За предизвикателствата на Венецианското архитектурно биенале през 2023 г. пред списание ГРАДЪТ е арх. Георги Станишев, един от кураторите на френското участие заедно със Studio Muoto 

Нека да започна с това, че проектът е до голяма степен продължение на работата ми заедно с арх. Жил Делалекс (Gilles Delalex, studio Muoto) като преподаватели и изследователи в училището по архитектура Paris-Malaquais. От дванадесет години водим студио по проектиране, наречено „Град и Утопия“, в което всяка година изследваме и експериментираме заедно с нашите студенти различни прочити на утопичния жанр, във и извън архитектурата. Тук не става дума толкова за утопията като тоталитарен план за едно идеално общество, колкото за утопията като рефлексивен проект, паралелна версия за света, понякога съвсем интимна, която позволява да се мисли реалността през един критически поглед.

Така първата идея, обуславяща проекта за биеналето, бе той да бъде архитектурен уред за мислене и експериментиране, а не изложба, която неминуемо е един ретроспективен жанр. Тази теза съвпадна чудесно с общата тема на биеналето тази година, развита от Лесли Локко, „Лаборатория за бъдещето“. Защото тя казва ясно, че архитектурата може да бъде такава лаборатория само като конкретно пространство, което да бъде обживявано и изпробвано. А не като образ или дискурс. Така, от една страна, Ball Theater е архитектура в архитектурата, временна сграда в пространството на съществуващия френски павилион.

От друга страна, тази сграда-инсталация е проектирана като театър – със сцена, завеса, седалки, прожектори и тонколони. Темата за театъра допринася едно важно пояснение, защото театрите наистина са пространства, аналогични на реалността, в известен смисъл изолирани от нея и в които всичко става изведнъж възможно посредством костюма, декора, светлината и звука. Всеки от нас може да бъде каквото си поиска на тази сцена и това създава в рамките на биеналето една неочаквана свобода на въображението и на мисълта да се формулират всички възможни колективни или индивидуални бъдеща. Ball Theater е в този смисъл апел да събудим утопиите в себе си.

Територията на френския павилион по време на Биеналето

Инсталацията е мислена като тотално произведение на изкуството, надхвърляща архитектурната тема. Тя ще може да бъде изживяна по два алтернативни начина – чрез съзерцание и окупация. Единият, продължаващ през цялото време на биеналето, се въплъщава в оригиналната звукова инсталация. Разхождайки се в пространствата на павилиона, посетителите ще се намерят в една невидима мрежа, която обвързва полусферата с останалите предмети. Тази мрежа е направена от звукови траектории, един пейзаж от протогласове, неземни песнопения и радиофонични интерференции. Инсталацията, проектирана съвместно с музиканта Седрик Пилуски (Cédric Pilooski) и звуковите инженери Ален Франсе (Alain Français) и Тома Фурни (Thomas Fourny), подсказва, че утопиите са възможни само ако се отдръпнем за момент от установената култура, ако се отстраним от каноните за език и изразяване.

От друга страна, инсталацията ще бъде окупирана всеки месец от различни колективи от артисти, танцьори, изследователи и студенти. Тук става въпрос не за единични спектакли, а за едноседмични отворени уъркшопове, които ние наричаме балове и които откровено ще наподобяват подготовка за празник или празненството. Темата за празненството е важна, защото тя не се ограничава само до еуфорията на момента, а през нея можем да мислим и експериментираме по-общо социалните ритуали и идентичности.

Наподобяващи репетиции и импровизации без начало и край, тези балове ще предложат на публиката различни възможни версии за използването на Ball Theater като инструмент за нови репрезентации, нови идентичности и начини на изразяване. Програмата за шестте месеца е замислена заедно с кураторката Жос Озенд (Jos Auzende) и с Ана Тардивел (Anna Tardivel).

Така например балът за откриването на павилиона през май You betta talk to me nice е с участието на звездата на френската драг сцена Вини Ревлон (Vini Revlon) с неговата трупа "Хаус оф Ревлон" (House of Revlon), представляващи именно воугинг културата, нейните специфични импровизирани танци и нейния бунтарски смисъл. В друг един момент, през август, балът Radio Utopia, организиран от архитектурните лаборатории CRESSON, Гренобъл, и LIAT, Париж, ще събере 20-ина звукови изследователи и артисти, които ще импровизират временна пространствена звукова инсталация.

Съвременните предизвикателства в архитектурата

Полусферата е структура, която изглежда еднакво като апарат, който току-що е кацнал, или като такъв, който се готви да излети. Един от въпросите, които стоят отворени в нашия несигурен свят, е какво да правим с нашата Земя. Да приемем ли като Бурно Латур, че тя окончателно е нашият единствен дом, че ние сме заземени и трябва да я мислим наново като ограничено пространство за изява, да се доближим максимално едни към други, да създадем нови форми на колективност, да изтрием разделителните линии и различията, да рециклираме и претворим отломките от миналото. Или по-скоро да я мислим като трамплин, от който трябва да отскочим и отлетим надалеч, метафорично най-малкото, както мисли Петер Слотердайк, взимайки нужната дистанция и височина, реконструирайки наново един тотален проект. Как да решим? Това са две очевидно противоположни разбирания за модерността, за идеята за устойчиво развитие и прогрес. На пръв поглед идеологиите на днешния ден ни тласкат към първата посока, но ние сме длъжни да гледаме на тях със същата осторожност както към всички останали императиви на кризата, в която се намираме. От възможните отговори на тези въпроси зависят начините, по които може да мислим колективното ни бъдеще и, надявам се, Ball Theater ще бъде една възможност тези въпроси да бъдат изразени и въплътени.

- Вие сте роден в семейство на архитекти?

- Майка ми, баща ми и брат ми са архитекти. Несъмнено архитектурното мислене и архитектурната култура са основа за моето развитие и за изборите, които правя. Рисуването в частност, правенето на макети, но също и мисленето чрез фикции са залегнали изначално в развитието ми.

Но както при всеки нуждата от поне частично разграничаване и самостоятелност ме изстреля първо в Париж, а впоследствие и в една гранична зона на проектиране, свързана с пространствен дизайн, сценография и ефимерни архитектури. В този смисъл мисля, че поддържам една постоянна орбита около архитектурата и около този семеен произход. Един вид - поддържаме сърдечни джентълменски отношения.

- Преподавате история и теория на архитектурата - какво е влиянието на арх. Георгий Станишев?

- Влиянието му е силно и постоянно.

На първо място, то в свързано с един модернистки произход на мислене. Най-вече идеята, че всичко, от най-малкия предмет до сградата и града, но също така и животът като цяло, ежедневието или празникът са обекти на проектиране, т.е. на един предварителен план, който може да бъде начертан и следван като творческа рецепта.

В този смисъл за мен е съществен и неговият структуралистки и културологичен подход в архитектурата. От една страна, този подход я превръща в една базова дисциплина, а проектирането става изразител на едни концептуални структури, на йерархия на ценности, смисли и значения, т.е. се превръща в проблем на езика. От друга, един семантичен поглед върху нещата, при които не само архитектурата, но и всеки предмет на изкуството и културата са предмет на една малко или много свободна естетическа, материална, политическа и дори психологическа интерпретация.

Така тази дисциплина може да бъде мислена и като начин на освобождаване в творческия процес, т.е. като как предварителният план може да бъде нарушен, индивидуализиран, преиначен. Това е основен сюжет и на преподаването ми в ENSA de Paris-Malaquais, където водя курсови и дипломни проекти. Централна тема е творческият процес като експериментална практика, в частност в рамките на магистърското студио „Град и Утопия“, което ръководя от 12 години заедно с Жил Делалекс, в което изследваме утопията като критически инструмент за проектиране. Всяка година предлагаме на студентите, които избират студиото ни, различна тема и поглед върху утопията като жанр, която те свободно изследват чрез архитектурния и урбанистичен проект.

Проектът Ball Theater - един утопичен театър в сградата на френския павилион - е до голяма степен продукт на партньорството ни в преподаването и на мисленето на утопията като визионерен и рефлексивен подход на архитектурно проектиране.