Проектът на  бургаското архитектурно бюро "Мото" бе класиран на първо място в конкурса за преустройство на сградата на Културния дом в Бургас. Добро функционално решение, достъпност и вписване в градската среда, интересно обобщаване на цялата фасада на сградата като единен обем и добро вписване в площадното пространство на централния площад "Тройката" са основните качества на победилия проект. Наскоро бе сключен договор с проектантското бюро за изпълнение на работен инвестиционен проект, който трябва да приключи до края на тази година.
Реконструкцията на Културния дом е един от инвестиционните проекти, подготовката на които се финансира по проект "В подкрепа на инвестиционната програма на община Бургас за 2014 - 2020 г." по ОП "Регионално развитие". Стойността на реконструкцията е 3.76 млн. лв. без ДДС.
 
Ситуационен анализ
Сградата е построена през 1975 г. за културен дом към Нефтохимическия комбинат. Архитектурният й образ е характерният за този тип сгради от социалистическия модернизъм, разпознаваема, подобна като обеми и членение на много други. Функционалната й структура е ясна, а усещането от сградата е за отвореност, достъпност. След 1989-а пространството е разделяно на части, използвано за множество "паразитни" функции, ядрото със залата и двора се занемарява. Днес сградата на културния дом е пълна с живот, но прави впечатление, че работещи са голямата зала и малките кръжочни и танцови помещения и зали, а общите пространства са преградени, пусти и затворени. Остава усещането за затворена структура, която се раздвижва само при мероприятия в голямата зала. Главният вход, широко отворен към площада, не е активен, защото насочва към празни фоайета, скрити зад завеси.
През годините Културният дом присъства в една стабилна и конкретна среда, в която доминират сградата на партийния дом, настоящата съдебна палата, паметникът и широкото пространство на площада. Тя е ненатрапчива, разлята и спокойна, в хармония със зелената среда.
Днес сградата е разположена в епицентър на промени. Пространството около нея претърпява големи изменения в рамките на много кратък период от време. Това развитие би могло да се нарече донякъде стихийно, тъй като в него се появяват едромащабни и силно динамични структури, които с присъствието си изместват баланса в нови посоки. Площадът до няколко месеца ще бъде напълно подновен и промяната е не само декоративна, но и като ходови линии и обособяване на пространства. Има все още въпросителни зони около него, които биха могли да изиграят ключова роля в оформянето на неговата рамка и които също така са обект на усилени дебати. "Поглеждайки обобщено към това най-централно за града място - площад Тройката - за нас се създава един динамичен, все още неразвит напълно образ, който е управляван от мощни полета на влияние - обемно-градоустройствено, пространствено, функционално, символистично, смислово", коментира арх. Десислава Стоянова.
В този контекст проектът засяга няколко ключови момента:
·                    възстановяване на връзките и йерархията на пространствата и обединяването им в единна микросистема
·                    добавена стойност към големите преходни зони – фоайета, двор
·                    архитектурен образ, съобразен с новия мащаб и динамика на средата
·                    отговор на нови и все по-очевидни нужни от адекватни културни пространства.
 
Функционално зониране и връзки в сградата
Първите две мерки имат за цел да възвърнат целостността на системата от фрагментирани и самостоятелни пространства, за да може сградата да заработи като жив организъм. Търсено е взаимодействието и допълването на зоните, което ще обогати тяхната роля и програма и ще отговори на новите изисквания в социален и културен аспект.
Постигнато е чрез степенуване на пространствата според тяхната важност, функция и големина. Основната структура се състои от две ядра- затворения обем на залата и отвореното пространство на двора, четири основни функционални зони и преходни пространства между тях.
Кръжочните помещения са зонирани според вида изкуство – изобразителни и приложни изкуства в северното крило, музикалните зали на юг, а в западната част, при по-големите зали, са танците и изобщо заниманията, свързани с движение. В средното крило е административният блок.
От особено значение са преходните многофункционални пространства – фоайета и зали в източната част към площада – към тях на изток се добавят и две нови пространства в новия обем на покрива. Целта е да се създадат предпоставки в тях за неформални срещи и събития, както и места за смесване на различните групи за обмяна на опит и преживявания.Според проектантите те са липсващото звено към момента, което ще накара "организма да оживее".
 
Обемно-пространствено решение
Архитектурният подход разглежда нарушения баланс на градоустройствено ниво след  реализирането на две нови едри сгради и подземна улица в непосредствена близост до Културния дом. Това налага преразглеждане на обемно-пространствения модел на сградата, ситуирана вече в по-едромащабна среда и с много осезаеми линии на влияние. Проектът предлага :
·         Увеличаване на височината на сградата в югоизточата й част с оформяне на частично четвърто ниво.Силуетът на сградата става по-динамичен и подобно 3Д диаграма се измества нагоре при най-активния й ъгъл.
·        Появата на новите едри обеми на сградите от двете страни на Културния дом дисбалансират средата, като противопоставят новите високи структури на спокойния и разлят съществуващ обем – така той изглежда "извънмащабен и притиснат". Новите силови линии изтеглят сградата във височина, за да възстановят този баланс.
·        Динамизиране на обемната структура чрез създаването на единна фасетирана обвивка. Тя също е повлияна от "гравитационните" сили на околното пространство, реакция на променящата се среда. Тази обвивка не просто обгръща сградата, а произлиза от нея. Тя едновременно реагира на силовите полета на околното пространство и създава нови потоци на движение, като привлича и насочва посетителите.
·        Единен и по-обобщен образ при възприемане от дистанция; отблизо членението и многопластовостта дават детайлност и човешко измерение, създава се впечатление за постоянно променящ се образ при възприемане в движение. Обвивката играе обединяваща роля и в интериор - дава общо звучене на всички кръжочни помещения и чувство на принадлежност към цялото.
·        Отваряне на вътрешния двор към площада. Тази мярка прави вътрешността на сградата по-достъпна и видима и привлича към главния вход. Допълнително притегателната му сила се подчертава по няколко начина - хлътване на фасадната обвивка, издигане на нов обем във височина и чрез материал – на монохромната визия на цялата сграда входът се откроява с топлия материал на дървото от вътрешността.
·        Структурата на старата сграда не е обвита и скрита изцяло, тя дава ясно и спокойно членение на партера и прозира с дългите хоризонтални ленти зад решетката.
  Обемно-пространственото решение търси баланс, а не противопоставяне, участие в динамичната система на площада и ясни послания – единен образ, повлиян от новите полета на влияние, отваряне на вътрешността към площада и разнообразие от достъпни пространства с човешки мащаб.
 
Основни принципи на реконструкцията
Проектът предлагачастична надстройка в югоизточната част, изпълнена със стоманена конструкция, и осигуряване на възможност за използване на част от покрива. Предвижда се нова фасадна обвивка, нова конфигурация на част от помещенията, отваряне на вътрешния двор към площада и неговото благоустрояване, реконструкция на зрителната зала, някои  конструктивни промени, ревизия на покривното покритие, подмяна на всички инсталации интериорни покрития.
 
Фасадно решение
      Проектът предвижда изграждането на частична фасадна обвивка, която изпълнява няколко основни роли. Създава единен и разпознаваем образ на сградата, съизмерим с мащаба на средата. Дава насоченост и е носител на динамиката на взаимоотношенията на елементите от средата. Отделя многофункционалните и работните помещения зад своеобразна завеса. Подчертава входа, отварянето на двора към площада и степенуването на пространствата в отношението отворено/затворено. Има слънцезащитна роля и създава многопластовост, членение и детайл при близко възприемане.
Тази нова обвивка се "прибира" в зоните на контакт с площада и страничните подходи, осигурявайки пряка визуална връзка до вътрешните пространства. Там се разкрива и структурата на старата сграда с нейния спокоен и безкраен ритъм. Това взаимодействие е подчертано и чрез материалите – докато обвивката е бяла и растерна, третирането на основния обем е с тъмен мрамор. Контактът между тях е решен в дърво, за да подчертае "срязването" на обвивката и разкриването на сърцевината. По същия принцип и дворът е решен изцяло в дърво.
Като ехо от историята са съхранени и подчертани двата релефа – по фасадата към ул. "Христо Ботев" и от вътрешния двор.
Материалите в екстериор са каменни облицовки, метални елементи и плоскости в бяло за обвивката, сива мазилка зад решетката, вентилируема фасада с текстолитни плоскости с дървесен декор за таваните и двора, остъкляване с алуминиева дограма.
 
Интериорно решение
Разглеждаме сградата като съвкупност от множество сцени. Сцената - не само място за изява на организирани групи и среща с публика, но сцената като фокус върху човека и неговите способности, сцената - достъпна за всеки, коментира арх. Стоянова.
Търсено е степенуване на пространствата според големина, съдържание и достъпност. Това предполага и различен подход по отношение на интериора и организацията.
Голямата зала е най-строгото и официално пространство. Решена е в дърво и черно в обобщени полета, където основа роля играят отделянето на плоскости, текстурата и фактурата на материалите, светлината. Дизайнът е съобразен с акустичните изисквания и неговото прецизиране ще бъде възможно след необходимите акустични изследвания.
Многофункционалното пространство на второ ниво е преходът от голямата сцена към залите за работа с по-малки групи. Търсеният подход е за намаляване на дистанцията между актьори и публика, непосредствен контакт между различни артисти и групи, неформални събития, импровизация. Пространствата са достъпни от много места. Плановата им схема е гъвкава – възможни са обединяване или разделяне. Интериорното решение залага на разбиване на големите равни плоскости на по-малки полета с човешки мащаб, оформяне на кътове за сядане, малки сцени, мултимедийно оборудване и др. Таванът е общ и създава асоциация за таван над сцена - тъмен, с открити трасета за осветление и вентилация, "чиги" и други характерни елементи. По цялото протежение на пространството на изток са предвидени стъклени витрини към площада, пред които е разположен металният растер. Освен чисто функционалната му роля като визуална и слънчева преграда отвън навътре решетката дава едно общо усещане за принадлежност към сградата, която има и в работните помещения, а също ориентира голямото пространство към вътрешността му, без да губи връзката с площада.
Двете зали в надстройката са лесно достъпни от главния вход и са подходящи за всякакъв тип дейности и събития, а излизането им към външното пространство ги обогатява като функция и атмосфера. Интериорното им третиране е в духа на решението на цялата сграда, но тук материалите и повърхностите са по-спокойни – залага се на отражения, светлина и изчистена линия.