Сграда AMALIA

Кои са столичните зони, които определяте като средно- и далекоперспективни от гледна точка на развитието на системата на обитаване на София?

Традиционно „далекоперспективните“ планове почти никога не се реализират. За да се случат подобни планове, е необходимо изграждането на стратегия, подплатена със съответния експертен капацитет, финансов ресурс и най-вече политическа воля за приоритизиране на проблема от страна на управлението на Столичната община. За съжаление, и гражданите, и бизнесът страдат от липсата на това. Ние, участниците в инвестиционния процес – предприемачи, проектанти, строители – планираме в по-кратък хоризонт. На мнение съм, че не е необходимо да се фокусираме върху развитие на нови далекоперспективни зони на София, които се нуждаят от изграждане на инфраструктура, преди да преструктурираме и усвоим ефективно свободните зони в съществуващите квартали на града – например бившите научно-промишлени зони (НПЗ), както и територии от структурираните жилищни комплекси, в които се процедират (за съжаление, изключително бавно) цялостно кварталнозaстроителни планове.

Например в "Люлин" от години се одобряват планове на няколко микрорайона. Този за „Люлин 1“ е стартиран преди 14 години и още не е ясно кога ще бъде приключен. Част от територията, която обхваща, в момента представлява пустеещи поляни. А до тези поляни има изградени булевард, метро, училище, детска градина – налична инфраструктура, която не се използва ефективно. В същото време пазарът се нуждае от нови жилища и задоволяването му води до уплътняване на вече изградените и функциониращи квартални структури.

В тази връзка надеждите на всички ни са администрацията да приоритизира и ускори приемането на тези цялостни кварталнозастроителни планове, каквито са заявките и в лицето на новия зам.-кмет по направление „Градско планиране и развитие“. Това са територии в рамките на съществуващите квартали, които в повечето случаи са инфраструктурно добре осигурени, а същевременно не натоварват градската среда в съществуващите жилищни квартали и не предполагат наличие на конфликт на интереси между нови и стари обитатели, който е все по-характерен в последните години.

Сграда LINKOLN LEGACY

Как оценявате съвременната жилищна архитектура като основни тенденции и какви са днес основните изисквания на модерния градски обитател?

Тенденциите в промяната на жилищната среда са едни от най-бавно случващите се в живота на модерния човек. Под „модерен“ разбирам човека в периода от началото на модернизма преди близо сто години до наши дни. Това се дължи на здраво устоялите навици и убеждения, но преди всичко на факта, че в дома си човек удовлетворява основните си физически и духовни потребности, които са почти неизменни през поколенията. Ако направим сравнение например с развитието на транспорта, ще видим, че за последните сто години модерният човек в нашата столица буквално е слязъл от файтона и велосипеда и се е качил на автомобил (вече и електрически), на влак, трамвай, метро и самолет. В същото време добре изпълнените преди сто години жилищни сгради в центъра на София продължават да бъдат обитавани и търсени на пазара. Някои от тях дори имат автентични работещи асансьори, разположени в окото на широките стълбища и комфортни общи части.

Основното, което се откроява в последните няколко години, е, че съвременният обитател се нуждае от повече лично пространство в рамките на семейния дом. Социалните мрежи и дигиталните средства за комуникация му дават възможност да бъде в постоянна свързаност и дистанционно общуване със социалната си среда извън дома. В това си общуване всеки член от домакинството има нужда по-често от уединение и съответно от повече пространство. Много хора вече работят от вкъщи. Тези промени налагат необходимостта от по-просторни жилищни пространства. Това се отразява в новите проекти – чрез увеличаване на площите в помещенията и чрез съвременни фасадни решения, осигуряващи повече светлина и визуална връзка с външната среда, а от там до усещане за още повече простор. Търсят се също комфорт и качество на средата извън границите на собствения дом – в общите части на сградата, в прилежащите пространства и в квартала като цяло. Все по-голямо значение при избора на жилище съвременният млад наш съгражданин придава и на естетическите качества на фасадата. Налагат се и технологични решения, допринасящи за комфорта на обитаване – подово отопление, вентилируеми фасади, вентилационни системи с рекуперация и др. Разбира се, всичко това се случва не само поради завишените нужди, но и заради нарасналите възможности на хората в последните години.

А как вие се стремите да отговаряте на тези изисквания?

Чрез правилната концепция на проекта и чрез строителната технология.

На първо място – още с избора на парцела в предпроектното проучване търсим решение, при което чрез повишаване на височината на сградата да формираме по-малко петно на застрояване, което е предпоставка за функционална планировка, осигуряваща просторни и най-вече по-светли помещения. Чисто геометрично, при по-малкото петно съотношението периметър (фасада) към площ е винаги по-голямо, т.е. на единица жилищна площ се полага повече фасада (светлина). Например една средностатистическа шестетажна сграда с осем жилища на етаж разполага с четири ъглови жилища с ъглово осветени от две фасади дневни и четири жилища с вътрешно разположени, дълбоки и тъмни дневни. Ако същата разгъната застроена площ се разпредели в дванадесет етажа, то на етаж ще има само по четири жилища и тогава всички ще бъдат с ъглови, светли и комфортни дневни.

И напротив – ако шестетажната сграда е в свързано застрояване с два калкана, дневните на всичките ѝ жилища са тесни, дълбоки и тъмни – просто две от фасадите на сградата са отнети. Това е причината да не развиваме проекти при свързано застрояване, както и винаги когато сме в зона Жк и Смф, да правим изменение на плана с цел осигуряване на максимална височина, която да ни позволи планировка, даваща възможност за по-висок комфорт на обитаване – пространство и светлина.

В повечето от сградите, които сме построили и които в момента развиваме, всички дневни на тристайните апартаменти са или ъглови на две фасади, или са с широката си страна към фасадата, т.е. и дневната, и трапезарната част са на фасада и са осветени. Например завършихме преди няколко години проект, който се състоеше само от тристайни жилища, общо 48 на брой. Дневната на всяко жилище беше с фронт 8 метра на южна фасада с гледка към планината. Предвид че максималната разгъната застроена площ за всеки парцел е конкретно фиксирана спрямо параметрите на ОУП на София, усвояването ѝ в по-висока застройка води и до много други предимства: по-малки етажни коридори, по-малък брой жилища на етаж, по-голяма светла височина на жилищата – отново простор и светлина.

По-малкото петно на застрояване дава възможност за по-ефективни решения при удовлетворяване на изискванията за паркиране, озеленяване и достъпна среда, осигурява повече площ за публичен достъп в ландшафта, по-широки пространства между сградите, визуални коридори и пластичност в силуета на улиците и града.

На второ място, след като сме осигурили основната предпоставка за комфортна среда – пространство и светлина, надграждаме с технологични средства в строителството – алуминиева дограма, подово отопление, вентилируема фасада и др. Също така все повече фокус отделяме на качествени пространства и материали в общите части и в околната среда около сградата.

Сграда NOBELA

За финал, кои са реализираните референтни проекти на AVATON, които са емблематични за вашия почерк, и ако е възможно, да покажем на читателите в приложена към интервюто галерия?

AVATON е компания в процес на развитие и разрастване. Стремим се с всеки следващ проект да надграждаме постигнатото с предходните. Не искам да категоризирам който и да е проект като емблематичен, понеже това би ни поставило граници за следващите такива. Всеки проект има собствена логика и път на развитие в контекста на уникалните си параметри: среда, ниво на пазара, профил на купувача и др. Но при изграждането на проекта следваме ясни и неотменни принципи. Първо се решава функционалността в контекста на споменатите приоритети до степен, че всяко жилище да отговаря на всички условия. В тази връзка имаме отлична обратна връзка от пазара относно правилния ни подход. Многобройни са случаите, в които клиенти и посредници са споделяли откровено и въодушевено, че доброто разпределение е това, което ги мотивира за покупка. Имали сме и много клиенти – колеги архитекти, които, учудващо, въпреки покупката на зелено не са пожелали да преместят и една стена спрямо проекта.

Допълнително оптимизираме планировката по отношение на конструктивна ефективност и съответно нисък разход за изпълнение. След което отделяме достатъчно фокус върху пространствената композиция на фасадата, така че тя да подкрепи и изяви вътрешната функционална структура. Накрая подбираме материали, растери и цветове като средства за постигане на контраст, ритъм, редуване и симетрия там, където е необходимо. По този начин всяка сграда има собствен генезис, развитие на проекта и в крайна сметка индивидуален облик. Не търсим самоцелно сходни фасадни решения и типизирани похвати в проектите на отделни сгради. Всеки проект на AVATON е без компромиси във функционалността на жилищата, но със собствен и отличаващ се външен образ и фасадна стилистика, което е може би емблематичното в нашия почерк.

Вижте cтaтиятa в бpoй 2/2026 нa cпиcaниe ГPAДЪT