Сгради

Арх. Марин Керемидски: Истинско предизвикателство е да не се изгубиш в огромните размери на архитектурата в Китай

Арх. Марин Керемидски и Джеки Чан

АРХ. МАРИН КЕРЕМИДСКИ е роден в София и завършва УАСГ. Започва самостоятелна практика в България с проектиране на жилищни сгради, хотели, обществени сгради и други. В периода 2006 - 2010 година печели редица награди на местно ниво. След една екскурзия до Китай взема решение да регистрира фирма в Шанхай и да започва практика там. През 2013 година дейността на „Студио Керемидски Шанхай“ започва с интериорен дизайн чрез спечелен затворен конкурс за генерален дизайн на всичките 200 магазина на френския бранд Daniel Hechter Paris в конкуренцията на няколко японски, тайвански и китайски фирми. Дизайнът е одобрен от централния офис на марката в Париж. Със същият клиент разработва генерален дизайн на JEEP Spirit магазини, както и за дизайн на други брандове. През 2014 г. открива офис съгласно порядките в Китай и стартира работа с Джеки Чан - много ценен опит, който ми отваря много врати. След това започва и редица архитектурни проекти из цял Китай, част от които вече са построени. Динамиката е толкова сериозна, че бързо преминават четири години. След като вече имадовни клиенти, екип и партньорски инженерни фирми, се връща в България. В началото пътува често до Шанхай до Ковид ерата.През 2018 г. Международната академия по архитектура го удостоява с титлата „професор по архитектура“.

- Apx. Керемидски, пpиeмeтe нaшитe пoздpaвлeния зa вашите впечатляващи проекти в място като Китай, сред които и впечатляващият Арт комплекс в Нанчанг!

- Наскоро един клиент в България, след като му презентирах проект, заедно със съпругата си ми благодариха много топло. Аз им отговорих, че не е нужно, защото си върша работата, която освен всичко друго е важна част от живота ми. Тогава клиентът ми каза нещо, върху което се замислих (все пак работя основно в чужбина): „Толкова малко останаха хората, които си вършат работата добре, че стигнахме дотам да сме длъжни да си благодарим!“ Така че - благодаря ви! В частност Арт комплексът в Нанчанг е много специален за мен, той извървя дълъг и успешен път. Очаква се в края на тази година да бъде завършен и се надявам условията в Китай да позволят да присъствам на откриването.

- Дa пpeдcтaвим "Студио Керемидски Шанхай" - paзĸaжeтe ни нaĸpaтĸo вашата образователна и пpoфecиoнaлнa иcтopия.

- Роден съм в София и завърших УАСГ. Започнах самостоятелна практика в България с проектиране на жилищни сгради, хотели, обществени сгради и други. В периода 2006 - 2010 година спечелих редица награди на местно ниво. В един момент се получи така, че ми „отесня“ у нас и след една екскурзия до Китай взех решение да регистрирам фирма в Шанхай и да започна практика там.

През 2013 година дейността на „Студио Керемидски Шанхай“ започна чрез спечелен затворен конкурс за генерален дизайн на всичките 200 магазина на френския бранд Daniel Hechter Paris в конкуренцията на няколко японски, тайвански и китайски фирми. Дизайнът беше одобрен от централния офис на марката в Париж и бе приложен за всички обекти на бранда в Китай.

Впоследствие същият клиент ме препоръча на "JEEP Шанхай" за генерален дизайн на JEEP Spirit магазини. След одобрение лично от четвъртия човек в йерархията на Chrysler group проектът стана реалност. По-късно същите клиенти се обърнаха към мен и за дизайн на други брандове.

Както става ясно, първите ми проекти бяха интериорен дизайн. Не след дълго, през 2014 г., започна „интересното“ - вече бях открил офис съгласно порядките в Китай и скоро след това стартирах работа с Джеки Чан. Това беше много ценен опит, който ми отвори много врати и само за тази част мога да напиша книга. След работата с този клиент започнах и редица архитектурни проекти из цял Китай, част от които вече са построени. Динамиката беше толкова сериозна, че не усетих как минаха четири години. След като вече имах редовни клиенти, екип и партньорски инженерни фирми, се върнах в България. Първоначално прекарвах един месец в България и един месец в Шанхай, впоследствие предимно работа от дистанция и така до ковид ерата. След като се върнах в България през 2018 г., Международната академия по архитектура ме удостои с титлата „професор по архитектура“. Това ме мотивира още повече, защото пътят на архитекта, който гори в професията, е такъв, че винаги търси нови предизвикателства.

- В Китай мащабите, градовете и проектите са огромни - какви са най-големите предизвикателства пред всеки архитект и пред всеки строителен проект?

- Действително мащабите са много големи и е нужен период на адаптация за един архитект, за да свикне, че не е нужно винаги да се проектира на минимално изискуеми площи, а напротив - над нормата за проектиране. Само фоайето на един обект в Китай, който проектирам, често е с площта на целия сходен обект в България.

Но мащабът си има и своите особености - сложни технически, инженерни и инсталационни решения, умение да подредиш целия много по-сложен пъзел в тези големи размери.

Архитектурата е пъзел от естетика, функция, математика, инженеринг, психология, бюджет и много други фактори. При големия мащаб въпреки на пръв поглед развързването на ръцете на архитекта за по-големи помещения възникват редица въпроси за решаване, които не съществуват при една малка сграда.

Ето това е истинското предизвикателство - да не се изгубиш в тези огромни размери. Предизвикателство е и въобще да започнеш проект и да те забележат в морето от архитектурни фирми в Китай. Нивото трябва да е много високо и да си много упорит, за да се случи. Конкуренцията ми в Китай са седалищата там на фирми като „Заха Хадид Архитектс“, „Генслър“, „Фостър енд Партнерс“ и всички топ фирми в бранша. Печелил съм проекти на клиенти, избиращи ме пред фирми от Япония, САЩ, Англия и т.н. Един от най-важните ми клиенти, за който проектирам арт комплекси в цял Китай, ме откри случайно, докато презентирах пред кметството и общинския съвет проект за известния актьор Джеки Чан. След презентацията ме чакаше на входа на общината и каза: „Търся ви от една година, обикалях от фирма на фирма.“ Аз не вярвам, че е късмет, и въобще в късмета. Имам теория, че късметът е поравно разпределен между хората и птичето каца поравно на всяко рамо, но не всеки може да го грабне, защото или няма умения, или упоритост.

Друго огромно предизвикателство е срокът за проектиране и динамиката в Китай. Сроковете са в пъти по-кратки от България. Идва клиент и обявява най-спокойно, че в понеделник имаме презентация за идеен проект в общината и от нея зависи дали ще му дадат концесия за земята, която иска, а днес е например сряда. Действа се сюрреалистично бързо, като някаква добавена реалност, хващаш потока и с екипа действате на принципа „няма нищо невъзможно“. Така нещата се получават. За един ден в бизнеса в Китай се случват неща, които не могат да се случат за месеци другаде. Сякаш часовникът върви на съвсем друга скорост и като му хванеш ритъма, всичко лети успешно. Ако не го хванеш, просто потокът от информация и процеси въобще няма да те чака и ще те изхвърли от пътя. Някъде бях чел, че по статистика 80-90% от архитектите от Запад, които отиват в Китай, издържат няколко месеца и без да вземат нито един проект, се връщат обратно. Така че сбъдването на мечтаните проекти за един архитект в Китай е и по-лесно, и по-трудно, отколкото в западния свят.

Сериозно предизвикателство е и мащабът на самия Китай. Можеш зимата да си в Пекин на -10 градуса и вечерта да летиш до Хонконг или Шенжен на +20 - това са 30 градуса разлика, което води до това, че строителните норми се променят за различните части на страната. В Шанхай например, където времето е сравнително меко, често дори не се използва стъклопакет за жилищното строителство, а в същото време в северните части като Харбин има завишени изисквания. Налага се всичко това да се учи в движение. Разбира се, и езиковата бариера е по-голяма от обичайното, но при добре сформиран екип и с езика на архитектурата нищо не може да те спре. Човек може да бъде спрян само от собствените си извинения, необразованост, неконкурентност или чист мързел. Проектите ми в един момент бяха из цял Китай и бях като средно натоварен пилот на самолет, с няколкочасови полети 1-2 пъти седмично. Големият мащаб те преследва навсякъде в Китай.

1 / 2

2 / 2

Арт комплекс в Нанчанг, Китай

Проектът се намира в град Нанчанг, Китай, и представлява многофункционален арт център. Той е от изключителна важност за града, като в момента на дневен ред са последните детайли по завършването му. Предстои да бъде открит в края на тази година. Проектът е със смесени функции: художествена галерия, арт търговски център, пространство за творческо студио, зона за социални клубове, хотел, магазини, библиотека, конферентна зала и други. Посетителите могат да усетят артистичната концепция в цялото пространство – фасадите наподобяват произведение на изкуството, като основният фокус е върху главната фасада. Там проектирахме китайското щастливо число 8 в огромни размери, което беше голямо предизвикателство за нашия екип.

Връзката между двете фасади е яркочервена повърхност, която символизира боята, с която художниците рисуват своите картини. За целта проектирахме сложна пространствена метална конструкция, която строителите изпълниха безупречно. Когато слънцето залезе точно на това червено петно, посетителите ще могат да видят прожектирани с интерактивни технологии добавени реалности.

Този дизайн е плод на дълъг път и много усилия. Заедно с Арт комплекса в Донгуан са от този тип проекти, които дори в Китай изискват по-голям период на строителство и множество сложни технически решения, за да станат реалност. Специфичното на мащабните иновативни проекти с големи бюджети е, че изграждайки ги в голям отрязък от време, рисковете да не се осъществят заради потенциално форсмажорни обстоятелства са големи. Много са примерите на страхотни и високобюджетни проекти, които се спъват по трасето, например Олимпийският стадион в Токио по проект на Заха Хадид или Операта в Сидни, която, преди да стане забележителност на града, е имала грандиозни проблеми по време на строителството. За радост Арт комплексът в Нанчанг въпреки ковид ерата е към своя успешен край.

- Какви са особеностите на вашата работа като архитект в Китай? Как се оценяват образованието и опитът от България?

- В Китай има неща в процеса на работа на един архитект, коренно различни от България и Европа, но има и пълно припокриване в други. Например в Китай земята е на държавата и преди да започне строителство, инвеститорът, който желае някой парцел, трябва да докаже, че ще направи добър проект. Чак след като защити идеята си, може да му бъде даден на концесия желаният от него имот. За целта инвеститорът се обръща към архитект за направата на идеен проект, който се защитава на презентация в общината - пред партийния секретар, кмета, главния архитект и общински съветници. По същество е дълга и обстойна презентация на идейния проект, която правя с моя екип, а държавните органи дават евентуални препоръки. В крайна сметка се разрешава концесия за N на брой години.

Понякога презентацията продължава цял ден, а винаги преди това има ВИП посрещане от държавните органи с ескорт от автомобили, обиколка на важните забележителности, на съответния град. След презентацията следва официална вечеря с всички официални лица, където част от задачата на архитекта е да яде и пие, да ги наречем, „екзотични“ храни и напитки, така се навлиза в дълбочина в местните особености. Чак след тези етапи можем да започнем проектиране в работна фаза за разрешение за строеж.

За предварителното одобрение на бъдещия проект архитектът е жизненоважен. Презентирал съм по този начин всичките ми проекти и мога да ви разкажа куриозен случай, който пък показва друга особеност в процеса. След презентацията на идейния проект за Арт комплекса в Нанчанг той бе приет единодушно и без забележки от общината. Концесията беше разрешена и тогава кметът ме попита дали, ако желаният от нас парцел, който беше в трапецовидна форма, стане правоъгълен, това няма да помогне за по-добре организирано околосградно пространство. Аз отговорих положително. Тогава кметът се обади в градоустройствения отдел, откъдето изпратиха човек с кадастралната подложка и ми казаха: „Начертайте го, както ви харесва.“ Мислейки, че това е шега, изправих наклонената регулационна линия на едната улица, за да се получи правоъгълник. За мое голямо учудване 15 минути по-късно въпросният чертеж се оказа подпечатан и подписан от кмета и главния архитект. На практика направихме ПУП план за регулация за 15 минути. Процедура, която в България ще отнеме шест месеца до една година. Доверявайки ми се, те промениха улица, инфраструктура, тротоари с цел да се подобри проектът, който е важен за общината.

Друг подобен случай бе при презентацията на Арт комплекса в Донгуан. Дизайнът толкова много се хареса на общината, че при разрешена кота корниз от 30 метра в процеса на презентацията я вдигнаха с 20 метра, или общо на 50 метра.

Тези примери илюстрират как архитектът заема изключителна важна роля в процеса още от самото начало, за да може въобще да се реализират инвестиционните намерения.

Друга съществена особеност е, че липсва така наречената техническа фаза на проекта. Включена е спомената идейна фаза, последвана от работен проект, в който се указват детайлите до последното винтче, както и всеки материал, цвят, мостра, които минават през одобрението на архитекта. Процесът е изключително професионален с включен проект мениджмънт, подобно на САЩ и Западна Европа. Това не е изненадващо, защото Китай е втора икономическа сила в света, а нормите им за проектиране са микс от тези в САЩ и Европа, примесени с местни особености.

Китайците не са импровизатори и хора с фантазия по природа и затова имат нужда да видят нещата в детайл, който после без никакъв проблем да пресъздадат на строежа. Всичките ми изпълнени проекти са по-хубави в завършен вид спрямо визуализациите им заради мащаба. По време на строителството няма импровизации, както се случва често в България, последвани от хиляди преработки по време на строителството с прословутия член 154.

Всичко е обмислено и после само се действа. Разбира се, случват се и някои не особено приятни обстоятелства за архитекта - например сроковете за проектиране често са нереално кратки, много по-кратки от тези у нас. 18-часов работен ден е нещо обичайно, всичко се случва на бързи обороти, а мащабите на проектите са огромни. Усещането е сякаш караш лек автомобил и изведнъж се озоваваш в кабината на болид от Формула 1, всичко върви на висока скорост, с най-високите технологии, но ти трябват и умения, за да успееш да финишираш.

Подготовката от образованието и опитът в България са достатъчни за начало, но след това трябва да подобриш уменията и знанията си, особено когато става въпрос за работни детайли, строителни конструкции, работа с бюджети и въобще в частта практичност на знания и умения.

В България образованието не е достатъчно практично насочено. Учихме като студенти Наредба 5 и ЗУТ, които никой не ни представи със страст, нито ни обясни, че са жизненоважни в практиката, бяхме на посещение на няколко строежа и до голяма степен тук приключва всичко.

Това, което младите архитекти трябва да разберат, е, че проектирането е процес, който се извършва, за да се построят физически сгради, работещи безпроблемно във времето, подобно на машини, имащи за цел да подобрят стандарта на хората. Архитектът не е художник, който рисува картинки за украса на десктопа на компютъра. Но всичко се учи в движение, стига да имаш желание.

Що се отнася до архитектурни норми за проектиране - не съм имал никакъв проблем с опита ми от България. Архитектурата е международен език и когато обичаш професията си, детайлите на процесите в различните държави се научават бързо, особено при наличието на стимул и среда, в която имаш потенциала да оставиш значима следа.

Друга любопитна особеност са сериозните разлики между строителните норми в Северен и Южен Китай във връзка с коренно различния климат. Пожарните норми също са много по-тежки от тези в България с оглед големия трафик от хора в страната. Това са все неща, които с опита ми от България научих рутинно в движение в Китай.

Арт комплекс, Донгуан, Китай

Арт комплекс, Донгуан, Китай

Проектът се намира в град Донгуан, провинция Гуандун, Китай. Това е вторият ми проект в строеж на многофункционален арт център. Той също е в партньорство с клиент, инвестиращ в големи комплекси, свързани с изкуството, по примера на Гугенхайм музеите. Проектът включва художествена галерия, търговски център за изобразително изкуство, училище по изкуства, ресторанти, ателиета, магазини, конферентна зала и други. Предвидено е да бъде с обща площ повече от 60 000 кв.м, а строителните дейности по него започнаха през 2018 г. Проектът е на естествен полуостров, който поради спецификата на почвата беше наводнен 60%. На първия етап на строителните работи полуостровът бе отводнен, укрепен, подсилен и дрениран, като са изпълнени и 998 пилота до здравия почвен пласт, които носят сградата. Подземният етаж е завършен, също и частично грубият строеж до втория етаж. Концепцията ми за този проект представлява пластично подредени кубистични елементи със зелени покриви, които са „опаковани“ със сложна, пространствена, бяла скулптурна повърхнина - препратка към хартията, създадена в Китай. С този дизайн търся връзката между история, традиции, авангардизъм и изкуство.

Главната фасада, наподобяваща хартиен лист, ще бъде изградена от метална носеща конструкция и над 2400 бели, алуминиеви панела, всеки триизмерно формуван и с различни размери. Освен естетична функция, с оглед че обектът е разположен на полуостров, на кръстовище на 2 реки, фасадата ще има и интерактивни функции - на нея ще се прожектират реклами, видеа и картини от текущите изложби в галерията. При оформянето на повърхнината в процеса на проектирането тя е калкулирана освен естетически и конструктивно и така, че да отговори на изискванията на китайския фън шуй. За целта се консултирах със специалист, което спомогна тя да бъде оформена така, че съгласно фън шуй енергиите от реките да се насочват и да се плъзгат плавно без съпротивление по нея.

- Как се променят изискванията към жилищата в постковид епохата? А към съвременните офиси?

- Променят се значително. Миналата година проектирах комплекс в град Чанша, който беше проект от нов тип, съвместяващ на едно място всичко - търговски площи, жилища, офиси, развлекателни зони. Затворен комплекс, миксиращ в себе си всичко необходимо за човека - от работата до удоволствията. В последните години доста офис сгради в Китай и особено в Хонконг се трансформираха в жилищни. Добавената стойност на жилището се повиши по простата причина, че в него можеш и да работиш. Оттам естествено се повишиха и цените на имотите.

В Китай офисът е изключително важен, много по-важен в сравнение с България. Той е лицето на всяка компания, което има и историческа обосновка. Дори за да регистрираш фирма, е необходим физически офис, а не просто адрес, както е у нас. Преди ковид ерата в Китай да работиш от вкъщи беше абсолютно немислимо. По време на ковид ситуацията много хора започнаха да работят от дома си, което беше малка революция.

По отношения на офис сградите изискванията са много по-завишени в сравнение с България. Термини като „зелена“ енергия“, „умен дом“, които често у нас се използват само в писмен вид, като тренд, който не ни касае кой знае колко, в Китай са реалност.

Физическият офис в Китай ще бъде заменен от „хоум офис“ много по-трудно в сравнение със западния свят, но дори и там имаше сериозни промени в тази посока. Много бързо се създадоха аналогични приложения на Zoom за конферентни връзки. Използването на такъв тип приложения беше немислимо допреди няколко години, когато дори за една едночасова среща съм летял с четиричасов полет.

Зала за електронни спортове – Чънду, Китай

Зала за електронни спортове – Чънду, Китай

Тази зала за електронни спортове е завършена през 2016 г. в град Чънду, Китай, един от най-големите градове в страната. Проектът се простира на 26 000 кв.м. В залата се провеждат гейминг състезания с публика, събития в IT индустрията, обучения и др. Концепцията ми за този проект са ритмично подредени обеми, създаващи чрез пластичност илюзията за движение. Така оформеният екстериор преминава и в интериорния дизайн. Това е специфичен подход, който аз и моят екип предприехме в този проект. По този начин създадохме усещане за танцуваща структура и ритмична сграда, пълна с живот.

Важна част от концепцията на спортния център е големият рекламен надпис на главната каменна фасада, който е като съвременна интерпретация на барелеф. Той е изграден със сложна метална конструкция и каменна облицовка. Надписът е запазената марка на сграда и вече е част от силуета на нощен Ченду. Изградени са и множество ресторанти, кафенета и магазини, които насищат площадното пространство около сградата.

- Как се променят изискванията към жилищата в постковид епохата? А към съвременните офиси?

- Променят се значително. Миналата година проектирах комплекс в град Чанша, който беше проект от нов тип, съвместяващ на едно място всичко - търговски площи, жилища, офиси, развлекателни зони. Затворен комплекс, миксиращ в себе си всичко необходимо за човека - от работата до удоволствията. В последните години доста офис сгради в Китай и особено в Хонконг се трансформираха в жилищни. Добавената стойност на жилището се повиши по простата причина, че в него можеш и да работиш. Оттам естествено се повишиха и цените на имотите.

В Китай офисът е изключително важен, много по-важен в сравнение с България. Той е лицето на всяка компания, което има и историческа обосновка. Дори за да регистрираш фирма, е необходим физически офис, а не просто адрес, както е у нас. Преди ковид ерата в Китай да работиш от вкъщи беше абсолютно немислимо. По време на ковид ситуацията много хора започнаха да работят от дома си, което беше малка революция.

По отношения на офис сградите изискванията са много по-завишени в сравнение с България. Термини като „зелена“ енергия“, „умен дом“, които често у нас се използват само в писмен вид, като тренд, който не ни касае кой знае колко, в Китай са реалност.

Физическият офис в Китай ще бъде заменен от „хоум офис“ много по-трудно в сравнение със западния свят, но дори и там имаше сериозни промени в тази посока. Много бързо се създадоха аналогични приложения на Zoom за конферентни връзки. Използването на такъв тип приложения беше немислимо допреди няколко години, когато дори за една едночасова среща съм летял с четиричасов полет.

- Кои са вашите най-впечатляващи последни проекти?

- Последният ми проект в Китай е гореспоменатият комплекс в град Чанша. С обща площ 97 000 кв.м този проект е идея за обществен комплекс от нов вид – микс между търговска и жилищна част с големи открити пространства и зеленина, пресъздаващи някои от най-почитаните символи в Китай. Концепцията на дизайна е да бъде съчетание между традиции, природа, изкуство и модерно ежедневие. Проектирайки този комплекс, се стремях да направя един модерен мултифункционален „дворец“ - съвременен поглед към „Забранения град“, "опакован" в бели скулптурни повърхности със сини прозорци, символизиращи изкуството на китайския порцелан. Символиката е изключително важна за проектите в Китай. Погледнат отвисоко, този проект е във формата на символа за безкрайност и числото 8, а в средата на скулптурните повърхности като китайски дракон наднича оформлението на вилите. Този дизайн е мост между традициите и бъдещето на Китай, с редица иновации, но и с много препратки към историята.

Много специални проекти за мен в Китай са арт комплексите в Нанчанг и Донгуан, които са в строеж, построените вече Зала за електронни спортове в Ченду, библиотека в Ухан, както и тв студио и офиси в Шанхай. Винаги съм смятал, че най-добрият проект е осъщественият проект. Може да имаш фантастични идейни проекти и скици на компютъра, но ако хората не се възползват от тях и не подобряват градската среда, на практика не съществуват.

В България в момента се завършват проекти за две жилищни сгради в София. Предстои започване на строителството на жилищен комплекс близо до Варна. Може би най-специалният ми проект до момента не е най-големият, а е една къща в Благоевград – „Бялата къща“. В нея има изключително сложни и скъпи на пръв поглед конструктивни решения, които решихме по прост и лесен за изпълнение начин.

Друг значим проект в България е реконструкцията, която направих през 2012 г. на градския музей в Ямбол, вдъхвайки му нов живот посредством множество интерактивни методи.

1 / 2

Телевизионни студиа и офис, Шанхай, Шенжен, Пекин, Китай

2 / 2

Телевизионни студиа и офис, Шанхай, Шенжен, Пекин, Китай

Телевизионни студиа и офис, Шанхай, Шенжен, Пекин, Китай

Телевизионните студиа ще бъдат разположени в различни градове на Китай, като първото от тях е построено през 2018 г. в Шанхай и е с обща площ 1000 кв.м. Дизайнът е победител в архитектурен конкурс, концепцията му е да се създаде пространство, което да вдъхва усещане за безкрайност, наподобяващо река, която със своите преливащи едни в други скулптурни елементи „тече“ от тавана до пода, завършвайки пластична скулптура „водовъртеж“. Подът също е в синхрон с формата на повърхнините, той е изграден чрез извити успоредно в два цвята ивици. Целта ми тук е да се създаде триизмерно скулптурно пространство, където всяка повърхност прелива в следващата, блестейки с различни цветове. По този начин се получава светлинно шоу и феерия чрез добавената реалност. Специален софтуер контролира светлината, давайки възможност за избор между милиони цветови комбинации.

Дизайнът е така проектиран, че на фасадата на сградата е поставена стъклена витрина с носещи стъклени колони, зад която прозират светещите повърхнини, създаващи усещане за сграда в сградата и размиване на границите.

Проектът включва и много офисни помещения, зони за релакс, кафене, лоби и др. Всички са изпълнени с висококачествени материали под ежедневен надзор на мен и моя екип. Проектът е презентиран често в университети в Китай като пример за дизайн, който в построен вид изглежда по-добре от идейната си фаза. На студентите се представят и стъпките по реализацията му.

Проектът беше презентиран и на Световното триенале по архитектура "Интерарх 2018" в София, където бях поканен като гост-лектор.

- Върху какво работите в момента и какво ви предстои?

- През годината ми предстоят нови проекти в Китай, а в момента започвам един дизайн, който е в съвсем начална фаза - за Концертна зала в Катар. В България проектирам СПА хотел и две бутикови жилищни сгради.

Въпреки проектите ми в чужбина, с които сбъднах доста от професионалните си мечти и това, че за четири години в Китай проектирах повече и по-сложни обекти в сравнение с цялата ми 20-годишна кариера у нас, винаги ще го има и сантимента да оставям нещо след себе си и тук.

Имам планове и за партньорства във Франция и Саудитска Арабия. Очакват ме много нови предизвикателства, които чакам с нетърпение.

Архитектурата е вманиачаваща и не можеш да попаднеш в рутината, както в много други професии. Всеки нов проект е различен казус, с различно задание, различен парцел, бюджет и т.н. Новият дизайн е като ново дете - ражда се идеята, после се оформя, расте и накрая остава и след теб.

Проектирайки в различни държави с различни културни особености, климат, езици, обичаи, привички и бюджети, получаваш възможност да оставиш след себе си по света сгради, които да подобряват жизнената среда. Архитектурата е изкуство, когато се прави адекватно, и е важно постоянно да се развива. Ако нямаше хора, които да го правят, още щяхме да живеем в пещери.

Вижте cтaтиятa в бpoй 5/2023 нa cпиcaниe ГPAДЪT в дигитaлeн фopмaт c вгpaдeни ИHTEPAKTИBHИ BPЪЗKИ

1 / 1

Библиотеката в Ухан
Обратно нагоре ↑