Арт комплекс в Нанчанг, Китай

Проектът се намира в град Нанчанг, Китай, и представлява многофункционален арт център. Той е от изключителна важност за града, като в момента на дневен ред са последните детайли по завършването му. Предстои да бъде открит в края на тази година. Проектът е със смесени функции: художествена галерия, арт търговски център, пространство за творческо студио, зона за социални клубове, хотел, магазини, библиотека, конферентна зала и други. Посетителите могат да усетят артистичната концепция в цялото пространство – фасадите наподобяват произведение на изкуството, като основният фокус е върху главната фасада. Там проектирахме китайското щастливо число 8 в огромни размери, което беше голямо предизвикателство за нашия екип.

Връзката между двете фасади е яркочервена повърхност, която символизира боята, с която художниците рисуват своите картини. За целта проектирахме сложна пространствена метална конструкция, която строителите изпълниха безупречно. Когато слънцето залезе точно на това червено петно, посетителите ще могат да видят прожектирани с интерактивни технологии добавени реалности.

Този дизайн е плод на дълъг път и много усилия. Заедно с Арт комплекса в Донгуан са от този тип проекти, които дори в Китай изискват по-голям период на строителство и множество сложни технически решения, за да станат реалност. Специфичното на мащабните иновативни проекти с големи бюджети е, че изграждайки ги в голям отрязък от време, рисковете да не се осъществят заради потенциално форсмажорни обстоятелства са големи. Много са примерите на страхотни и високобюджетни проекти, които се спъват по трасето, например Олимпийският стадион в Токио по проект на Заха Хадид или Операта в Сидни, която, преди да стане забележителност на града, е имала грандиозни проблеми по време на строителството. За радост Арт комплексът в Нанчанг въпреки ковид ерата е към своя успешен край.

- Какви са особеностите на вашата работа като архитект в Китай? Как се оценяват образованието и опитът от България?

- В Китай има неща в процеса на работа на един архитект, коренно различни от България и Европа, но има и пълно припокриване в други. Например в Китай земята е на държавата и преди да започне строителство, инвеститорът, който желае някой парцел, трябва да докаже, че ще направи добър проект. Чак след като защити идеята си, може да му бъде даден на концесия желаният от него имот. За целта инвеститорът се обръща към архитект за направата на идеен проект, който се защитава на презентация в общината - пред партийния секретар, кмета, главния архитект и общински съветници. По същество е дълга и обстойна презентация на идейния проект, която правя с моя екип, а държавните органи дават евентуални препоръки. В крайна сметка се разрешава концесия за N на брой години.

Понякога презентацията продължава цял ден, а винаги преди това има ВИП посрещане от държавните органи с ескорт от автомобили, обиколка на важните забележителности, на съответния град. След презентацията следва официална вечеря с всички официални лица, където част от задачата на архитекта е да яде и пие, да ги наречем, „екзотични“ храни и напитки, така се навлиза в дълбочина в местните особености. Чак след тези етапи можем да започнем проектиране в работна фаза за разрешение за строеж.

За предварителното одобрение на бъдещия проект архитектът е жизненоважен. Презентирал съм по този начин всичките ми проекти и мога да ви разкажа куриозен случай, който пък показва друга особеност в процеса. След презентацията на идейния проект за Арт комплекса в Нанчанг той бе приет единодушно и без забележки от общината. Концесията беше разрешена и тогава кметът ме попита дали, ако желаният от нас парцел, който беше в трапецовидна форма, стане правоъгълен, това няма да помогне за по-добре организирано околосградно пространство. Аз отговорих положително. Тогава кметът се обади в градоустройствения отдел, откъдето изпратиха човек с кадастралната подложка и ми казаха: „Начертайте го, както ви харесва.“ Мислейки, че това е шега, изправих наклонената регулационна линия на едната улица, за да се получи правоъгълник. За мое голямо учудване 15 минути по-късно въпросният чертеж се оказа подпечатан и подписан от кмета и главния архитект. На практика направихме ПУП план за регулация за 15 минути. Процедура, която в България ще отнеме шест месеца до една година. Доверявайки ми се, те промениха улица, инфраструктура, тротоари с цел да се подобри проектът, който е важен за общината.

Друг подобен случай бе при презентацията на Арт комплекса в Донгуан. Дизайнът толкова много се хареса на общината, че при разрешена кота корниз от 30 метра в процеса на презентацията я вдигнаха с 20 метра, или общо на 50 метра.

Тези примери илюстрират как архитектът заема изключителна важна роля в процеса още от самото начало, за да може въобще да се реализират инвестиционните намерения.

Друга съществена особеност е, че липсва така наречената техническа фаза на проекта. Включена е спомената идейна фаза, последвана от работен проект, в който се указват детайлите до последното винтче, както и всеки материал, цвят, мостра, които минават през одобрението на архитекта. Процесът е изключително професионален с включен проект мениджмънт, подобно на САЩ и Западна Европа. Това не е изненадващо, защото Китай е втора икономическа сила в света, а нормите им за проектиране са микс от тези в САЩ и Европа, примесени с местни особености.

Китайците не са импровизатори и хора с фантазия по природа и затова имат нужда да видят нещата в детайл, който после без никакъв проблем да пресъздадат на строежа. Всичките ми изпълнени проекти са по-хубави в завършен вид спрямо визуализациите им заради мащаба. По време на строителството няма импровизации, както се случва често в България, последвани от хиляди преработки по време на строителството с прословутия член 154.

Всичко е обмислено и после само се действа. Разбира се, случват се и някои не особено приятни обстоятелства за архитекта - например сроковете за проектиране често са нереално кратки, много по-кратки от тези у нас. 18-часов работен ден е нещо обичайно, всичко се случва на бързи обороти, а мащабите на проектите са огромни. Усещането е сякаш караш лек автомобил и изведнъж се озоваваш в кабината на болид от Формула 1, всичко върви на висока скорост, с най-високите технологии, но ти трябват и умения, за да успееш да финишираш.

Подготовката от образованието и опитът в България са достатъчни за начало, но след това трябва да подобриш уменията и знанията си, особено когато става въпрос за работни детайли, строителни конструкции, работа с бюджети и въобще в частта практичност на знания и умения.

В България образованието не е достатъчно практично насочено. Учихме като студенти Наредба 5 и ЗУТ, които никой не ни представи със страст, нито ни обясни, че са жизненоважни в практиката, бяхме на посещение на няколко строежа и до голяма степен тук приключва всичко.

Това, което младите архитекти трябва да разберат, е, че проектирането е процес, който се извършва, за да се построят физически сгради, работещи безпроблемно във времето, подобно на машини, имащи за цел да подобрят стандарта на хората. Архитектът не е художник, който рисува картинки за украса на десктопа на компютъра. Но всичко се учи в движение, стига да имаш желание.

Що се отнася до архитектурни норми за проектиране - не съм имал никакъв проблем с опита ми от България. Архитектурата е международен език и когато обичаш професията си, детайлите на процесите в различните държави се научават бързо, особено при наличието на стимул и среда, в която имаш потенциала да оставиш значима следа.

Друга любопитна особеност са сериозните разлики между строителните норми в Северен и Южен Китай във връзка с коренно различния климат. Пожарните норми също са много по-тежки от тези в България с оглед големия трафик от хора в страната. Това са все неща, които с опита ми от България научих рутинно в движение в Китай.

Арт комплекс, Донгуан, Китай

Проектът се намира в град Донгуан, провинция Гуандун, Китай. Това е вторият ми проект в строеж на многофункционален арт център. Той също е в партньорство с клиент, инвестиращ в големи комплекси, свързани с изкуството, по примера на Гугенхайм музеите. Проектът включва художествена галерия, търговски център за изобразително изкуство, училище по изкуства, ресторанти, ателиета, магазини, конферентна зала и други. Предвидено е да бъде с обща площ повече от 60 000 кв.м, а строителните дейности по него започнаха през 2018 г. Проектът е на естествен полуостров, който поради спецификата на почвата беше наводнен 60%. На първия етап на строителните работи полуостровът бе отводнен, укрепен, подсилен и дрениран, като са изпълнени и 998 пилота до здравия почвен пласт, които носят сградата. Подземният етаж е завършен, също и частично грубият строеж до втория етаж. Концепцията ми за този проект представлява пластично подредени кубистични елементи със зелени покриви, които са „опаковани“ със сложна, пространствена, бяла скулптурна повърхнина - препратка към хартията, създадена в Китай. С този дизайн търся връзката между история, традиции, авангардизъм и изкуство.

Главната фасада, наподобяваща хартиен лист, ще бъде изградена от метална носеща конструкция и над 2400 бели, алуминиеви панела, всеки триизмерно формуван и с различни размери. Освен естетична функция, с оглед че обектът е разположен на полуостров, на кръстовище на 2 реки, фасадата ще има и интерактивни функции - на нея ще се прожектират реклами, видеа и картини от текущите изложби в галерията. При оформянето на повърхнината в процеса на проектирането тя е калкулирана освен естетически и конструктивно и така, че да отговори на изискванията на китайския фън шуй. За целта се консултирах със специалист, което спомогна тя да бъде оформена така, че съгласно фън шуй енергиите от реките да се насочват и да се плъзгат плавно без съпротивление по нея.

- Как се променят изискванията към жилищата в постковид епохата? А към съвременните офиси?

- Променят се значително. Миналата година проектирах комплекс в град Чанша, който беше проект от нов тип, съвместяващ на едно място всичко - търговски площи, жилища, офиси, развлекателни зони. Затворен комплекс, миксиращ в себе си всичко необходимо за човека - от работата до удоволствията. В последните години доста офис сгради в Китай и особено в Хонконг се трансформираха в жилищни. Добавената стойност на жилището се повиши по простата причина, че в него можеш и да работиш. Оттам естествено се повишиха и цените на имотите.

В Китай офисът е изключително важен, много по-важен в сравнение с България. Той е лицето на всяка компания, което има и историческа обосновка. Дори за да регистрираш фирма, е необходим физически офис, а не просто адрес, както е у нас. Преди ковид ерата в Китай да работиш от вкъщи беше абсолютно немислимо. По време на ковид ситуацията много хора започнаха да работят от дома си, което беше малка революция.

По отношения на офис сградите изискванията са много по-завишени в сравнение с България. Термини като „зелена“ енергия“, „умен дом“, които често у нас се използват само в писмен вид, като тренд, който не ни касае кой знае колко, в Китай са реалност.

Физическият офис в Китай ще бъде заменен от „хоум офис“ много по-трудно в сравнение със западния свят, но дори и там имаше сериозни промени в тази посока. Много бързо се създадоха аналогични приложения на Zoom за конферентни връзки. Използването на такъв тип приложения беше немислимо допреди няколко години, когато дори за една едночасова среща съм летял с четиричасов полет.

Зала за електронни спортове – Чънду, Китай

Тази зала за електронни спортове е завършена през 2016 г. в град Чънду, Китай, един от най-големите градове в страната. Проектът се простира на 26 000 кв.м. В залата се провеждат гейминг състезания с публика, събития в IT индустрията, обучения и др. Концепцията ми за този проект са ритмично подредени обеми, създаващи чрез пластичност илюзията за движение. Така оформеният екстериор преминава и в интериорния дизайн. Това е специфичен подход, който аз и моят екип предприехме в този проект. По този начин създадохме усещане за танцуваща структура и ритмична сграда, пълна с живот.

Важна част от концепцията на спортния център е големият рекламен надпис на главната каменна фасада, който е като съвременна интерпретация на барелеф. Той е изграден със сложна метална конструкция и каменна облицовка. Надписът е запазената марка на сграда и вече е част от силуета на нощен Ченду. Изградени са и множество ресторанти, кафенета и магазини, които насищат площадното пространство около сградата.

- Как се променят изискванията към жилищата в постковид епохата? А към съвременните офиси?

- Променят се значително. Миналата година проектирах комплекс в град Чанша, който беше проект от нов тип, съвместяващ на едно място всичко - търговски площи, жилища, офиси, развлекателни зони. Затворен комплекс, миксиращ в себе си всичко необходимо за човека - от работата до удоволствията. В последните години доста офис сгради в Китай и особено в Хонконг се трансформираха в жилищни. Добавената стойност на жилището се повиши по простата причина, че в него можеш и да работиш. Оттам естествено се повишиха и цените на имотите.

В Китай офисът е изключително важен, много по-важен в сравнение с България. Той е лицето на всяка компания, което има и историческа обосновка. Дори за да регистрираш фирма, е необходим физически офис, а не просто адрес, както е у нас. Преди ковид ерата в Китай да работиш от вкъщи беше абсолютно немислимо. По време на ковид ситуацията много хора започнаха да работят от дома си, което беше малка революция.

По отношения на офис сградите изискванията са много по-завишени в сравнение с България. Термини като „зелена“ енергия“, „умен дом“, които често у нас се използват само в писмен вид, като тренд, който не ни касае кой знае колко, в Китай са реалност.

Физическият офис в Китай ще бъде заменен от „хоум офис“ много по-трудно в сравнение със западния свят, но дори и там имаше сериозни промени в тази посока. Много бързо се създадоха аналогични приложения на Zoom за конферентни връзки. Използването на такъв тип приложения беше немислимо допреди няколко години, когато дори за една едночасова среща съм летял с четиричасов полет.

- Кои са вашите най-впечатляващи последни проекти?

- Последният ми проект в Китай е гореспоменатият комплекс в град Чанша. С обща площ 97 000 кв.м този проект е идея за обществен комплекс от нов вид – микс между търговска и жилищна част с големи открити пространства и зеленина, пресъздаващи някои от най-почитаните символи в Китай. Концепцията на дизайна е да бъде съчетание между традиции, природа, изкуство и модерно ежедневие. Проектирайки този комплекс, се стремях да направя един модерен мултифункционален „дворец“ - съвременен поглед към „Забранения град“, "опакован" в бели скулптурни повърхности със сини прозорци, символизиращи изкуството на китайския порцелан. Символиката е изключително важна за проектите в Китай. Погледнат отвисоко, този проект е във формата на символа за безкрайност и числото 8, а в средата на скулптурните повърхности като китайски дракон наднича оформлението на вилите. Този дизайн е мост между традициите и бъдещето на Китай, с редица иновации, но и с много препратки към историята.

Много специални проекти за мен в Китай са арт комплексите в Нанчанг и Донгуан, които са в строеж, построените вече Зала за електронни спортове в Ченду, библиотека в Ухан, както и тв студио и офиси в Шанхай. Винаги съм смятал, че най-добрият проект е осъщественият проект. Може да имаш фантастични идейни проекти и скици на компютъра, но ако хората не се възползват от тях и не подобряват градската среда, на практика не съществуват.

В България в момента се завършват проекти за две жилищни сгради в София. Предстои започване на строителството на жилищен комплекс близо до Варна. Може би най-специалният ми проект до момента не е най-големият, а е една къща в Благоевград – „Бялата къща“. В нея има изключително сложни и скъпи на пръв поглед конструктивни решения, които решихме по прост и лесен за изпълнение начин.

Друг значим проект в България е реконструкцията, която направих през 2012 г. на градския музей в Ямбол, вдъхвайки му нов живот посредством множество интерактивни методи.