Техническият университет в Делфт, Холандия, бе представен от 50 студенти в най-престижното състезание за устойчиво строителство - Solar Decathlon. Надпреварата се проведе това лято, като домакин на тазгодишното европейско издание беше Франция. Приемането на домакинството е потвърждение за голямото желание на френското правителство да демонстрира напредъка през последните години и сериозните си намерения към устойчивото бъдеще. А местоположението беше не къде да е, а в самите градини на двореца във Версай. По информация на организаторите около 200 000 души са посетили събитието. Освен многобройните награди, които отборът на ТУ - Делфт, спечели, той представи решение на един много сериозен проблем за цяла Европа – как да подобрим съществуващия сграден фонд, така че той да стане енергийно ефективен и устойчив.

Състезанието и правилата
Състезанието датира от 2002 г. и първото издание е в САЩ. Неговата цел е 20 отбора от различни точки на света да построят функционален модел с реални мащаби, който да бъде енергонеутрален (да произвежда повече електричество, отколкото консумира). Моделите могат да бъдат в различен архитектурен стил - къщи, бунгала, кубове или тенти, като трябва да бъдат построени в рамките на 10 дни и след състезанието - деконструирани за 5 дни. В строежа на къщите участват студенти, които по желание на самите отбори могат да бъдат подпомогнати и от професионални работници. Отборите се съревновават в десет различни дисциплини (устойчивост, енергийна ефективност, архитектура, инженерство, иновации, социална ангажираност, урбанизъм, енергиен баланс, условия за комфорт и функционалност). За всяка дисциплина на отборите се присъждат определен брой точки, като накрая се награждават отборите, спечелили първо, второ и трето място.

Проектът и неговата концепция
Най-важното правило на състезанието бе проектът да бъде решение на актуални и типични за района, в който се намират, проблеми. В Холандия половината от населението живее в типичните наредени в редица и долепени една до друга еднофамилни къщи (terraced house). Те могат да бъдат открити във всеки град и са между 2- и 5-етажни сгради. Изградени са от носеща конструкция – тухлен зид и подовете са от гредоред като тези, които са построени след 1970 г., са с подове от стоманобетонни плочи. Интересно е да се спомене, че за разлика от България тук заметресенията са с много малък магнитуд и има тухлени къщи на възраст от 400 години без сериозни пукнатини на зида. Тези къщи обаче са строени преди много години и обитателите им срещат редица проблеми като влага, мухъл, липса на естествена светлина, трудно отопление през зимния период и др. Тези предпоставки правят тези къщи изключително интересни за реновиране.
Нашият модел е домът на главния архитект на проекта ни Денис. Той заедно със семейството си живее в еднофамилна къща, построена в годините след Втората световна война, в малък град в Централна Холандия. В Нидерландия има 1 400 000 къщи, подобни на тази, построени между 1950 и 1970, които малко се различават една от друга в архитектурен стил.
Основният акцент в реновацията в нашия проект е

адаптацията на елементи от парник към съществуващата сграда
Този парник действа като обвивка на къщата и по време на лятото я предпазва от прегряване, с нейните слънцезащитни елементи, а по време на зимния период затопля къщата по пасивен начин (без използването на допълнителни методи за отопление). Тук е важно да се спомене, че в Холандия зимата е сравнително мека и рядко температурите слизат до -5 градуса. Парникът се явява допълнителна пристройка, която заема около 2 метра от двора към къщата. Това допълнително помещение може да се използва за зимна градина или за вечеря на открито, независимо какво е времето навън. Отварянето и затварянето на парника, както и вентилацията на къщата, се контролират от интелигентна система за контрол (фасилити мениджмънт система). Системата събира информация от околната среда чрез датчици и автоматично взима решение дали да отваря или затваря големите прозорци на парника и дали да спуска сенниците, които са инсталирани между покрива на къщата и парника. Управлението на системата може да бъде и ръчно, разбира се. В дизайна на парника са интегрирани фотоволтаични панели, които генерират електричество за нуждите на къщата. Те са поставени между двата слоя стъкло, като придават интересен архитектурен стил на цялостната конструкция. Фасадата откъм улицата е със сменена трипластова дограма и е добавена 10 см топлоизолация от минерална вата. На покрива откъм улицата е поставен зелен покрив, който освен естетическите си качества поема голяма част от дъждовната вода и действа донякъде и като изолиращ слой. Друго интересно допълнение са соларните тръби (Solar tubes), които представляват тръби, които по подобие на огледало отразяват светлината. Така чрез 4 от тези тръби от покрива на къщата до помещенията стига допълнителна дневна светлина (светлина, която е произведена без използването на допълнително електричество). За пасивна вентилация се използва контейнер пълен с вода (PCM box), намиращ се под къщата, който по пасивен начин охлажда въздуха през лятото, преди той да влезе в къщата. Два големи слънчеви колектора са поставени между покрива и парника, те загряват топлата вода с помощта на слънцето, преди да отиде в бойлера, който с помощта на електричество затопля водата до 55 градуса. По този начин намалява с около 90% разходът на електроенергия за сгряването на водата, която се използва за отопление и битови нужди. ВиК системата е изградена така, че използваната вода от душа и чешмата в банята (сива вода) се запазва и се използва за тоалетната, а събраната дъждовна вода се филтрира и се използва впоследствие за напояване на цветята в градината.

Отборът, моето място в него и проектът
Устойчивото строителство представлява голям интерес за мен още откакто бях студент в УАСГ. Когато заминах за Холандия, взех решение да участвам в проект, който да е свързан с това, което уча, и с който мога да имам възможността да се запозная с нови колеги и приятели. Резултатът не закъсня. Прочетох статия в сайта на университета за отбор на име Prêt-à-Loger (в превод от френски означава "готов за живеене"), който бе започнал от около пет месеца подготовката си за състезанието. По-интересното за мен бе, че в този момент търсиха именно констръкшън мениджър, или с други думи, човека, който да бъде отговорен за строителството на модела. Разбрах, че това е точно каквото търсех, а те – че аз съм човекът, когото търсят... И така официално станах член на отбора още преди да бъда записан редовно студент в ТУ - Делфт.
Интересно е, че на отбора са ни предоставени две стаи за работа и провеждане на срещи в Dream Hall. Dream Hall e отделна сграда в кампуса на университета, в която студенти работят върху иновативни проекти и произвеждат високотехнологични продукти. Примери за такива проекти са: най-бързото колело в света, най-високо изстреляната ракета (произведена от студенти), безпилотни самолети за мирни цели, машина за почистване на световния океан от натрупаните промишлени отпадъци и др. По мое мнение това е уникална среда за споделяне на идеи, осъществяване на мечти и развитие на талантите на студентите извън учебните зали.
Отборът се състои от 50 души от 15 различни националности, всеки специалист в различни сфери: дизайнери, архитекти, строителни инженери, електроинженери, урбанисти, мениджъри, връзки с обществеността, инженери в устойчиво строителство и др. Един пъстър и уникално сработен отбор, който поради своята разнообразност и професионализъм успя да произведе един много сложна идея – реално осъществим проект.
Като тук не трябва да забравяме и спонсорите, които помогнаха значително. От самото начало ТУ - Делфт, беше най-важният спонсор, който осигури началната финансова помощ, с която проектът да започне. Постепенно с добрата работа на студентите по маркетинг и Министерството на строителството на Кралство Холандия се съгласи да стане основен спонсор. Дойде ред и на голяма строителна фирма, която в ролята си на главен изпълнител спомогна за произвеждането на панелите, от които построихме модела, и предостави няколко професионални работници, които в продължение на няколко месеца работиха само върху нашия проект. Последен от основните ни спонсори бе застрахователна агенция, която помогна с голяма сума пари. Освен основните спонсори отборът ни успя да привлече още около 30 второстепенни компании, които ни спонсорираха с пари, материали и ноу-хау.

Холандия – Версай - Холандия
В качеството си на констръкшън мениджъри аз и моят екип имахме две основни задачи. Първо, да изготвим пълна документация за строителството, която трябваше да изпратим на организаторите на състезанието във Франция в определен от тях срок. Документацията представляваше планиране на строителния процес, изготвяне на чертежите на ситуационните планове на строителния обект, план за здраве и безопасност, подробен план на транспортиране на къщата от Холандия до Франция, както и подробна обяснителна записка. Интересно е планирането на строителния процес, аз и моят екип отделихме няколко месеца в правенето на подробен график, който да ни улесни работата на самото състезание. Освен намирането на критичния път от дейности ние успяхме да направим и симулация по метода "Монте Карло". Той представлява моделиране на строителния процес с участието на случайни фактори, които биха могли да го забавят. По този начин се показва каква е вероятността строителния процес да бъде изпълнен в срок и кои дейности и фактори влияят най-сериозно на неговото забавяне.
Второ, да направим така, че отборът ни да бъде добре подготвен и да има нужните знания и умения за строителството по време на състезанието в Париж. Като това трябва да стане при
максимална безопасност. Отборът ни имаше нелесната задача да построи къщата във Версай, която да е готова за обитаване в рамките на 10 дни, като при това от студенти, които преди това не бяха държали отвертка в ръката си. Поради това първоначалната подготовка в Холандия бе от голямо значение. Строителството започна в провинция Твенте през април, когато започна изготвянето на панелите във фабриката на главния изпълнител. Точно до фабриката стартирахме изграждането и на самата къща. Всеки студент бе отговорен за определен тип строителна дейност, например: канализация, електричество, соларните панели, тапети, боядисване и др. Тук трябва да отбележим и голямата помощ, която получихме от професионалните работници, които участваха в строителството заедно с нас. В резултат на добрата организация и желанието за добро представяне къщата бе завършена в срок и това бе отбелязано с голямо тържество, на което бяха поканени всички спонсори, а президентът на Холандския съвет за устойчиво строителство тържествено преряза лентата и така нашата къща бе официално открита. На събитието участваха много медии, като 3 телевизии ни отразиха във вечерните новини. След откриването имахме 2 седмици да тестваме цялостната функционалност на къщата, след което я разглобихме и елемент по елемент я натоварихме в камионите за Париж.

С идването във Версай в началото на юни
отборите преминаха през задължително обучение - как се кара мотокар, как се сглобява и разглобява скеле и как се използват различни строителни машини. Тъй като, както по-горе споменах, правилата гласят, че самите студенти трябва да построят къщите, които са проектирали - никак нелесна задача. Работихме на две смени, като аз бях технически ръководител на първата смяна. Строителството завърши в срок и без никакви инциденти, като единствено през втория ден имахме леко изоставане от графика. И така състезанието започна... В продължение на 4 седмици имаше измервания, с които отчитаха различни данни, свързани с функционалността и качеството на обитаване на моделите. Също така различни журита разглеждаха къщите и изслушваха презентациите на отборите. Резултатите за нашия отбор от състезанието бяха: първо място за социална ангажираност, първо място за устойчивост (най-желаната и престижна награда на състезанието), второ място за енергийна ефективност и второ място за констръкшън мениджмънт. Тези награди ни отредиха трето място в цялостното класиране с много малко изоставане от отборите пред нас. Несъмнено един голям успех. Освен наградите, които спечелихме, отборът ни остави много хубави впечатления на организатори, жури, специалисти, както и на хилядите хора които посетиха нашата къща. По думите на френския министър на строителството: "Холандският отбор показа едно устойчиво и елегантно решение на един много сериозен проблем за цяла Европа – какво да правим със съществуващите сгради?" Интересно е да се спомене, че на това състезание имаше и отбор от Румъния. Въпреки незадоволителното представяне и класирането им на предпоследно място румънците оставиха трайни спомени с тяхното участие. Като лично според мен самият факт, че те бяха единственият отбор от Източна Европа, който участва в това състезание, е атестат за сериозния напредък на северната ни съседка в сферата на устойчивото строителство. След приключването на състезанието трябваше в срок от 5 дни да разглобим къщата и да я натоварим отново в камионите, но този път обратно за Холандия.

Тази година ТУ - Делфт, стартира мащабен проект за строителство на "зелен квартал",
в който ще бъдат експонирани сгради и съоръжения, които са добри примери за устойчиво строителство. Целта на нов квартал е да запознае студентите, преподавателите, бизнеса и обикновените посетители с новите стандарти в строителната индустрия – устойчивост, енергийна ефективност, комфорт и др. "Зеленият квартал" е резултат от усилената работа на университета последните години в желанието си да стане световен лидер в изготвянето на кадри в различни сфери и отрасли, свързани със зелената индустрия. Нашият дом е първият проект в "зеления квартал". Така в края на юли започна за трети път строенето на къщата. Като този път мястото бе в Делфт, в самия кампус на университета. Този път нямаше напрежение откъм спазване на срокове за строителството и всичко премина много леко и приятно. В рамките на по-малко от месец къщата бе завършена. На 25.08.2014 с откриването на дома ни бе официално открит и "зеленият квартал". На откриването присъстваха Ректорът на ТУ - Делфт, министърът на строителството на Кралство Холандия, всички партньори, преподаватели, студенти и експерти. Медиите също не пропуснаха събитието, те бяха представени от редица местни и национални телевизионни и радиоканали, вестници и списания. След няколкото емоционалните речи министърът тържествено преряза лентата, а ключът от къщата бе връчен на ректора на университета. Партньорите, които от самото начало ни гласуваха доверие в този проект с неясен край, останаха изключително доволни от популярността, която получиха и от крайния резултат. Днес редица от компаниите, които ни подкрепиха споделят на фирмените си сайтове свои снимки с министъра и статии, свързани с проекта ни.

Бъдещето и възможността да се превърне в бизнес
Къщата е вече собственост на ТУ - Делфт. За стопанисването отговарят двама студенти, които са наети на минимална работна заплата от университета и, разбира се, са част от отбора ни. Те отговарят също така и за посещенията в къщата от страна на хора, които имат интерес да я разгледат и да получат повече информация за нея. В резултат на големия интерес на собственици на еднофамилни къщи, подобни на нашия модел, в момента също така се разглеждат различни варианти как Prêt-à-Loger може да се превърне в бизнес. Идеята е да се създаде фирма, която предлага консултантски услуги свързани с реновиране на съществуващия сграден фонд с цел устойчивост. Не трябва да се забравя, че обхватът на ПРРР е 1 400 000 домове само в рамките на Холандия, което означава един много голям пазар. Също така обаче това е и низша, в която много от големите изпълнители се състезават и имат апетит към нея. Бъдещето ще покаже дали този проект от една добра идея може да се прерасне в фирма, която да се занимава с един актуален проблем, касаещ цяла Европа – как да направим съществуващия сграден фонд да отговаря на новите устойчиви норми в строителството.