Кратка визитка
През 2007 г. завърших специалност "Архитектура" в катедра "Градоустройство" на УАСГ. По-късно през 2012 завърших втора магистратура Master of Human Settlements в Katholieke Universiteit Leuven в Лювен, Белгия, насочена към изследване на градското развитие на възможно най-голям спектър от градове по света, и по-специално в развиващите се страни. В момента работя в един от големите архитектурни офиси в Брюксел, Белгия, който се занимава с мащабни задачи - болнични комплекси и многофункционални жилищни и търговски комплекси.

Удовлетворен ли сте от образованието, което получихте в рамките на учебната програма?
- И двете програми, които съм завършил - и тази в България, и тази в Белгия, са ми дали много разнородни и полезни в различни области знания. В България образованието е изключително свързано с традицията и опита на упражняване на професията архитект и градостроител, натрупано в последните 50 години. В България подходът на обучение по архитектура и урбанизъм изпитва тежкото предизвикателство да трансформира традицията на централизираното държавно проектиране към практиките за колаборативно изграждане на капиталистическия град през частния интерес и едновременно с това да интегрира инструментите за планиране, които предлага членството в ЕС. Това предизвикателство и раздвоение между минало и настояще се усеща силно и влияе много на студентите, които често инстинктивно търсят еднозначно разбиране за упражняването на професията. Но такава е реалността в цяла Източна и Централна Европа.
От друга страна, образоването по урбанизъм в Белгия седи в контекста на капиталистическа от векове държава, която вече е изстрадала много мащабни архитектурни и градоустройствени грешки, както и много икономически възходи и кризи. Паралелно с това седи опитът на Белгия за достигане на политически компромиси между диаметрално различни гледни точки и културни конфликти. Образованието е насочено към по-фини и концентрирани урбанистични намеси в съвременния град, които да променят силно качеството на живот на гражданите. Търси се колаборация с много различни специалности и професии, а голяма част от теоретичната рамка идва от течения в ландшафтната архитектура, в социологията, в икономиката, във философията и географията. Учебната програма е обърната силно към планирането на градовете в развиващите се държави, като се опитва, без да дава готови рецепти, да противопостави западния опит в градското планиране със съвременните проблеми на градовете по целия свят.
Удовлетворението ми идва не само от образованието в чужбина като такова, а и от факта, че съм изпитал две тотално различни методологии за обучение в сферата на урбанизма. Възможността да противопоставяш различните традиции в устройството на територията те кара да си зададеш много интересни въпроси как би трябвало да се развива съвременният град в зависимост от културния контекст. Фактът, че направих втората си магистратура, след като вече имах известен професионален опит в България, в Белгия и в Русия, също беше изключително полезен, защото новата теоретична подготовка стъпи върху опит от реалността. Това допълнително засили и мотивацията ми за обучение.

Защо предпочетохте да следвате в чужбина?
- Изборът ми беше по-скоро да следвам и в друга държава освен в България, а не да "предпочитам" едното образование пред другото. И в архитектурата, но най-вече в урбанизма според мен е важно при възможност да се наблюдават и изживеят професионални примери от различни държави. Урбанизмът е дисциплина, която е много тясно свързана с политическата и икономическата система на всяка държава и култура. Също така и с традициите в правните отношения и отношението към територията, натрупани с векове. Това прави и образованието много различно навсякъде по света. В този смисъл всяко откъсване от собствената среда и потапянето в чужда такава е полезно за професионалното развитие. Именно това отваря сетивата за дистанциран и критичен поглед към съвременните проблеми на града и урбанизацията.
Практиката в сферата на урбанизма в Белгия е изключително интересна, съответно и обучението има своите специфики. Населението на държавата е изключително разпръснато в предградията на градовете, а градовете от своя страна са малки без силен централитет, какъвто има в други европейски държави (Париж, Лондон, Мадрид). Белгия е гъсто населена страна, а през нея минават едни от най-важните европейски коридори. Жителите й са силно привързани към живота с автомобил, което прави Брюксел и Антверпен едни от градовете в света, чиито граждани прекарват най-много време в задръствания. Мащабните инфраструктурни проекти от началото и средата на XX век, както и настаняването на европейските институции в Брюксел са унищожили огромни части от градовете и са довели до болезнени социални неравенства и политически битки. От друга страна, опитът на белгийските градове в последните десетилетия да впрегнат потенциала на частния капитал в услуга на обществения интерес през създаването на мрежа от интегрирани градски политики води след себе си огромни стъпки в развитието на градското публично пространство. Целият този опит прави Белгия изключително интересно място за изучаване на специалността урбанизъм.

Как си представяте професионалната си реализация след университета? Каквa би била идеалната работна среда за вас?
- В момента вече 7 години след една от най-големите икономически кризи от десетилетия все по-малко държави и компании се обръщат към урбанизма и са склонни да отделят от намаляващите си бюджети пари за детайлно и дълговременно планиране на градовете и територията си. Едновременно с това все повече кристализира крещящата нужда от ефективни, устойчиви и адаптивни решения за светкавичната урбанизация и проблемите с качеството на живот и неравенствата в съвременния град. В този смисъл реализацията като урбанист очевидно не е лесна, а в моя случай това минава през архитектурна практика в по-голям офис, който може да си позволи да поема и урбанистични задачи. Идеал за работна среда за мен не съществува, доколкото професията изисква да бъдеш едновременно адаптивен, независим, категоричен в експертизата си и отворен за широк спектър от задачи.

Какво би ви накарало да се върнете в България?
- Възможност за интересна и полезна колаборация в сферата на урбанизма или устойчивата градска политика. Вече съм участвал в такива експерименти през 2011 заедно със Sofia Architecture Week (сега One Architecture Week) с конкурса за Метростанция 20 в София, който въпреки тежкия неуспех беше много полезен опит.

С какви предизвикателства се сблъсквате като млади хора, опитващи се да се реализират в чужбина?
- С каквито най-вероятно се сблъскват и младите хора в България - да намерят себе си и професионалния си път в една много силно конкурентна среда. И то в сферата на архитектурата и урбанизма - дисциплини, които страдат изключително от 2008 насам (без претенция да са единствените, разбира се). Все пак в западния свят е възможно по-лесно да се попадне във вече утъпкани професионални коловози, които обаче невинаги водят след себе си удовлетворението от личностното развитие.