Спортните комплекси са определящи за градския силует
Арх. Серафимов, къде е мястото на спортните съоръжения в градската структура, какви са изискванията за функционалност, за достъп и съпътстваща инфраструктура?
-На първо място, там, където има достатъчно свободна площ или може свободно да се изграждат подобни съоръжения.
За да отговорим на въпроса за мястото на спортните съоръжения в градската среда, трябва да сме наясно, че спортните съоръжения са много повече от мащабни комплекси, в които в определен момент се събират множество хора при спортни, културни или атракционни събития. В днешно време спортът присъства само в определението на сградата. През времената на своето съществуване спортните съоръжения са натрупали социален заряд и амбивалентност, които се съдържат и в езиковите дефиниции, с които хората наричат такива сгради - зрелищни, място за зрелищност - арена, доум или дуомо, център, във всеки случай обществено място, където се събират много хора, за да споделят една обща емоция. Най-впечатляващият пример за това са футболните мероприятия. Футболът е излязъл от чисто спортния си облик на игра, в която два отбора ритат една топка, подобно на гладиаторските двубои в древен Рим. Без да навлизаме в подробности за психологията на тези събития, трябва да подчертаем тяхното първостепенно значение за масово събиране на хора и позиционирането им като основен фактор в обществения живот.
Поради тази причина всяко местоположение на обектите на спортната инфраструктура е от значение и се обуславя от обществения интерес към спортните и обществени събития. Т.е правилното управлението на спортните комплексиопределя целесъобразността на изграждането им. Ако не се управляват добре и няма обществен интерес към това, което се случва в тях, те се превръщат в призрачни сгради - декор на други събития, които се случват в дадения град.
Социалните и инфраструктурни характеристики на тези съоръжения
и ролята им при ситуирането в градската среда неизбежно са определящи за създаване на вторични градски центрове в населените места.
Като архитектурна и устройствена структура тези сгради въздействат чрез своята големина, мащаб и пропорция, които са и първичните когнитивни белези на един материален обект.
Мащабът и пропорцията е онова, което възприемаме при първия поглед, определят пропорцията, дефинират сградата и именно те носят нейното послание и внушение. Поради мащаба им още от римско или византийско време подобни съоръжения са определящи за градския силует.
Понеже едно спортно или зрелищно събитие означава струпване, концентрация на много хора на едно място, неизбежно следва, че спортните съоръжения диктуват достъпа до тях - пешеходен и транспортен (личен транспорт или обществен). Същото важи за момента след приключване на спортното събитие. Бързото "източване" на посетителите от тези съоръжения е също определящо.
След всичко казано това не означава, че сградата трябва да е в центъра на населеното място, обикновено при събирането на няколко булеварда или просто на главен булевард или вътрешноградска транспортна артерия. Какво се случва, когато в тези съоръжения няма спортно-зрелищни събития, т.е. когато общественият интерес не е насочен към тях, а например към злободневните работни задължения? Ами това, което казахме по-горе. Спортните съоръжения са обречени на бърза пустота и празнота, по същия начин, по който те стават фокус на обществения интерес. Истинско предизвикателство е една спортна сграда да се разглежда като жив организъм, който да може да бъде интерактивен и флексибилен и да може да отреагира на честотите на обществения ритъм. Колкото повече едно съоръжение е способно да реагира не само на спортното и зрелищното, толкова по-добре и като социално значение, и като финанси.
Ако една спортна сграда е в градската среда, нека тя поне да има площад.
Този площад не само една външна зала, площадът е мястото, което приютява хората, когато те не са вътре в самото съоръжение. Площадът, стига да има място за такъв, винаги привнася една нова нетна стойност в градската структура и въплъщава синергията между пълното и празното.
Когато говорим за достъпа, трябва да имаме предвид навиците на гражданите и факта, че като електричеството хората винаги избират по-малкото съпротивление (wisdom of crowd - мъдростта на тълпата). В този смисъл ще посочим един пример на наскоро реалзиранотo спортно съоръжение: "Барклис арена", Ню Йорк. По време на обществените обсъждания градската администрация и инвеститорът са получили изключително много критика поради малкото налични паркоместа. Звучи логично по време на голямо спортно събитие в зала за 16 000 души в гъстонаселен космополитен град като Ню Йорк. Квартали, задръстени с безразборно паркирали автомобили навсякъде, потъпкани зелени площи, безкрайни задръствания и т.н. На тази представа за транспортен апокалипсис градските власти са отговорили с нещо доста логично.
Купуването на билет за спортно събитие предлага възможността за осигуряване на резервирано паркомясто
в разположените наблизо открити паркинги. Какво се е получило всъщност? При първите големи събития се е наложила сериозна организация на движението от страна на пътната полиция. Причината не са били задръстванията. Причината е била нещо, което никой не е бил предположил. Нюйоркчани достигали до събитието с метрото и проблемът са били не автомобилите, а големите тълпи от хора, които са пресичали регулираните кръстовища и за които нормалният автомобилен трафик вече представлява реална опасност - спиране на движението за кратко, докато преминат всички.
Когато говорим за достъпа, трябва да знаем дали на събитието ще идват само "местни", или ще идват от други населени места. Как ще предпочетат да дойдат? С влак, с кола или автобус... Универсален отговор на всичко това няма как да дадем, за съжаление няма нормативна уредба, която да урегулира предпочитанията на хората. Всеки вид транспорт е възможен за всяко конкретно населено място съгласно конкретната икономическа обстановка, съгласно материалните възможности на населението.
Всяко спортно съоръжение трябва да бъде леснодостъпно, добре видимо,
да може да осигурява всички възможни начин за транспортен достъп. Звучи по-добре на думи, отколкото на практика. Инвеститори, власти и проектанти винаги трябва да се съобразяваме с конкретните обстоятелства.
Тъй като да навлезем в повече конкретика ще означава да напишем цяла дисертация, по-скоро ще изтъкнем изводите от една такава дисертация: спортното съоръжение означава добре разработена околна транспортна инфраструктура. Пример: достъпът до новопостроения стадион "Алианц арена" в Мюнхен е с характера на международно летище: светлинни табели и табели със сменящо се съдържание, светлинна сигнализация, огромен паркинг, паркова среда, специално пътно решение, свързано към извънградския аутобан, и т.н. Разбира се, тук вече не говорим за градска среда, но може да видим какво диктува самото спортно съоръжение да има, да притежава около себе си. Колкото съоръжението е по-отдалечено от центъра на града, толкова ролята на автомобилния транспорт нараства, колкото е по-наблизо към централната градска част, толкова по-голямо е значението на градския транспорт.
Архитектурни и конструктивни предизвикателства във връзка с покриване на критериите за лицензиране и категоризация?
- Проектирането на едно спортно съоръжение вече не е просто спазване на общодържавните норми. Поради различния характер на събитията, които се случват, спортните сгради попадат в полезрението на доста по-голям обхват от критерии и изисквания. Едно спортна сграда се проектира съгласно начина, по който тя ще бъде менажирана, съгласно финансовата стратегия на собственика и съгласно спортните и зрелищните събития, които ще се провеждат там.
Трябва да отбележим, че въпреки желанието на всички страни, участващи в инвестиционния процес, да отговарят на всичко възможно, това на практика не е възможно. На един стадион, на който ще се провеждат лекоатлетически събития, е нежелателно да има футболни мачове, тъй като поради наличието на писти футболните фенове са принудително отдалечени от емоцията на играта въпреки технически осигурената видимост и ъгъл на виждане. Стандартът на УЕФА за футболни стадиони е затревено поле, редица от реклами и трибуни за зрители. Поради тази причина е изключително важна стратегията на инвеститора. Тя, заедно със съответната нормативна база, диктува проекта за едно спортно съоръжение.
Да обобщим: предизвикателството при архитектурата и конструкцията на спортните сгради са стратегията и нормативната база.
Няма да коментираме тежестта на изискванията на нормативната база. Към момента най-голямо предизвикателство представляват изискванията на пожарната наредба и по-конкретно изискванията за димо- и топлоотвеждане. Поради тяхната сериозност те ще намират отражение в архитектурното и конструктивното решение на една спортна сграда. Съгласно наредбата за почти всяко съоръжение се налага консултация с националната пожарна, тъй като наредбата не предлага достатъчна яснота по отношение на всички мерки за осигуряване на пожарна безопасност.
Какви са специфичните изисквания при настилки, ОВК, противопожарна безопасност, осветлението, системите за безопасност и наблюдение?
- Нямаше да навлизам в конкретика, но ще набележа само някои моменти, които са определящи:
Настилките на общодостъпните части трябва да са практични и лесни за поддръжка. Задължително е да не се хлъзгат (клас на хлъзгаемост R9 минимум). Решенията от последно реализирани сгради са шлайфан бетон, саморазливни настилки, обмазани подове, подова керамика. Настилките на спортните игрища са съгласно изискванията на сертифициращите институции - спортните федерации. Там нещата са стриктни и не предполагат вариации на решения. Настилките на помещенията за спортисти трябва, на първо място, да не се хлъзгат, мин. R9.
ОВК решенията са също предизвикателство. Тук отново се намесва флексибилността. Ако една ОВК инсталация е добра за спортни събития, например климатизация на местата за сядане, то тя е безполезна, ако има концерт със струпване на много хора в игралното поле и с трибуна, изнесена по една от страните на полето. Отново от програмата на събития в сградата и рентабилността на инсталациите зависи изборът на ОВК решения. Принципно и тук като при театри и кина се прилага подаване на свеж (климатизиран) въздух под местата за сядане и извеждането му горе с рингови въздуховоди по периметъра.
Осветлението в общия случай се разделя на два типа: общо и специфично. Общото е за осигуряване на нормативна осветеност на трибуни и игрално поле. Специфичното е за осигуряване на регламентирано по изискванията на федерациите осветление за съответния спорт. В повечето случаи то е странично, най-вече при игри с топка. Централно разполагане на силен светлинен източник в геометричния център на игрището не е желателно, тъй като заслепява спортистите. Поради изискванията на телевизонните компании за излъчване на спортни събития в HD формат се предпочита пространството на залата да бъде напълно затъмнено (blackout), т.е. тотална липса на дневна светлина. Трябва да отбележим, че дневната светлина има много добър психологически ефект и затова са възможни комбинации с щори или други затъмняващи устройства.
Наблюдението на събитията с масов характер е от голямо значение за осигуряване на безопасността по време на такива събития. Всяко голямо събитие е предшествано от предварително съвещание на няколко страни: полиция, пожарна, собственик, организатор, местна охранителна фирма, стюарди. Последните тенденции са да се осигури звено от помещения, обикновено по високите нива на съоръжението, с директна видимост към трибуните, видеокът с монитори, помещение за съвещания и изолирано помещение за говорител и сървър. Редно е да се направи предварителна консултация с местните органи на реда относно нормативната уредба какви помещения за задържане да се предвидят.
Можете ли да коментирате развитието на проекта за ДКС - Варна, и практиките от изпълнението на спортната зала в Русе?
- Проектът за реконструкция на Спортна зала - Варна, е одобрен, издадено е разрешение за строеж. Стартира се строителството.