е координатор, който предлага рамки за развитие, но не фиксира крайния резултат. Така се изгражда мастърплан без хронология – мрежа от възможности, която позволява намеси според икономическите, социалните и културните ресурси в дадения момент. Включването на временни намеси, работилници, събития и образователни програми създава динамика, която поддържа интереса към мястото и го прави част от градската култура.
Градоустройствени и архитектурни намеси
От градоустройствена гледна точка теренът на кланицата има стратегическо значение. Намира се между Централна гара, основни транспортни артерии и жилищни зони. Въпреки това днес той е физически и визуално откъснат от останалата градска тъкан. Представеният проект предполага интегрирането и препрограмирането на публичните пространства, създаване на нови пешеходни маршрути, отваряне към гробищния парк като зелена зона и изграждане на достъпен преход между индустриалното минало и съвременното градско ежедневие.
На архитектурно ниво основната интервенция е създаването на пространствени връзки между съществуващите зони. Предвиждат се нови отвори, проходи и визуални оси, които развързват твърдата структура и създават условия за нови програми – изложбени зали, библиотека, работилници, обществени кухни, образователни пространства. Една от залите е оставена почти без функция – „празна“, запълнена от растителност и светлина. Това е пространство на съзерцание, което обръща посоката – от нас към самото място.
Сърцето на сградата остава някогашният свързващ коридор. Липсващите врати и покрив биват добавени в практичен модерен стил, следващ семантиката на оригиналната архитектура. Някогашните тежки врати от стомана и стъкло биват интерпретирани в реализация от алуминий и поликарбонат. Малко и голямо крило правят отварянето и затварянето на пространството в различни сценарии на ползване достъпно. Прост метален покрив предпазва стоманобетонната конструкция на кланицата от дъжд и сняг, осветява и вентилира пространството естествено. Пейки, интегрирани в стените, релси по подобие на оригиналните и мобилни модулни подиуми допълват пространството функционално, позволявайки му да служи за събития, изложби и отворено през деня покрито градско пространство в различни констелации и големини. Дворовете – някога функционални пространства за по-ефективна кланична дейност – се превръщат в интимни вътрешни градини, които създават уют и усещане за човешки мащаб в контекста на голямата индустриалната сграда.
Вниманието е върху детайлите, а съзнателното запазване на патината и историята на пространствата е главна стратегия в подхода за преустройване на някогашната разпадаща се сграда. Обичайната практика на рушене, замяна и лъскав финален продукт отстъпва на внимателно почистване, поправка и допълнение, където има функционална нужда. Всичко се случва поетапно, с минимални средства, но с максимално уважение към духа на мястото.
Бъдеще и потенциална реализация на идеятa.
Предложената стратегия за кланицата в кв. „Орландовци“ не е завършен проект, тя е подход – начин на мислене за архитектурата като култура на грижа. Не се разчита на големи инвестиции или зрелищни резултати, а на внимателното взаимодействие между съществуващото и интервенциите, на хората и града, на гражданите и институциите. Фокусът е върху нови подходи и нови разбирания, излизащи извън обичайните двуполюсни действия: разрушавам - построявам; забранявам - разрешавам; продавам - купувам. По модел на реализации на други адаптивни проекти в Западна Европа - чрез комбинацията от холистичен подход и внимание към детайлите, се залага на дългосрочни структури на ангажираност и отговорност за обитаваната градска среда. Така стойността на проекта не е само в материалния продукт на готова сграда.
В процеса на поетапно развитие и ангажимент към градската среда проектът се противопоставя на идеята за привидно завършен, но реално деструктивен урбанизъм, основаващ се на бързи и чисто икономически мотивирани решения. Защото София не е само столица – тя е сцена на памет, труд, настояще и възможности. А кланицата – със своята история и потенциал – може да бъде не просто реконструкция, а нова глава в развитието на градската среда като място на общността с пространства за диалог, култура и съвместно израстване. Така градът и сградите, които обитаваме, възприемат реалната си форма не само на пасивен фон, а на активно място за живот.
Градът
03 Септември 2025