Първото впечатление от сградата на Гери е за голям стъклен кораб, който едновременно се слива с небето и разчупва в десетки отражения облаците, сред които плава. Това усещане се подсилва от стъпаловидното водно огледало в основата на сградата. Образът на кораба, порещ водните вълни, препраща към изначалната дейност на марката „Луи Вюитон“ – производството на пътнически чанти и куфари.

Смела до налудничавост, оригинална, сградата още с построяването ѝ през 2014 г. се превръща в легенда, подобно на друга иконична сграда на същия архитект – музея „Гугенхайм“ в Билбао. И тук липсата на прави ъгли, вертикали и хоризонтали, на класическа симетрия е допълнена от прозрачни и огледални повърхности. Цялата фасада е окачена конструкция от 3500 стъклени панела, които правят силуета на сградата някак неуловим и безплътен.

Въпреки вълнението от срещата с работата на Гери основната причина хиляди хора да се стичат тази пролет към фондация „Луи Вюитон“ е изложбата на Дейвид Хокни. Роден през 1937 г. в Англия, той завършва Кралската академия по изкуствата в Лондон през 1962 г., като още тогава става разпознаваемо лице на британската попарт сцена. Следват дълги периоди в Съединените щати, в Париж, в английската провинция, в Южна Франция – всяко място оказва отчетливо влияние върху стила и темите в неговото изкуство.

Настоящата изложба показва 400 произведения, които на практика обхващат цялата му дълга художествена кариера. Тя носи лаконичното име „David Hockney 25“ – заради фокуса върху последните 25 години от творчеството на художника, когато той с ентусиазъм открива новите технологии. Това обаче не е съвсем точно – изложбата преминава старателно през всички важни етапи от неговото изкуство. Тя е мащабна и всеобхватна ретроспектива, в която Хокни е представен като страстен художник, който изпитва огромно удоволствие от рисуването на всичко, което го заобикаля.

Разположена на четири етажа, изложбата започва своя разказ от самото начало – от първите години в изкуството, когато като съвсем младо момче Дейвид Хокни рисува портрет на баща си. Показани са творби, създадени през 50-те години на XX век, когато на Запад водещ стил е абстрактният експресионизъм – течение, с което Хокни не успява да се свърже заради пиетета си към човешката фигура и вълнението от реалността, без която още рано осъзнава, че не може.

За повечето хора името на Дейвид Хокни провокира образа на иконичните „басейни“ – своеобразен портрет на артистичните квартали на Лос Анджелис от 60-те години. Трептящата синя вода, заобиколена от пейзаж в ярки цветове и небето на вечното калифорнийско лято. Киноситуация, която фокусира вниманието върху взаимоотношенията между двете мъжки фигури – едната плуваща, другата стояща край басейна. Анонимни и мълчаливи, те са в сложна връзка, която изкуствоведи и критици многократно са интерпретирали.

Следват и други периоди. Връщането в Йоркшир, в английската провинция, е ознаменувано от голяма зала с пейзажи, проследяващи жизнения цикъл на природата около него – цъфтежът и листопадът на дървета и храсти. Френският период, прекаран в къща в Нормандия на брега на морето, съвпада с годините на COVID-19 – времето, в което Хокни открива дигиталното рисуване.
През последните години много се говори за тази дигитална живопис. Познат като класически художник, на 72-годишна възраст Дейвид Хокни започва да рисува първо на iPhone, а по-късно и на iPad – факт, който променя стила му, прави го по-динамичен, иновативен и разнообразен, но същевременно го запазва ярък и разпознаваем. В изложбата са включени голяма част от тези творби, създадени по дигитален път – рисунки, но и фотомонтажи, в които играта с перспектива и гледната точка на зрителя е водеща.

В този период, белязан от пандемията, иначе свикналият на уединение художник изпраща на приятелите си дигитални рисунки, за да повдигне духа им. Неизменно върху тях стои надписът:

Do remember they can’t cancel the Spring.
„Запомни: те не могат да отменят пролетта.“

Този надпис днес грее с неонови букви на фасадата на сградата на фондация „Луи Вюитон“, за да вдъхне оптимизъм и вяра в безграничната сила на природата и изкуството.

Вижте статията в брой 2/2025 на списание ГРАДЪТ lifestyle