
АРХ. МАРИН КЕРЕМИДСКИ е роден в София и завършва УАСГ. Започва самостоятелна практика в България с проектиране на жилищни сгради, хотели, обществени сгради и други. В периода 2006 - 2010 година печели редица награди на местно ниво. След една екскурзия до Китай взема решение да регистрира фирма в Шанхай и да започва практика там. През 2013 година дейността на „Студио Керемидски Шанхай“ започва с интериорен дизайн чрез спечелен затворен конкурс за генерален дизайн на всичките 200 магазина на френския бранд Daniel Hechter Paris в конкуренцията на няколко японски, тайвански и китайски фирми. Дизайнът е одобрен от централния офис на марката в Париж. Със същият клиент разработва генерален дизайн на JEEP Spirit магазини, както и за дизайн на други брандове. През 2014 г. открива офис съгласно порядките в Китай и стартира работа с Джеки Чан - много ценен опит, който ми отваря много врати. След това започва и редица архитектурни проекти из цял Китай, част от които вече са построени. Динамиката е толкова сериозна, че бързо преминават четири години. След като вече имадовни клиенти, екип и партньорски инженерни фирми, се връща в България. В началото пътува често до Шанхай до Ковид ерата.През 2018 г. Международната академия по архитектура го удостоява с титлата „професор по архитектура“.
- Apx. Керемидски, пpиeмeтe нaшитe пoздpaвлeния зa вашите впечатляващи проекти в място като Китай, сред които и впечатляващият Арт комплекс в Нанчанг!
- Наскоро един клиент в България, след като му презентирах проект, заедно със съпругата си ми благодариха много топло. Аз им отговорих, че не е нужно, защото си върша работата, която освен всичко друго е важна част от живота ми. Тогава клиентът ми каза нещо, върху което се замислих (все пак работя основно в чужбина): „Толкова малко останаха хората, които си вършат работата добре, че стигнахме дотам да сме длъжни да си благодарим!“ Така че - благодаря ви! В частност Арт комплексът в Нанчанг е много специален за мен, той извървя дълъг и успешен път. Очаква се в края на тази година да бъде завършен и се надявам условията в Китай да позволят да присъствам на откриването.
- Дa пpeдcтaвим "Студио Керемидски Шанхай" - paзĸaжeтe ни нaĸpaтĸo вашата образователна и пpoфecиoнaлнa иcтopия.
- Роден съм в София и завърших УАСГ. Започнах самостоятелна практика в България с проектиране на жилищни сгради, хотели, обществени сгради и други. В периода 2006 - 2010 година спечелих редица награди на местно ниво. В един момент се получи така, че ми „отесня“ у нас и след една екскурзия до Китай взех решение да регистрирам фирма в Шанхай и да започна практика там.
През 2013 година дейността на „Студио Керемидски Шанхай“ започна чрез спечелен затворен конкурс за генерален дизайн на всичките 200 магазина на френския бранд Daniel Hechter Paris в конкуренцията на няколко японски, тайвански и китайски фирми. Дизайнът беше одобрен от централния офис на марката в Париж и бе приложен за всички обекти на бранда в Китай.
Впоследствие същият клиент ме препоръча на "JEEP Шанхай" за генерален дизайн на JEEP Spirit магазини. След одобрение лично от четвъртия човек в йерархията на Chrysler group проектът стана реалност. По-късно същите клиенти се обърнаха към мен и за дизайн на други брандове.
Както става ясно, първите ми проекти бяха интериорен дизайн. Не след дълго, през 2014 г., започна „интересното“ - вече бях открил офис съгласно порядките в Китай и скоро след това стартирах работа с Джеки Чан. Това беше много ценен опит, който ми отвори много врати и само за тази част мога да напиша книга. След работата с този клиент започнах и редица архитектурни проекти из цял Китай, част от които вече са построени. Динамиката беше толкова сериозна, че не усетих как минаха четири години. След като вече имах редовни клиенти, екип и партньорски инженерни фирми, се върнах в България. Първоначално прекарвах един месец в България и един месец в Шанхай, впоследствие предимно работа от дистанция и така до ковид ерата. След като се върнах в България през 2018 г., Международната академия по архитектура ме удостои с титлата „професор по архитектура“. Това ме мотивира още повече, защото пътят на архитекта, който гори в професията, е такъв, че винаги търси нови предизвикателства.
- В Китай мащабите, градовете и проектите са огромни - какви са най-големите предизвикателства пред всеки архитект и пред всеки строителен проект?
- Действително мащабите са много големи и е нужен период на адаптация за един архитект, за да свикне, че не е нужно винаги да се проектира на минимално изискуеми площи, а напротив - над нормата за проектиране. Само фоайето на един обект в Китай, който проектирам, често е с площта на целия сходен обект в България.
Но мащабът си има и своите особености - сложни технически, инженерни и инсталационни решения, умение да подредиш целия много по-сложен пъзел в тези големи размери.
Архитектурата е пъзел от естетика, функция, математика, инженеринг, психология, бюджет и много други фактори. При големия мащаб въпреки на пръв поглед развързването на ръцете на архитекта за по-големи помещения възникват редица въпроси за решаване, които не съществуват при една малка сграда.
Ето това е истинското предизвикателство - да не се изгубиш в тези огромни размери. Предизвикателство е и въобще да започнеш проект и да те забележат в морето от архитектурни фирми в Китай. Нивото трябва да е много високо и да си много упорит, за да се случи. Конкуренцията ми в Китай са седалищата там на фирми като „Заха Хадид Архитектс“, „Генслър“, „Фостър енд Партнерс“ и всички топ фирми в бранша. Печелил съм проекти на клиенти, избиращи ме пред фирми от Япония, САЩ, Англия и т.н. Един от най-важните ми клиенти, за който проектирам арт комплекси в цял Китай, ме откри случайно, докато презентирах пред кметството и общинския съвет проект за известния актьор Джеки Чан. След презентацията ме чакаше на входа на общината и каза: „Търся ви от една година, обикалях от фирма на фирма.“ Аз не вярвам, че е късмет, и въобще в късмета. Имам теория, че късметът е поравно разпределен между хората и птичето каца поравно на всяко рамо, но не всеки може да го грабне, защото или няма умения, или упоритост.
Друго огромно предизвикателство е срокът за проектиране и динамиката в Китай. Сроковете са в пъти по-кратки от България. Идва клиент и обявява най-спокойно, че в понеделник имаме презентация за идеен проект в общината и от нея зависи дали ще му дадат концесия за земята, която иска, а днес е например сряда. Действа се сюрреалистично бързо, като някаква добавена реалност, хващаш потока и с екипа действате на принципа „няма нищо невъзможно“. Така нещата се получават. За един ден в бизнеса в Китай се случват неща, които не могат да се случат за месеци другаде. Сякаш часовникът върви на съвсем друга скорост и като му хванеш ритъма, всичко лети успешно. Ако не го хванеш, просто потокът от информация и процеси въобще няма да те чака и ще те изхвърли от пътя. Някъде бях чел, че по статистика 80-90% от архитектите от Запад, които отиват в Китай, издържат няколко месеца и без да вземат нито един проект, се връщат обратно. Така че сбъдването на мечтаните проекти за един архитект в Китай е и по-лесно, и по-трудно, отколкото в западния свят.
Сериозно предизвикателство е и мащабът на самия Китай. Можеш зимата да си в Пекин на -10 градуса и вечерта да летиш до Хонконг или Шенжен на +20 - това са 30 градуса разлика, което води до това, че строителните норми се променят за различните части на страната. В Шанхай например, където времето е сравнително меко, често дори не се използва стъклопакет за жилищното строителство, а в същото време в северните части като Харбин има завишени изисквания. Налага се всичко това да се учи в движение. Разбира се, и езиковата бариера е по-голяма от обичайното, но при добре сформиран екип и с езика на архитектурата нищо не може да те спре. Човек може да бъде спрян само от собствените си извинения, необразованост, неконкурентност или чист мързел. Проектите ми в един момент бяха из цял Китай и бях като средно натоварен пилот на самолет, с няколкочасови полети 1-2 пъти седмично. Големият мащаб те преследва навсякъде в Китай.