Преди да обясним ползите, трябва да обясним какво е зелено строителство, като аз го дефинирам в два подхода - активно и пасивно.

Под активен подход визирам различните сградни инсталации, които се внедряват към вече построената сграда, като фотоволтаици, соларни панелни, термопомпи и други. Тези практики са добре познати от нас и лесно приложими, защото са готови системи, в които проектантът/изпълнителят следва конкретно ръководство.

Под пасивен подход не следва да разбираме нискоенергийни къщи (с малко потребление на енергия) и пасивни къщи (с нулево външно потребление на енергия), а нулеви или нисковъглеродни материали, вложени в конструкцията на сградата, както и в нейните довършителни работи, за да постигнем сграда с минимален въглероден отпечатък, и тук за многоетажно строителство безспорен лидер е дървесината. За сравнение (средно аритметично) замърсяването при производство е бетон = 410 кг/м3 СО2, метал = 1850 кг/м3 СО2, за дървесина - 800 кг/м3 СО2.

За да разберем как 1 м3 дървени греди/колони са с отрицателни стойности на въглерод, трябва първо да разберем, че дървото като строителен материал улавя и съхранява въглерод - средно 1 тон CO2 при 1 м3 дървесина. При самото производство обаче на дървени греди, колони или плочи (средноаритметично) природата се замърсява с 200 кг CO2 и така +200 – 1000 = -800 кг CO2 стигаме до отрицателни нетни емисии.

Отделно всеки опитен проектант знае много добре колко повече може да постигне като общи резултати с 1 м3 дървесина спрямо другите материали, защото дървото освен като добър конструктивен материал, добър изолационен материал има много разнородни приложения (акустика, декор и др.).

Зелените политики в развитите страни (като данък въглеродни емисии и облекчения, касаещи т.нар. CSR - корпоративна социална отговорност) в последните години мотивират много нови офис и обществени сгради да бъдат построени именно от дърво.

Не вярвам скоро публичният сектор в България да успее да наложи такива зелени политики и практики в страната, но се надявам в най-скоро време обществените поръчки за проектиране и инженеринг като цяло да наложат голям фокус върху зелените решения и те да станат важен критерий за оценка при избора на изпълнител. Това ще бъде един добър пример за обществото и за бизнеса, който те да последват.

Лекото тегло на дървото облекчава логистиката и конструкцията

Практическите ползи са също малко познати на обществото. Едно от основните предимства на дървото е лекият собствен товар спрямо бетона и метала. Чудесен пример е един от текущите проекти, по който работя като консултант към ЩРАБАГ – изграждане на нов терминал за летище в град Яши – Румъния, където производството с логистиката са голям фактор. Проектът има 120 сглобяеми стоманобетонни колони, като всяка от тях тежи 54 тона. Това голямо тегло не позволява един камион да носи повече от 1 колона, което вследствие прави 120 камиона/курса за доставка само на колоните до обекта. Същите тези колони, направени от дърво, ще са само с една идея по-оразмерени, но преносими само с 15 камиона. Бетонът тежи средно 8 пъти повече от дървото и оставям математиката на вас, 120 камиона срещу 15 камиона като организация, време и най-вече гориво – един от големите замърсители на природата.

Лекото тегло на дървото не облекчава само логистиката и работата на обекта, но и самата конструкция. Дървените сгради се нуждаят от много по-малки сградни основи вследствие на олекотената конструкция, което е също една важна практическа полза.

Инженерните дървени продукти могат да се произвеждат с голяма прецизност - до 2 мм толеранс, близка до тази на метала, но за разлика от метала при допусната грешка дървото може да се обработи с подръчни материали и на самия обект, което създава огромна свобода за действие.

Други практически ползи на дървото спрямо метала са неговите добра енергийна ефективност и пожарна устойчивост - други две много сериозни теми, които заслужават цяла отделна статия.

Дървените многоетажни сгради имат повече добавена стойност

Финансовите ползи са нож с две остриета. Една дървена многоетажна сграда към днешна дата е по-скъпа от една стоманобетонова сграда дори и в развитите страни, където има добре развита конкурентоспособна индустрия, но това не значи, че няма финансови ползи. Обикновено дървените многоетажни сгради имат повече добавена стойност и тяхната цена на квадратен метър е по-висока от тази на сгради с други материали. Отделно в 19 европейски държави има вече такса въглеродни емисии, като тази в Швеция е €116.33 за 1 тон. Съответно при спестени 500 тона въглеродни емисии за средно висока етажна сграда, построена от дърво, вашата инвестиция трябва да получи финансово облекчение от 500 х 116.33 = 58 165 евро.

Важно е да разберем, че от нас зависи докога дървените сгради ще са по-скъпи от конвенционалното строителство, както е и при електрическите коли. В една пазарна икономика, където цените се определят на база търсене и предлагане, е много важно да подчертаем, че при ръст на търсене ще се създаде повече предлагане и така крайната обща цена за дървените сгради може да падне до ниво на конвенционалното строителство.

BREEAM и LEED дават също по-висока оценка на дървени сгради

Маркетинговите ползи са по-разпознаваеми, като те могат да бъдат както социални, така и рационални.

За „социална обвързаност" можем да говорим в контекста на корпоративната социална отговорност (CSR) като актуален маркетингов подход към потребителите. Зелените сгради и съоръжения, направени от дърво, са социалната отговорност на инвеститора/работодателя/публичния сектор. Така те могат да изградят обществено доверие и чувство за съпричастност сред своите служители/партньори. Тази социална отговорност именно към въглеродните емисии и глобалното затопляне привлича много голям брой последователи, които искат да направят по-иновативна и по-зелена своята бъдеща инвестиция.

Рационално погледнато, международно приети сертифициращи дружества за оценка на сгради като BREEAM и LEED дават също по-висока оценка на дървени сгради от тези от бетон и метал, което автоматично води до продукт с по-висока добавена стойност, което служи също за маркетингови цели.

- Какви са в резюме възможностите на дървото за реализация на масивни и високоетажни сгради - като налични системи, материали и технологии?

- След застоя по време на индустриалната революция (когато стоманобетонът и металът процъфтяват) инженерните дървесни продукти изживяват своя ренесанс, като напредъкът през последните 30 години е колосален, особено след откриването на CLT в Австрия и Германия през 90-те години. В момента имаме безброй материали, системи и технологии, като догонващ момент е тяхното сертифициране.

Като строителни системи може определим три вида - паянтова, скелетна и масивна.

- Паянтовата система е добре позната сред българските проектанти и съществува от векове, както и скелетната, но след популяризиране на слепените греди/колони - glulam, скелетната система достига неизмерими възможности, сходни на металните конструкции. Новата дървена система е масивната – CLT, която е по-млада от повечето практикуващи архитекти към днешна дата. Тук е важно да подчертаем, че чисто конструктивно повечето сгради в практиката са в комбинация от няколко системи.

За пример - 5-етажна жилищна сграда може да се изпълни с всяко решение и водеща при избора ще е типологията на местния пазар. В Скандинавия, родното място на панелните блокове (не в Русия), работната ръка е много скъпа и там е удачно да се построят 5 етажа с масивна конструкция. Големите панели от дърво биват поставени с механизация за кратък период от време и сградата е готова. Същата 5-етажна сграда в България е по-рентабилно да се построи от смесен тип, взимайки елементи от скелетна и паянтова система, поради по-евтината работна ръка.

Чисто конструктивно трябва да се знае, че паянтовата и скелетната система се оразмеряват като статическа определима схема, докато масивната може да се изчисли и като статическа неопределима. В допълнение, подовете на паянтовата и скелетната система работят основно еднопосочно, докато при масивната – двупосочно. По същата логика вертикалните шайби при паянтова/скелетна система се решават посредством разпънки или Х-връзки, докато при масивната система самата CLT стена работи двупосочно като шайба.

С този малък жилищен блок облекчаваме планетата със следното:

Спестени 40 тона СО2 от:

- 120 м3 по-малко бетон - > 120 х 0.4 = 30 тона СО2

- 20 тона по-малко армировка - > 20 х 0.5 = 10 тона СО2

Съхранени 60 тона СО2 от:

- 60 м3 дърво = 60 тона СО2

Нетно количество спестени СО2 емисии - > 60+40 = 100 тона СО2 при оскъпяване с 8% спрямо конвенционално строителство.

- Какво е развитието на този тип строителство в напредналите пазари и каква е вашата прогноза за България?

- В развитите страни дървените сгради са много ценени, защото хората са разбрали тяхната важност и полезност в дългосрочен план.

В България хората гледат на дървените сгради като проблем, не като възможност, но се надявам с моя проект и с подобни статии да постигнем осъзнатост сред по-голяма аудитория, съответно повече сгради от дърво за една по-зелена планета.